| 2010-08-26 11:41:53 |
rabotia na dve mesta s dva trudovi dogovora ako postapia v bolnica 6te mi se izdadeat li dva bolni4ni lista za dvete raboti tai kato 6te otsastvam ot rabota? |
VPM |
Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на здравеопазването. |
NULL |
| 2010-09-02 15:51:10 |
лице е назначено на трудов договор във фирмата от 01 02 2010г и преди това няма трудов стаж-от 29 07 2010до 04 08 2010 вкючително лицето излиза в болнични съгласно чл 40 ал 3 от ксо и пар 22 пзр на ксо във ведомостта за м юли сме начислили за 29 и 30 юли като първи и втори ден от временната нетрудоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца осигуровки са начислени върху прага за длъжността и за тези два дни след изплащане на трудовите възнаграждения и спазване на законовите изисквания за представяне на обр 1 и 6 болничния лист е представен в нои с описване на датата 01 08 2010 г към която лицето придобива шест месеца осигурителен стаж смятахме че фирмата е задължена да изплати 70 на сто и за 02 08 2010 г като трети ден от вр нетрудоспособност а останалите 2 дни 03 и 04 да се иплатят от нои ВЧЕРА ОБАЧЕ ПОЛУЧИХМЕ разпореждане от нои за отказване отпускането на парично обезщетение с аргумент че лицето придобива правото на обезщетение по чл 40 ал 1 след 01 08 2010г и фирмата е длъжна да заплати обезщетението за 2 3 и 4 август а за 29 и 30 юли според нои лицето не следва да получи никакво обезщетение завързва се казус освен за изплащаните суми и за дължимите осигуровки моля за спешен отговор и предварително благодаря |
eleonora |
Преценката дали лицето има право да получава парично обезщетение за временна неработоспособност и в какъв размер се прави в Националния осигурителен институт. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.3, изр. второ от Кодекса за социално осигуряване, ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. В случай на несъгласие с издаденото разпореждане, лицето има право да го обжалва пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в 14-дневен срок /чл. 117, ал. 1 и 2 от КСО/. Националният осигурителен институт е самостоятелна институция – отделно юридическо лице е и отчита дейността си пред Народното събрание. Министерството на труда и социалната политика няма правомощието да преразглежда или да се произнася по актовете, с което се произнасят служителите в Националния осигурителен институт. ПМ/ |
NULL |
| 2010-09-10 15:56:37 |
Здравейте, Бихте ли ми отговорили в промишлено предприятие, кой подписва заповедите за командировка? |
Мария Маринова |
Уважаема госпожа Маринова, Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. СС |
NULL |
| 2010-09-20 08:23:47 |
imam 9 meseca vnoski za bezrabotica i sled tiax 5 mesesa bolni4ni. sled tova imam o6te 2 mesesa vnoski. sakratena e dlagnostta mi. imam li pravo da otida na borsata i kak 6te se is4isli obeshtetenieto mi, na kakva baza. Blagodaria vi. |
ivanka Slav4eva |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО . При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице, основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-10-07 12:43:13 |
Допълнително материално стимулиране за постигнати резултати от труда ще се дават всеки месец на работниците. Това са суми с различен размер всеки месец. Тези суми се определят като допълнителни възнаграждения с постоянен характер или не. |
Даниела Павлова |
Уважаема госпожа Павлова, Съгласно чл. 15, ал.1 и 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време(ал2). Възнагражденията трябва да са с постоянен характер, а не да бъдат една и съща сума. СС |
NULL |
| 2020-01-19 20:37:55 |
Спогодба за социална сигурност между Квебеки Република България. Моля да се предостави формуляр/образец на Заявление за канадски пенсии и Указание за попълването му. По възможност го пратете на е-майла ми или изпратете линк за Заявлението и Указанието. В Интернет се намира някакво Указание, но дали е необходимото? Заявление пък липсва. Благодаря!
|
Maria Kolucheva |
Уважаема госпожо Колучева,
През месец септември 2019 г. в Квебек бяха подписани Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек и Административно споразумение за изпълнение на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Посочените споразумения все още не са влезли в сила. Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек е ратифицирано от Народното събрание на 22 януари 2020 г. Подобна процедура следва да бъде завършена и в Квебек. В Споразумението е предвидено, че същото влиза в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ месеца, в който договарящите страни си разменят официални ноти, удостоверяващи, че са изпълнени всички вътрешни процедури, необходими за влизането му в сила. Административното споразумение влиза в сила в същия ден като Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Очакваме двете споразумения да влязат в сила до края на годината, като същите ще бъдат публикувани на официалната страница на Министерството на труда и социалната политика, където ще бъдат достъпни за заинтересованите лица.
Към настоящия момент работата по формулярите за прилагане на споразумението все още не са финализирана. Очаква се това да се случи в следващите месеци, преди влизането в сила на споразуменията, като в процеса ще бъдат ангажирани експерти от компетентните институции.
След влизане в сила на споразуменията заинтересованите лица могат да се обръщат към органите за връзка и компетентните институции в България и в Квебек, които ще могат да предоставят детайлна информация относно реда за подаване на заявления за отпускане на обезщетения по Споразумението, необходимите документи, които следва да бъдат предоставени от лицата, и условията, на които трябва да отговарят те, за да им бъде отпуснато съответното обезщетение. Органът за връзка в Квебек е Бюрото по спогодби в сферата на социалната сигурност на пенсионния орган на Квебек (le Bureau des ententes de sécurité sociale de Retraite Québec), а компетентните институции в Република България са: Националният осигурителен институт (за пенсиите от държавното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, както и наследствените пенсии, получени от горепосочените пенсии) и Националната агенция за приходите (за определяне на приложимото законодателство). ГЯ/ТПООУТ
|
|
| 2010-10-15 14:18:32 |
СОБСТВЕНИК НА ДЕЙСТВАЩА ФИРМА МОЖГЕ ЛИ ДА РАБОТЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР НА ДРУГО МЯСТО |
ИВАНОВА |
Няма ограничение в трудовото законодателство собственик на фирма да работи по трудов договор извън фирмата. КС |
NULL |
| 2020-03-20 15:30:48 |
Моля, напишете разяснение, по време на карантина и работа от вкъщи, може ли работодателя да намалява работна заплата, без двустранно съгласие?
Благодаря! |
Иван Манев |
Уважаеми господин Манев,
Съгласно чл. 120б, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Според ал. 2 на чл. 120б от КТ, промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2. Както е видно от разпоредбата, при изменението на мястото на работа – надомна работа и/ или работа от разстояние, не е предвидено право на работодателя едностранно да намалява трудовото възнаграждение на работника/ служителя. /МВ/ |
|
| 2010-11-09 09:32:49 |
В случаите на чл. 173, ал. 9 и чл. 175, ал. 1 и 2, когато до края на календарната година остават няколко дни ( например края на 2010 г.), а ми се полага и не съм използвала платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 15 работни дни кога мога да го използвам. Прилага ли се ал. 3 на чл. 176. |
iva ivanova |
Уважаема госпожа Иванова, Съгласно чл. 175, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (ал.2). Основният принцип залегнал в разпоредбите на чл. 173 от Кодекса на труда (КТ) е платения годишен отпуск да се ползва в календарната година, за която се полага. Този извод се налага от разпоредбите на ал.2, съгласно която работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага и ал.8, която задължава работодателя да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Изхождайки от посочените разпоредби, когато се прекъсва ползването на платения годишен отпуск, той следва да се ползва в годината, за която се отнася (полага). Съгласно чл. 176, ал.3, изр. първо КТ правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Имайки предвид, че в ал.1 на същия член е допустимо само 10 работни дни да се отлагат за следваща календарна година, следва че давностния срок от две години се отнася само за отложения по производствени причини платен годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни, който не е ползван в рамките на две календарни години, считано от края на годината, за която се полага. Второто изречение на чл. 176, ал.3 КТ установява, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно, по тази разпоредба давностния срок, се преценява спрямо календарната година, в която е отпаднала причината, поради, което е отложен, а не спрямо календарната година за която се полага отпуска. СС |
NULL |
| 2010-11-16 22:02:04 |
Беше ми предложено да проведа курс обучение в частно училище. Започнах работа в това училище. На втория работен ден ми предложиха да подпиша граждански договор, който е между мен и трето лице с адрес накакво село,което не познавам и никога не съм виждал. Отказах да подпиша договор и напуснах.Какво бихте казали за такъв договор,може ли да е наред. |
Иван Иванов |
В тази рубрика се отговаря на въпроси, свързани с прилагането на трудовото законодателство. |
NULL |