| 2012-09-27 11:08:36 |
На 15.08 напуснах работа по чл.327 т.2.Написах искане на 27.08 към бившите ми работодатели,като днес е последния ден от 1-месечния срок а отговор отИТ не е дошъл.Фирмата е Родопа Г.Оряховица 96 и почти съм сигурна ,че няма да получа отговор понеже те са с връзки и сигурно са подкупили проверяващите.Кога ще бъде издаден този индивидуален адм.акт като срока изтече...... |
Елеонора Казакова |
Уважаема г-жо Казакова, Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” (ИА “ГИТ”). Предвид горното, въпросът Ви е от компетентността на ИА “ГИТ”. За отговор се обърнете към Центъра за информация и услуги, 1000 София, бул. “Дондуков” № 3, тел. 986-18-88; e-mail: priemna-git@mlsp.government.bg. На посочения адрес можете да подадете и писмено запитване, адресирано до изпълнителния директор на ИА “ГИТ”. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-24 13:59:40 |
съкратена съм от щата на музей земята и хората от 6.11. 2012г. с предизвестие, имам ли право на обезщетение, на 60 г. и не съм подавала молба за пенсиониране |
валентина коцева |
Уважаема г-жо Коцева, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят спази дължимия срок на предизвестие, то той дължи трудово възнаграждение. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Следва да имате предвид, че обезщетение за безработица се изплаща само ако не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Ако към датата на прекратяване на трудовия Ви договор сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране , имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-27 20:45:14 |
На 09.12.2012 г. зададох въпрос. Очаквам компетентния Ви отговор. |
Злата Огнянова |
Тъй като в запитването Ви става въпрос за учител, следва да се обърнете към Министерство на образованието, младежта и науката, по компетентност. |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-08 12:04:30 |
В какъв размер е трудовия стаж на лице, което е назначено на 8-часа през първата половина на годината и на 4-часа през втората половина на годината. |
Румяна Кирилова |
Уважаема госпожа Кирилова, На основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Видно от запитването, във Вашия случай работникът или служителят е работил през цялата година на 8 и 4-часово работно време, следователно за трудов стаж следва да се признае целия визиран в запитването период. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-23 13:51:44 |
Питах ви относно работново време и компенсацията за извънреден труд по време на краткосрочна командировка в чужбина. Ако служител пътува към Иран, където уикендът е изместен в четвъртък и петък, и работи в Събота - това извънреден труд заплатен със 175% ли е или е нормален работен ден (все едно е понеделник например). |
Л. Асенова - повторно задаване на въпрос от 16.01.2013 |
Сроковете за отговор са посочени в правилата към рубриката. Не задавайте повторно един и същ въпрос. |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-22 09:07:18 |
Държавен служител ангажиран в събота и неделя с провеждане на олимпиади не ползва регламентирана между седмична почивка. Как ще бъде компенсиран за това с дни или заплащане за този труд? |
Вили Ризова |
Служебните правоотношения се уреждат от Закона за държавния служител, поради което въпросът си следва да отнесете към Министерски съвет, отдел „Административна и регионална координация”. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-26 19:49:17 |
Има ли нормативен документ и ако има - кой е той, в който да е регламентирано, че работодателят е длъжен да обяви свободно работно място на Трудовата борса? Може ли да се прави вътрешно разместване, без да се обявява мястото на борсата? Благодаря! |
Боянка Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта свободните работни места. Това означава, че те имат такова право, но не са задължени. Тази разпоредба се отнася само за свободните работни места, които не са определени от работодателя за хора с трайни увреждания. Задължение за обявяване на свободно работно място в поделенията на Агенцията по заетостта е регламентирано в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), като то се отнася до работодатели с повече от 50 работници и служители, които съгласно чл. 315, ал. 1 КТ са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване. Съгласно чл. 27 от ЗИХУ: “Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. (2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.” ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-26 18:21:30 |
Уважаем екип,Може ли лице, което е редовен студент, и е постъпил на трудов договор по чл. 68,ал. 1, т. 1 във връзка с чл.70без да прекъсва обучението си, да прекрати трудовия си договор по силата на чл. 327, ал. 1, т. 6.Следва ли да се има предвид поредността на възникване на обстоятелствата: редовно обучение преди сключването на трудовия договор? |
Яна Петкова |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В случай, че лицето продължава образованието си във формата на редовно обучение или на редовна докторантура, мнението ни е, че няма пречка да прекрати трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-13 13:03:48 |
След прекратяване трудовия договор без предизвестие по чл. 327 ал.2 от дължимото обезщетение в размер на една брутна заплата трябва ли счетоводството да ми удържат отново по запор от ЧСИ,по който до сега са запорирали от трудовото ми възнаграждение? |
Христина Иванова |
Предполагаме, че в запитването си имате предвид чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. За повече информация по отношение наложения запор следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-24 13:34:58 |
Когато един служител е на т.нар.време на разположение и през седмицата през нощта е зает 2ч напр.от 23ч до 01ч кога би следвало да се яви на работа в нормалното работно време или да се спазва 12ч почивка. И ако трябва да му се даде 12ч почивка би ли следвало да му се водят за извънреден труд тези два часа. |
Павлина Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Обикновено отчитането на работното време на тези работници и служители се извършва сумирано, а не подневно. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. В този случай, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ, в сила от 01.07.2007г., се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 от НСОРЗ). Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. В трудовото законодателство няма разпоредба, което да урежда възможност за “изместване” на часа за явяване на работа на работник или служител на сумирано изчисляване на работното време, извършил фактическа работа през време на разположение, както и право за ползване на почивка по друго време. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |