| 2013-08-05 15:59:31 |
Здравейте,била съм оператор на хелиограф,имам ли 2-ра категория труд,тъй като знам ,че производителите на хелиографска хартия са били 2-ра категория труд.Благодаря! |
Богданова |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-13 16:18:02 |
Здравейте, Съкратена съм от работа по чл.328.Работодателя ми дължи обезщетение по чл.222 ал.1 за един месец,ако не съм започнала друга работа. Трябва ли да съм се регистрирала в бюрото по труда и има ли това някаква връзка с изплащане на обезщетението ми? Какво е необходимо да направя,за да си го получа? Предварително Ви благодаря! |
Валентина Димитрова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателят Ви дължи обезщетение за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. При прекратяване на трудовия Ви договор на посочените по-горе основания, имате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и обхваща периода, през който сте била без работа. Обезщетението се изплаща след представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период не сте работила на друго място. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението до ТП на НОИ е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Ако заявлението е подадено в срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението. Следва да имате предвид, че обезщетението за безработица се изплаща след изтичане на срока, за който Ви се дължи обезщетението по чл. 221, ал. КТ. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Поради това, за допълнителна информация се обърнете към НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-02 14:34:55 |
Въпросът ми може ли редовен студент първа година да работи на трудов договор |
Десислава Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Трудовото законодателство не поставя ограничение при упражняване правото на труд. Ето защо, няма пречка редовен студент да постъпи на работа по трудов договор. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-01 20:34:17 |
Командирован съм в почивният си ден в рамките на града,в който е основната ми месторабота.Имам ли право на заплащане за положен извънреден труд и компенсиране на почивния ден? |
К.Македонски |
Уважаеми г-н Македонски, Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От гореизложеното е видно, че за командировани съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-10 18:34:30 |
Бихте ли ми казали,когато служител е бил нает на трудов договор за заместване на отсъстващ служител и след завръщане на титуляра трудовия договор не е прекратен, съответно лицето е продължило да работи,необходимо ли е в един момент този договор да се прекрати и лицето да бъде назначено на безсрочен договор. |
Ива Георгиева |
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Работодателят е длъжен да издаде акт за прекратяване на трудовото правоотношение считано от датата на завръщане на титуляра на работното място. Няма пречка преди завръшане на титуляра, с лицето да се подпише допълнително споразумение за преминаване на друга дложност или на новооткритото работно място за неопределено време. Съгласно чл. 69, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването. Тъй като, видно от запитването, трудовият договор със замествания не е прекратен, съшият се е завърнал на работа, посочената разпоредла не може да се приложи. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-28 18:29:25 |
Каква е продължителността на работната седмица (5, 6 , 7 дни?), при сумирано работно време? Кога трябва да е седмичната почивка - на 5-ти, 6-ти или след 7-ми ден. Поздрави, Розалина Иванова |
Розалина Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Съгласно чл. 153 КТ: „Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. (3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.“ ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-06 10:45:47 |
Служител работи 19 ч. седмично при сумирано изчисляване на работното време със смени - всеки вторник и сряда. Ако служителят сключи втори трудов договор със същия работодател, по който да работи всеки понеделник, четвъртък и петък (25ч. седмично) на ненормиран работен ден, какъв следва да е размерът на платения му годишен отпуск по двата договора? |
Анита Борисова |
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. От запитването е видно, че искате да сключите трудов договор за работа през определени дни от месеца. Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Трудовият стаж на работещите по чл. 114 от КТ се изчислява по реда на чл. 355, ал. 3 и 4 КТ. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-14 11:53:45 |
Подадох молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие - чл. 325, т. 1 от КТ, след което излязох в редовен платен годишен отпуск. По време на отпуска тече ли предвидения 7 дневен срок за вземане на отношение от работодателя и уведомяването ми? |
Петър Петров |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В разпоредбата не е предвидено че срокът не тече по време на ползване на законоустановен отпуск. С прекратяване на трудовия договор ще се прекрати и ползването на отпуска. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-19 15:48:58 |
Уважаеми господа, дължи ли се допълнително трудово възнаграждения за възлаганата работа по реда на чл.120 от КТ. И изобщо какъв е реда на работниците от време на време да се възлага допълнителна работа, за която да им се плаща допълнително възнаграждение. |
Елена Георгиева |
Съгласно чл. 120, ал.1 от КТ, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Съгласно чл. 267, ал. 3 от КТ за времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. Тази разпоредба урежда заплащането на трудово възнаграждение именно в случаите на временно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя при производствена необходимост – хипотезата на чл. 120 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-01 14:27:30 |
За служител е установен ненормиран работен ден. След приключване на работното време лицето се е прибрало, но възниква необходимост от извършване на работа. В този случай има ли основание за извънреден труд? |
Нанка Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Мнението ни е, че работата над редовното работно време на тези работници и служители в работни дни, вкл. и в описаната от Вас хипотеза, не е извънреден труд по смисъла на чл. 143 и сл. от КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |