| 2018-10-11 12:43:55 |
Здравейте, в дружеството ни има работник, който работейки е упражнил правото си на пенсия за ОСВ. Трудовият му договор не е прекратяван и не му е изплащано обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Има ли давностен срок за прекратяване на трудовото му правоотношение и съответно за получаване на това обезщетение? |
Снежана Дичева |
Уважаема г-жо Дичева,
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор.
Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ дава правна възможност на работодателя по своя преценка да прекрати трудовия договор „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от работника или служителя. Работодателят може, но не е длъжен да се възползва от правото на прекратяване. Прилагането на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е ограничено със срок, т.е. работодателят може да упражни правото си на прекратяване след като е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без значение колко време след като е придобито правото. Както беше посочено по-горе, при прекратяването на трудовото правоотношение възниква правото на работника или служителя на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и той има право да го получи. ЛТ/
|
|
| 2018-11-08 09:48:32 |
Здравейте, не намирам категорична информация за 31.12.2018 работен или почивен ден е. Когато дните се разместваха вие публикувахте информация но сега не я намирам. Предварително благодаря за съдействието! |
Виржиния Илиева |
Уважаема госпожо Илиева, Официалните празници са посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Когато официалните празници по чл. 154, ал. 1 от КТ, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени (чл. 154, ал. 2 от КТ). В този аспект, 31 декември 2018 г. е работен ден, а 1 януари 2019 г. е почивен ден. БД |
|
| 2018-12-04 15:47:49 |
Здравейте, бях задала въпрос преди две седмици, касаещ дежурните лица по трудово правоотношение по МПС 212, извън щата на администрация, дали подават декларации по чл.107а от КТ. Не получих отговор. Моля за отговор от Ваша страна. |
Росица Борисова |
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала.
В ал. 5 на чл. 1. 1 от постановлението е предвидено, че за служителите по ал. 1 не се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
В случай, че в запитването си имате предвид ПМС № 212 на МС от 10.11.1993 г.
за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии, в § 2 от Заключителните разпоредби е предвидено, че изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. Предвид посочената разпоредба въпросът следва да отправите към Министерството на отбраната. МВ/
|
|
| 2019-01-23 15:34:06 |
Здравейте, понеже никой от ТП на АСП не може да ми даде отговор на въпроса "Заплатите само на социалните работници ли подлежат на увеличение и защо другите дето сме в щата-техническо ниво оставаме с минимална заплата? Благодаря! |
Красимира Динева |
Уважаема госпожо Динева,
За информация по поставения въпрос се обърнете към Агенция за социално подпомагане, ул. “Триадица” 2, София 1051 или на електронна поща: ok@asp.government.bg. /НД/
|
|
| 2019-02-14 13:18:32 |
Здравейте,
в предприятието в което работя тече процедура по несъстоятелност и всички служители се намираме в престой. Тъй като има неизплатени възнаграждения от страна на работодателя искам да прекратя трудовия си договор по чл.327 ал.1 т.2.
-Какви обезщетения ми се полагат при този тип прекратяване?
-При обявяване на несъстоятелност от страна на предприятието и изплащане на обезщетенията от Фонда за гарантирани вземания как мога да претендирам за сумата, която ще загубя? Имам предвид, че месечното ми брутно възнаграждение надвишава тавана, който се изплаща от Фонда за гарантирани вземания и реално аз ще загубя една доста сериозна сума.
-Имам ли законово право да заведа дело срещу компанията или в частност, ако е необходимо срещу Управителя на компанията за получаване на тази разлика?
Благодаря! |
Десислава Дапчева |
Уважаема г-жо Дапчева,
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава право на работника или служителя едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото си правоотношение, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ). Също така при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 3 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението на съда във връзка с производството по несъстоятелност (чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР). Максималният месечен размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър (чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР). Съобразно чл. 30 от ЗГВРСНР частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. Следва да се обърне внимание, че процедурата по обявяване в несъстоятелност на търговец е нормативно уредена в част четвърта на Търговския закон (ТЗ), като в глава четиридесет и трета на ТЗ са установени правилата за предявяване на вземанията. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 687, ал. 1 от ТЗ вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Синдикът представя за обявяване в търговския регистър списъците и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда (чл. 689 от ТЗ). Повече информация относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя може да намерите на интернет страницата на Националния осигурителен институт - http://www.nssi.bg.НС
|
|
| 2019-04-04 16:17:06 |
Въпросът ми е следния: Ако работник се пенсионира и към момента на излизане на решението има трудов стаж при работодателя си 8 г., но продължи да работи още 2г. при същия работодател и годините станат 10г. , при освобождаване ще се начисли обезщетение по чл.222,ал.3 в размер на 2 заплати или в размер на 6 заплати? |
Цветомира Кънева |
Уважаема г-жо Кънева,
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор.
Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил.
ЛТ/
|
|
| 2019-06-28 10:40:34 |
Здравейте!
Бих искала да попитам отпускът по чл.169, ал.4 за подготовка и защита на дисертационен труд може ли да се ползва на части, или под еднократно ползване се тълкува ползване на целия размер на отпуска наведнъж.
благодаря Ви! |
Гергана Петрова |
Уважаема госпожо Петрова,
Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен.
Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. (СР)
|
|
| 2010-08-18 11:13:41 |
Служител съкратен на основание чл. 328, ал.1, т.1, предл.2 КТ /съкръщаване в щата/, започва ползване на отпуск по болничен лист два дена преди прекратявяне на правоотношението.Обезщетението е платено от НОИ.Същия получава пенсия за общо заболяване.Полага ли му се обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ./обезщетение за оставане без работа/.За кой период? |
Национална агенция по приходите |
Съгласно чл. 222, ал.1 от Кодекса на труд (КТ), при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, но се изплаща след като мине законоустановения срок от 1 месец или друг период установен с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор. За изплащане на това обезщетение от работодателя е необходимо лицето да представи трудовата си книжка, от която да е видно, че не е започнало работа по трудово правоотношение през тоз период. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. След като изтече периода на временната неработоспособност, ако работникът или служителят не е започнал работа по трудово правоотношение му се изплаща обезщетението по чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда. Обстоятелството, че получава пенсия по болест, няма значение относно правото му на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ СС |
NULL |
| 2019-07-24 16:33:28 |
Здравейте, работното място е в София Дружба 2. Фирмата отваря нова фабрика в Божурище. Трябва ли работодателя да пуска допълн споразумения към работниците и имат ли право те да откажат. Благодаря |
Иванова |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. В ал. 3 на чл. 66 от КТ е предвидено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.).
В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. МВ/
|
|
| 2019-08-19 17:02:35 |
Служител назначен на длъжност главен специалист, когато е командирован в страната или в чужбина с право на дневни за съответната командировка и е със задача да изпълнява функцията шофьор на служебния автомобил , с който са командировани и други лица има ли право на средства за извънреден труд, ако се прибира от командировка в празничен или почивен дeн /събота или неделя/ |
Евгения Сматракалева |
Уважаема г-жо Сматракалева,
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При командироване в страната условията за получаване и размерът на пътните, дневните и квартирните пари са определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В чл. 9, ал. 1, т. 4 от НКС е предвидено, че в заповедта за командировка се посочва задачата, за която лицето се командирова. В тази връзка сме на мнение, че ако в заповедта за командироване изрично е определено, че служителят е командирован за изпълнение на задача да управлява служебния автомобил и това е част от служебните му задължения, описани в длъжностната характеристика, за него следва времето за управление на автомобила да се отчита като работно време. Обръщаме внимание, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. (чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС), т.е. ако характерът на работата на служителя е свързан изцяло с управлението на автомобила, той не следва да се счита за командирован по реда на НКС.НС
|
|