| 2014-07-23 19:40:28 |
Работя по два трудови договора, един основен с 8 часов работен ден и допълнителен на 3 ч и половина, осигурена съм за общо заболяване и майчинство на минимална работна заплата , ще имам ли право на обезщетение за майчинство и по двата договора? |
Венета Иванова |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИВАНОВА, Съгласно чл.48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението се определя съгласно чл.49,ал.1 КСО, според който дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. От това следва, че при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане се вземат предвид всички доходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. – 2400 лева. Когато лицето е осигурено на повече от едно основание (какъвто е и Вашият случай), общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната (чл.49,ал.3 КСО). Следва да имате предвид, че съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинска експертиза в случаите когато осигурените лица работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. МИ/ТПООУТ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-18 10:06:41 |
Здравейте, Учитека съм в основно училище. От 2 години ме назначават на срочен договор за учебната година, който започва на 01 септември и приключва на 30 юни следващата година. Към момента 2 пъти са ме назначавали на такъв договор. Имат ли право да ме назначават още на срочен договор, или трябва вече да е постоянен? Благодаря |
Емилия Митова |
От изложеното в запитването Ви предполагаме, че трудовият Ви договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ предвижда, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В ал. 5 на чл. 68 на КТ е предвидено, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му - т. 8 на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Трудовият договор ще се счита като договор, сключен за неопределено време, ако не са налице посочените по-горе изключения към момента на сключването му. В случай, че са налице посочените по-горе изключения, сключеният срочен трудов договор може да се поднови само един път. Следващият срочен трудов договор ще се смята за сключен за неопределено време. В съдържанието на договора работодателят трябва да посочи конкретните причини, които налагат договорът да бъде срочен. Ако те не са посочени в неговото съдържание още в момента на сключването му, счита се, че трудовият договор е за неопределен срок и не може да се прекратява по чл. 325, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок. КС |
Европейско и международно социално право |
| 2014-10-01 15:49:26 |
В момента работя на трудов договор като асистент в системата на БАН. Бях редовен докторант и съм отчислена с право на защита. На какъв отпуск имам право за изработване на дисертационен труд за придобиване на образователна степен доктор. Благодаря предварително" |
Иванова |
В разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че учащите се в средно или висше училище без откъсване от производството имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Съгласно ал. 4 на чл. 169 КТ за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Няма пречка докторантите - задочно обучение или докторантура на самостоятелна подготовка (но не и редовните докторанти), да ползват предвидения в чл. 169, ал. 3 и 4 КТ отпуск и в случаите, когато срокът на докторантурата е изтекъл и същите са отчислени, но са с право на защита. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-15 15:15:57 |
Решено ли е вече дали 2 януари 2015 ще е почивен ден с отработване и ако не е решено, кога ще има такава информация? Ако - да, кога ще се отработва? Благодаря! |
Цвети Енчева |
Уважаема г-жо Енчева, Все още няма решение на МС за разместване на почивните дни. При приемане на такова решение, същото ще бъде оповестено по съответния начин. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-03 13:13:46 |
Майка съм на дете на 1г.и8 мес., бременна съм в 5-ти месец с второ дете. Поради мое заболяване, прекъснах платеното си майчинство за първото дете с болничен. До 03.12.2014г. съм в болничен за общо заболяване. Как трябва да постъпя за да ми бъде продължен платения отпуск за отглеждане на дете до 2-год.възраст след приключване на болничния. |
З. Милкова |
След изтичане на отпуска за временна неработоспособност може да продължите отпуска за гледане на дете с писмено заявление до работодателя. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-11 10:44:12 |
Постоянен трудов договор. Навърших пенсионна възраст, но не се пенсионирам за стаж и възраст. Имам инвалидна пенсия-с ІІ група -пожизнена.Телка ми изтече м.април т.г., което не влияе на пенсията.През 08.2013 г. претърпях тежка онкологична операция.Не пречи на задълженията като ЗАС. При опит за уволнение ще имам ли защита по чл.333 от КТ. |
Жулиета Личева |
В чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ (Наредбата) е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. С оглед на гореизложеното, Вие ще се ползвате от закрилата на чл. 333 от КТ в посочените случаи. Ако такова е налице не бива да забравяте, че трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е двумесечен считано от датата на прекратяването. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-24 13:41:31 |
Здравейте, Служител назначен по основен трудов договор и съответно има вътрешно съвместителство по чл.110 от КТ, необходимо ли е да има вакантна длъжност. |
Мария Иванова |
На една щатна бройка, на пълно работно време, може да работи само един работник/служител.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-18 15:17:29 |
Служителка със срочен договор до 10.06.2015г роди през м. февруари 2015г.Раждането е преди термина и първо при мен дойде болничен лист 42дни за раждане. Очаквам следващите болнични до 135д.Въпроса ми е след изтичане срока на ТД аз мога ли да го прекратя и ще имали някакви последствия? Защитава ли я закона, че е в болничен? |
Даниела Станкова |
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Срокът по този трудовия договор е изрично уговорен. С настъпването на това обстоятелство се прилага разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, съгласно която трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-19 22:33:17 |
Здравейте, предизвестен съм по чл. 326 ал.2 в връзка с чл. 328, ал.1, т.3. Имам неизползван годишен отпуск за 2014 в размер на 20 дни и натрупания отпуск за 2015. Какви мерки да взема при некоректност в изплащането на дължимото от страна на работодателя. Пълния размер от неизползвания отпуск за 2014 ли ще ми бъде изплатен. Благодаря Ви. |
Р. В. Н. |
Съгласно разпоредбата на чл. 172 от кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е възможно в случаите на чл. 176, ал. 1, 2 и 4 от КТ, като в чл. 176, ал. 3 от КТ изрично е посочено, че в случаите на чл. 176, ал. 1 – „поради важни производствени причини“ и чл. 176, ал. 2 – „при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя“, общият размер на платения годишен отпуск, който се отлага за следващата календарна година, е не повече от 10 работни дни. Независимо обаче от причините за неползването на платения годишен отпуск или част от него, правото на ползването му в хипотезата на чл. 176а, ал. 1 от КТ се погасява с изтичането на две години от края на годината, за която се полага отпускът. Следователно, във Вашия случай, в края на 2016 г. ще изтече давностния срок за ползване на 20-те Ви дни неизползван платен годишен отпуск от 2014 г. До изтичането на горепосочените срокове тези дни не се „губят“, като служителят/работникът ще има право да ги използва след изрично писмено разрешение на работодателя. При прекратяване на трудовото Ви правоотношение (през 2015 г.) ще имате право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност (т.е. и за 20-те дни от 2014 г.). ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-30 10:58:05 |
В какво се изразява задължението на времето и часовете "на разположение"/чл.139 ал.5;Наредба 2 за Реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя/ и каква е разликата с "даване на дежурство"? Как се въвежда времето " на разположение" /в графици, Ф76 и ведомости/ и как се отразява после в декларация Обр.6? |
Станимира Груйчева |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1-4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ал. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец - ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ - ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Тези норми и въобще нормите на трудовото законодателство се прилагат само за лицата, които работят по трудово правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |