Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-05-26 19:19:40 Съгласно Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя: Кои са професиите в облстта на информационните технологии, за които работодателят може с доп. споразумение да въведе да бъдат на разположение на работодателя и какава е специфичната норма и заплащане за ИТ професиите? Александра Щетинска Уважаема г-жо Щетинска, Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. С Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (Наредба № 2) се установява редът за определяне категориите работници и служители, за които поради особения характер на работата им може да се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя, както и максималната продължителност на времето за дежурство и разположение и редът за отчитането му. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Преценката следва да се извърши за всяка една длъжност по отделно. Заплащането на положения труд е регламентирано в трудовото законодателство, като няма определени отклонения за бранша на информационните технологии. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 10 от НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд (чл. 3, ал. 4 от Наредба № 2). Съгласно чл. 262, ал. 1 от КТ Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор (чл. 262, ал. 2 от КТ).НС
2018-06-24 17:16:07 При сключен трудов договор по чл.138 ал.1 КТ с определена продължителност 7 ч. и сумирано раб.време, какъв е и как се определя коефицента за превръщане на нощното раб.време към дневно, като нощния труд също е 7 ч. Смяната е от 20.00 ч. до 08.00 ч. с 1 час почивка съгл.ПВТР и с възможност за напускане раб.място Съгл.чл.9ал.2 от НСОРЗ. Моля за пример Вяра Илиева Уважаема г-жо Илиева, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. В чл. 9а, ал. 4 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, превръщането на нощните часове в дневни да се осъществява при изготвяне на поименните графици за работа в случай, че работната смяна включва 4 или повече часа работа през нощта. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е повече от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Следователно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Чрез превръщането на нощните часове в дневни се осигурява увеличеното заплащане на нощния труд, регламентирано с разпоредбата на чл. 261 от КТ. Следва да се вземе под внимание също така, че съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.НС
2010-06-04 13:03:09 как се определят отпуските на логопед и психолог практикуваи в ДЦДУ? Марияна Стоянова Съгласно чл. 26, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. КС NULL
2018-09-12 18:27:55 Здравейте, При смърт на Едноличен търговец-физическо лице, когато наследниците са повече и искат изцяло заличаване на фирмата от Търговския регистър, как се оперделя кой от наследниците да поема подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор с работник? Трябва ли останалите наследници да се откажат от наследство, за да остане един, който да движи по- нататък нещата? Следва ли на работника да се изплатат от наследника обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ (ако лицето има такъв и той не е погасен по давност), обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ(в случая предизвестието не е спазено по инициатива на работодателя,същия е починал ) и обезщетение за оставане без работа на работника по чл. 222, ал. 1 КТ и същите да се оформят в Заповедта за прекратяване на трудовия договор към документите на фирмата на починалия ЕТ? Росица Сотирова Съгласно чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. В чл. 60а, т. 2 от ТЗ е предвидено, че вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър при смъртта му - по заявление от наследниците. Следователно, ако наследниците на едноличния търговец няма да поемат предприятието му (чл. 60, ал. 2 от ТЗ), то при смъртта на едноличния търговец вписването се заличава от търговския регистър по тяхно заявление (чл. 60а, т. 2 от ТЗ). Следва да се има предвид, че независимо от избора на наследниците да не поемат предприятието на наследодателя – ЕТ, това не ги освобождава от отговорност да приключат трудовите правоотношения на наетите от техния наследодател лица. Във всички случаи прекратяването на трудовите правоотношения следва да бъде извършено преди датата на заличаване от търговския регистър на едноличния търговец. По наше мнение правното основание за прекратяване на трудовите договори на работниците и служителите е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието, т.е. при преустановяване на неговата цялостна производствена и служебна дейност. Дължимите от работодателя обезщетения се определят в зависимост от основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай, че трудовият договор на работника бъде прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – при закриване на предприятието, на лицето се дължат посочените в запитването обезщетения. При прекратяване на трудовия договор за работодател се подписва лице - наследник. След смъртта на физическото лице, ЕТ се наследява по общите правила на Закона за наследството. Въпросът за отказа от наследство не е от компетентността на рубриката. Можете да потърсите консултация от адвокат.
2018-12-04 20:06:11 При липса на определена длъжност в длъжностното щатно разписание редно ли е да се възлага извършване на работа извън посочените задължения в длъжностната характеристика при ползване на основание чл.259 на КТ В.Бойкова Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Въз основа на длъжностната характеристика при заместване се извършва преценката за това дали по длъжност служителя е заместник на отсъстващия, кои трудови задължения са включени в длъжностната му характеристика и кои са изцяло нови за него. Условие за сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. В случай, че длъжността е вакантна с лицето не може да се сключи договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. Задължително условие е съгласието на заместващия работник или служител, което следва да е изразено в писмена форма. Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. В случаите, когато заместващият работник или служител преустановява изпълнението на своята длъжност или работа и започва да изпълнява само длъжността или работата на отсъстващия работник или служител, законодателят предоставя на заместника две възможности. В зависимост от това кое е по-благоприятно за него той може да се ползва от правата си по основната си длъжност или от правата, които произтичат от длъжността или работата на замествания, включително и трудовото възнаграждение, ако то е по-благоприятно за него. Изключение от принципа за ползване на по-благоприятното положение е, когато се касае за права на титуляра, които той има на лично основание като например полагащо се по-голямо допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, за по-висока лична квалификация и други. МВ/
2010-07-09 02:56:53 Може ли трудов договор сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ на пълно работно време да бъде изменен с допълнително споразумение в безсрочен трудов договор, но по чл.114, длъжността остава непроменена.Ако е възможно на основание чл.119 от КТ ли се прави изменението? Дафина Георджева Уважаема г-жо Георджева, От запитването е видно, че е сключен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа. Това е особен вид срочен трудов договор, при който клаузата срок е свързана с времето, необходимо за да бъде извършена/довършена определената (по обем, количество или др. параметри) работа. Моментът на прекратяването му е свързан с приключване/довършване на тази работа. Затова този вид трудов договор се прекратява на основание чл. 325, т. 4 от КТ – със завършване на определената работа. Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (срок, длъжност, трудово възнаграждение и др.). В случая, изменение на срока на договора “до завършване на определена работа” в “безсрочен трудов договор”, при непроменена длъжност, и едновременно с това и промяна на правното основание на договора, е недопустимо, тъй като това би противоречало на спецификата на вида на сключения трудов договор – до завършване на определена работа. От друга страна, правното основание, на което е сключен един трудов договор не е елемент от неговото съдържание (чл. 66, ал. 1 от КТ) за да може да бъде изменено. ЛТ/ NULL
2010-07-28 11:34:52 Бях назначена на временен трудов договор до завръщане на титуляра, който бе прекратен на 28.05.2010г. В заповедта за прекратяване на трудовия договор пише, че ми се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, но не се посочва срок за изплащането му. Има ли в нормативните документи посочен такъв срок? Мария Станчева Уважаема г-жо Станчева, При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят Ви дължи парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда - за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това парично обезщетение е дължимо от датата на прекратяване на трудовия договор. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени обезщетения по трудов договор се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3 – годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ – в конкретния случай от датата на прекратяване на трудовия договор. ЛТ/ NULL
2010-08-02 18:48:13 Имам 21г. в тежката химия, до 2010 за да се пенсионирам не ми достигат 1.6 точки, ще бъде ли удължен този срок. Ако не бъде удължен и трябва да се пенсионирам по 3та категория ще имам ли приравняване на 1ва и 2ра кат. към 3та кат. с цел удължаване на трудовия стаж. Александър Александров В ЗИД на КСО, приет на заседанието на Министерския съвет на 4.08.2010 г., е предвидено до 31 декември 2012 г. включително лицата, които са работили най-малко 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия, ако имат общ осигурителен стаж 44 години за жените и 45 години за мъжете, а лицата, които са работили най-малко 15 години при условията на втора категория труд придобиват право на пенсия, ако имат общ осигурителен стаж 44 години за жените и 45 години за мъжете и са навършили: - от 1 януари 2011г. - 48 години за жените и 53 години за мъжете, работили при условията на първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете, работили при условията на втора категория труд; - от 1 януари 2012г. - 49 години за жените и 54 години за мъжете, работили при условията на първа категория труд и 54 години за жените и 59 години за мъжете, работили при условията на втора категория труд. NULL
2019-06-05 10:09:08 Добър ден! Може ли да ми кажете как да се отчете 1 бр. самоотлъчка (неположено дежурство от 12 часа) в личната сметка при сумирано изчисляване на работното време. Нормата за месеца в който не се е явило лицето е 160 часа. Емилия Симонова Уважаема г-жо Симонова, Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена съгласно изискванията на чл. 9б от НРВПО. Разпоредбата на чл. 9в, ал. 1 от НРВПО определя, че когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Съгласно чл. 126, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Считаме, че когато работодателя е изпълнил задължението си да утвърди поименен график за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване и е запознал работника или служителя с него в срок, то за лицето възниква задължението да спазва работното време. От изложената фактическа обстановка правим заключението, че работникът или служителят по своя вина е положил труд с по-малка продължителност от установената норма за периода. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.НС
2019-06-28 11:44:43 Здравейте, служител представя решение на ТЕЛК с над 50% намалена работоспособност със срок на валидност – от 05.02.2016 г. до 01.02.2019 г. По време на валидността на ТЕЛК, лицето навършва възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След изтичане на ТЕЛК същият не е подновен. Лицето продължава да получава пенсия за инвалидност, но не е подало искане за пенсиониране по реда на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО /за осигурителен стаж и възраст/. Има ли право служителят да ползва увеличен размер на основен отпуск по чл.319 от Кодекса на труда /26 дни/ след датата на валидността на решението на ТЕЛК? Пенка Борисова Уважаема госпожо Борисова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да има лицето право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването. КА
Страница 4490 of 6864