| 2013-11-06 17:19:06 |
Какви са нормативно установените почивки в рамките на работния ден на служители, работещи на 12 часови смени, вкл. събота и неделя? Работата е на компютър. Благодаря! Моля отговорете! Не ме препращайте пак към рубрика "Безопасност и здраве при работа"! Благодрая! |
Калина Чавдарова |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. В чл.152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 153, ал. 3 от КТ при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Съгласно чл. 181, ал. 1, от КТ, работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-15 14:39:03 |
Работник на длъжност помощник възпитател в детска градина е приет платено задочно обучение в Национална спортна академия. Има ли право да ползва отпуск на основание чл.169 от КТ. Ако е да, трябва ли да има сключен договор между директора и работника при положение, че той не учи за професия, която може да се приложи в дет.градина. |
Стефка Стефанова |
В чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда е посочено, че работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Поради това, за да има работникът или служителят право на отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. Освен това е необходимо обучението да се осъществява със съгласието на работодателя. Няма изрично законово изискване придобитата в резултат на обучението професия да се прилага в детската градина, където работи помощник възпитателят. |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-19 16:48:40 |
Съгласно чл.118, ал.3 на КТ- работодателят може едностранно да увеличава заплатата на работника.А може ли по същия член и алинея увеличението да е за определен срок-например 6 месеца? |
Павлина Петрова |
Съгласно чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Увеличаването се извършва със заповед от работодателя, като в този случай не е необходимо да се подписва допълнително споразумение. Мнението ни е, че в заповедта не би могло да се включи срок, за който се увеличава трудовото възнаграждение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-13 17:04:45 |
Лице работи на 8 часа и е с 315 лв. основна заплата и 120 лв. доп. възнагр. за проф. опит, което е 435 лв. брутна заплата (повече от мин. раб. заплата за 2014 г). Следва ли да се увеличи основната заплата, считано от 01.01.2014 г.? Ако да, моля да посочите нормативното основание, което обвързва размера на осн. раб. заплата с мин. раб. заплата. |
Станислав Стоянов |
Уважаеми г-н Стоянов, Съгласно чл. 244 КТ Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с Кодекса на труда. Определената от Министерския съвет на основание чл. 244, т. 1 минимална работна заплата е основна, тъй като отделно и изрично в т. 2 е предвидено правомощието на Министерския съвет да определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, които са допълнителни към основното. Следва да се има предвид, че при пълно работно време и при пълен работен месец, считано от 1.01.2014 г. минималната работна заплата установена за страната е 340 лв. (ПМС № 249 от 2013 г.) На основание чл. 244, т. 1 във вр. с чл. 1 от ПМС № 249 от 2013 г. считано от 01.01.2014 г. минималната месечна основна работна заплата на работник или служител не може да бъде по-малка от 340 лв. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-06 11:27:22 |
Съгл.чл.155ал4 размерът на платения годишен отпуск е 20 работни дни.При 4-часов работен ден на безсрочен договор колко отпуска се полага? |
Ж.Петрова |
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно горните разпоредби трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. На базата на така признатия трудов стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск за работещите на 4- часов работен ден. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-14 13:53:35 |
Здравейте! Казусът ми е следният: На 10.01 подадох молба за напускане,но от тази дата бях и болничен 7 дни,материално отговорно лице съм.По ТД дължа 30 дни предизвестие.Работодателя не иска да ме освободи и твърди , че след като съм МОЛ за над 5000 лева закона му позволява да ме задържи до 3 месеца.Няма и човек на който да предам,какво да правя? |
Павлина Данчовска |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, имате възможност да прекратите трудовият си договор с предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В чл. 326, ал. 3 от КТ е предвидено, че за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. От текста на разпоредбата е видно, че трудовото законодателство прави разлика между срок на предизвестие и срок за предаване за материално-отчетнически длъжности. Когато предаването не може да се извърши в 1-месечния срок, работодателят може да удължи срока на предаването на повереното имущество. Съгласно чл. 335, ал. 2 от КТ, трудовият договор се прекратява, при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-01 15:12:31 |
къде трябва да съобщим за нарушрние на указ 1074 наредба 63 за осъдено лице заемащо отговорна длъжност-зам директор в общинскоп предприятие |
гергана николожа |
Съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на УКАЗ № 1074 от 23.05.1974 г. за ограничаване заемането на отчетнически, материално-отговорни и други длъжности от осъдени лица, (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.), изпълнението на указа се възлага на министъра на икономиката и планирането и на министъра на правосъдието. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-22 17:37:52 |
Компанията ни извършва модернизация на железопътна отсечка. Имаме служители на длъжност Работник, поддържане на жп и съоръжения / жп работник и Строител релсови пътища/старши жп работник. Съгласно наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск тези лица имат ли право на доп. платен отпуск? |
Десислава Стоянова |
За информация по поставения въпрос се обърнете към експертите от рубриката „Безопасност и здраве при работа“. |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-04 13:58:20 |
Моля да потвърдите, че новият раздел за временната работа, започващ с чл. 107р от КТ не касае отдаването на персонал, което не е ограничено във връмето, а именно отдаване на персонал по трудов договор, който не е сключен като временен по смисъла на ал. 4 на същия този чл. 107р от КТ. |
Владимир Тодоров |
Уважаеми г-н Тодоров, Становището ни е, че ако между две предприятия се сключи договор за „отдаването на персонал”, при положение, че по силата на този договор едното предприятие изпраща работници и служители за изпълнение на работа в другото предприятие под негово ръководство и контрол, то дейността, която се осъществява въз основа на този договор, независимо от неговото наименование, е дейност, спрямо която намират приложение разпоредбите на раздел VІІІв от Кодекса на труда и която не би могла да се осъществява без регистрация на изпращащото предприятие в Агенцията по заетостта. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-17 09:49:57 |
На сумарно изчисляване на работното време сме с период 6 месеца. В последният месец от периода един служител излиза в болнични и остава с 20 часа над нормата отработени часове , които се явяват като извънреден труд . Каква е процедурата да ги изплатим в този случай? |
Цветанка Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Когато при сумирано изчисляване на работното време нормата работно време за установения от работодателя период на отчитане е превишена, за часовете над нормата се заплаща възнаграждение за извънреден труд. Получените часове над определената норма за периода се заплащат като извънреден труд съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно: положеният извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Следователно за часовете, които се явяват извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според определеното в договора, увеличено с 50 на сто, т.е. заплаща се 150 на сто. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |