| 2015-03-18 15:42:52 |
Служители назначени на 04.03.2015г.трябва ли да работят на 21.03.2015г обявен за работен ден сПМС.До тази дата те са били безработни. |
Кръстинка Пастухова |
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, Министерският съвет може да обявява и други дни (освен посочените в чл. 154, ал. 1 от КТ) еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. Това означава, че когато в съответствие с Решение на МС за разместването, някои дни се обявяват за почивни, а други за работни, за работниците и служителите съответните дни са почивни или работни. В почивните дни не се полага труд, а в работните дни работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения. Всеки работник/служител е длъжен да се явява на работа в ден, който е работен, в случая на 21.03.2015 г., независимо че на 02.03.2015 г. не е бил служител в дружеството. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-27 12:36:24 |
Към 02.04.2015 г. ще имам точно 8 месеца трудов стаж. Мога ли да ползвам платен годишен отпуск считано от същата дата. |
Христина Димитрова |
Можете да ползвате платения си годишен отпуск от следващия ден на придобиването на 8 месеца трудов стаж. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-30 11:04:25 |
Има ли ограничения във времето и часовете "на разположение" при собственика на фирмата, който е самоосиг. се лице, управител и полага личен труд в нея? И ако има как трябва и дали изобщо трябва да се отрази това в Декл.Обр.1? Има ли ограничения в полагането на часове труд при собствениците, които са самоосиг. се във фирмата и полагат собствен труд? |
Станимира Груйчева |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1-4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ал. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец - ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ - ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Тези норми и въобще нормите на трудовото законодателство се прилагат само за лицата, които работят по трудово правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-06-16 11:39:49 |
Работя на трудов договор на 8 ч. при сумирано изчисляване на работното време. Интересува ме относно почивките в работния ден дали има законодателна уредба през какъв интервал да се ползват или е по преценка на работодателя. Случвало се е да работя по 5-6 часа без почивка. |
Галина Въльовска |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред.
Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време.
В чл. 181 от КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 – ал. 2 на чл. 181 от КТ.
Разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ указва, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. МВ/
|
|
| 2015-08-05 13:11:51 |
Към 05.08.2015 г. наш работник (мъж) има действителен осигурителен стаж 34 г. и възраст 66 г. 6 м. Лицето има право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Може ли да бъде прекратен трудовият договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ? |
Станка Иванова |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на посоченото основание, когато е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, включително по чл. 68, ал. 3 от КСО. ЯР/ |
|
| 2015-08-19 10:16:01 |
Здравейте!
На 05.08.2015г зададох въпрос, на който до момента нямам отговор нито чрез Вашия сайт, нито на посочения от мен и-мейл. Моля да ми отговорите какви документи е ДЛЪЖЕН да представи работникът на бившия си работодател за да му бъдат издадени образци УП 2 и УП 3 ? В кой нормативен акт е регламентирано това задължение ? Благодаря предварително |
Георги Георгиев |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ,
В разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено задължение за осигурителя да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на осигуреното лице, на негов представител и/или на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, в 14-дневен срок от искането.
Посочените удостоверения се издават на основата на първичните счетоводни документи на работодателя, като не е предвидено изискване осигуреното лице да представя допълнителни документи за тяхното издаване.
МИ/ТПООУТ
|
|
| 2015-09-02 16:37:33 |
Здравейте,
бих искала да ми отговорите дали следва да се предоставят ваучери за храна на служители, които са назначени чрез предприятие, което осигурява временна работа.
В случай, че предприятието-ползвател предоставя ваучери на своите служители като социална придобивка, следва ли такива да бъдат предоставени и на временните служители.
Благодаря предварително. |
Петя Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Разпоредбата на чл. 107х, ал. 1 на Кодекса на труда (КТ) категорично посочва, че работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: трудово възнаграждение; отпуски, предвидени в този кодекс; синдикално сдружаване; участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието; информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата; присъединяване към колективен трудов договор; уреждане на колективните трудови спорове; социално-битово и културно обслужване; безопасни и здравословни условия на труд; първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател; обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа. Работниците и служителите, изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения (107х, ал. 2 КТ).
Ваучерите за храна, осигурявани от работодателите на основание чл. 294 от Кодекса на труда и предоставяни по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ, са вид социална придобивка (социален разход). Съгласно §1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че след като предприятието-ползвател предоставя ваучери за храна на своите работници и служители като социална придобивка, такива следва да бъдат предоставени и на работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в това предприятие. (ВС)
|
|
| 2015-09-18 12:23:26 |
Предстои ми да се пенсионирам края на годината. Ще се възползвам от три последователни години 1982, 1983, 1984 година. В тях трябва ли да влезе сумата като доход, която ми е изплатена 1983 година по 49 постановление - тогава действащо. Моля Ви за отговор! За втори път задавам въпроса(виж питане от 27.07) и отговор няма. |
Стойчо Стоянов |
За информация по поставения въпрос се обърнете към Националния осигурителен институт на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64, на e-mail: NOI@nssi.bg, на тел. 0 700 14 802 или към съответното териториално поделение на НОИ. КС
|
|
| 2015-10-26 14:32:12 |
Здравейте, С новите промени от 01.01.2015г. лицата придобили право на пенсия за достигнати години и осигурителен стаж се пенсионират от момента на достигане на тези условия (възраст и стаж) като не се прекратява ТПО. Съгласно чл.222 ал.3 КТ "При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца...".Т.к. вече не е нужно прекратяване на ТПО, за да се пенсионира работникът,кога следва да се изплати обезщетението по чл.чл.222 ал.3 КТ? Т.к. същото се изплаща еднократно,възможно ли е то да бъде изплатено при пенсиониране на работника,без да се прекратява ТПО. |
Пламена Христанова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Независимо, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и към тази дата следва да се направи пресмятане на общия брой (периода) трудов стаж при този работодател. Преценката дали работника/служителя да получи обезщетение в размер на 2 или 6 брутни трудови възнаграждения се прави от работодателя. Ако лицето не е съгласно с нея следва да се обърне към съда. ЯР/ |
|
| 2015-12-09 08:54:58 |
Ако детето е осиновено от дом "Майка и дете", бащата /осиновителят/, има ли право на отпуск по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда |
Пенка Петрова |
Уважаема г-жо Петрова,
Съгласно чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
Видно от цитираната разпоредба, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение, т.е. липсва правно основание този вид отпуск да се ползва от осиновител при осиновяване на дете. ЛТ/
|
|