| 2019-02-14 16:55:13 |
Казус:През месец 12.2018 год. работник на 1 мес. СИРВ и работи по следния личен график: 1.12 и 2.12.18 год. работни, 3.12 и 4.12.18 година почивни дни. Всички останали дни от периода по личния график на работника са по официалния календар за страната. Работника има молба за отпуск от 3.12 до 31.12 как следва да се отчете рботното време?
Благодаря |
Христо Дочев Дочев |
Уважаеми господин Дочев, Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата. Според чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). |
|
| 2019-03-13 10:40:54 |
Допустимо ли е служител да ползва неплатен отпуск по основния си трудов договор и същевременно да сключи трудов договор за допълнителен труд при същия работодател (чл.110 от КТ) за пълно работно време. Работните му задължения по втория трудов договор ще са свързани с изпълнение на научен проект по Национална програма „Млади учени и постдокторанти". |
Велислава Павлова |
Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Мнението ни е, че няма пречка по време на неплатен отпуск по основното трудово правоотношение служителят да полага труд по трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ, при условието, посочено в разпоредбата. МВ/ |
|
| 2010-07-23 09:54:01 |
В момента съм в отпуск по майчинство и съм на трудов договор. Мога ли да сключа граждански договор с настоящия ми работодател без да се прекрати изплащането на обезщетението ми за отглеждане на дете до 2 годишна възраст? |
Елена Иванова |
Няма законова пречка да работите на граждански договор по време отпуска по майчинство. По отношение на изплащане на обезщетението се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
NULL |
| 2010-08-10 09:36:35 |
На 05.08.2010г. зададох въпрос, моля отговорете ми! Колежка постъпи на работа във ВиК като куриер-чистач в административната сграда м.септември 2009 г.. Целият й трудов стаж е като счетоводител. И сега не й се признава придобитият трудов стаж до момента и не й се начислява процента. Трябва ли да й се признае придобитият трудов стаж? |
Здравка Колева |
От запитването Ви предполагаме, че става въпрос за придобит трудов стаж и професионален опит. За такива се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности – ал. 2 на чл. 12 от НСОРЗ. Според ал. 4 на чл. 12 от наредбата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12. КС |
NULL |
| 2010-08-18 12:01:48 |
Лектор е назначен по чл. 68 (1) т.2 при условията на 12,5 часа седмично за периода от 16.09.2008 г. до 15.06.2009 г. През ваканциите обаче той не е отработвал лекторските часове. Следва ли да му се зачетат за трудов стаж и седмиците през ваканциите през 2009 година, когато учениците не са били на училище и тогава няма действително взети часове? |
Елена Добрева |
Уважаема госпожа Добрева, Разпоредбата на чл. 10, ал.1 и 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) предвижда, че трудовият стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като: 1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения - 50 часа; 2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно, трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2. За времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на лицата по ал. 1 се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор (ал.2). СС |
NULL |
| 2019-07-25 09:05:32 |
Здравейте,
Предстои прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.2. Въпросът ми е, полага ли се обезщетение по чл.222 (1) за лице, което работи (същевременно) и по втори трудов договор.
Т.е. ще му бъде прекратен договора само при единия работодател.
Благодаря. |
Стоян Симеонов |
Уважаеми господин Симеонов,
В чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него или съкращаване в щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В случаите, когато работникът или служителят след прекратяване на основния трудов договор, продължава да работи трудов договор за допълнителен труд, не може да се приеме, че същият е останал без работа, поради което считаме, че не му се дължи обезщетение за оставане без работа. КА
|
|
| 2019-09-18 13:56:32 |
Здравейте,
бих искала да ми разясните елементите на брутната работна заплата , която е база за определяне размера на обезщетението по чл.222 ал.3.Във фиша ми ,елементите с постоянен характер
са:осн.заплата,добавка ,тр.стаж и проф.опит,мес.бонус,допл.компенсация данъци,премия представяне.В моя случай премия представяне не е включен.Правилно ли е? |
Р.Топалова |
Съгласно чл. 228, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на чл. 15 от НСОРЗ установява, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 /за образователна и научна степен/ и чл. 12 /за придобит трудов стаж и професионален опит/ са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, освен тези по чл. 11, 12 и 15 от наредбата, могат да се определят и във вътрешните правила за работната заплата.
Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата – чл. 19, ал. 2 от наредбата. МВ/
|
|
| 2010-09-20 11:25:51 |
Цивилно лице съм в МО с 91%инвалидност.Според колект.ТД в отбраната инвалидите имат основен платен отпуск 30 дни.Не ми го дават,защото съм имала 12 дни допълнителен отпуск като член на синдиката и така сега имам 24 дни основен+12 дни допълнителен =36 дни,което било повече от 30-те дни за инвалид.Не е ли редно да имам 30 дни основен+12 допълнителен? |
Мария Станева |
Ако в колективния трудов договор (КТД) е предвидено, че работниците и служителите, които имат 50 и над 50 на сто загубена работоспособност имат право на платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни, имате право на този отпуск, независимо от правото Ви на платени годишни отпуски на друго основание. СС |
NULL |
| 2019-11-18 16:44:47 |
Искаме да пуснем всички служители в отпуск за периода 23.12-31.12.19 г. и да затворим целия офис за 4 раб. дни.Мислим да издадем заповед по чл. 173,ал.4 от КТ в този смисъл, но 15 служителя са изразходвали целия си отпуск за 2019, а трима други са останали с по-малко от 4 дни.Какво можем да направим?Как да процедираме с тях?Приложим ли е 173,ал.4КТ |
Румяна Йорданова |
В чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ изрично са посочени случаите, при които работодателят може без съгласието на работника или служителя да му предостави ползването на платения годишен отпуск и те са: по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. МВ/
|
|
| 2019-12-17 15:06:08 |
Здравейте.
5 дневна работна седмица - понеделник-петък.
Не сме на сумирано изчисляване.
Налага се част от персонала да премине обучение, платено от Работодателя.
Обучението е в петък и събота - по 6 ч.
Дължи ли се заплащане за извънреден труд в събота?
Ако да, къде да прочета разяснения за това.
Реално те не полагат труд, но пък и не почиват.. |
Таня Петрова |
Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 228а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа (чл. 228б от КТ). В тази връзка сме на мнение, че организираните от работодателя обучения следва да се извършват в работното време на работниците и служителите, като не се нарушават минималните размери на предвидените в чл. 152 и 153 от КТ междудневна и седмична почивка. БД |
|