| 2018-12-05 08:47:25 |
При сумарно отчитане на работното време, ако след преизчисляване на нощния труд, се получат определени часове извънреден труд, те декларират ли се пред Инспекцията по труда, попадат ли при изчисляване на допустимите часове извънреден труд, подават ли се в Декларация обр.1 като часове изв.труд? |
Димитринка Велева |
Уважаема г-жо Велева,
При въведено сумирано изчисляване на работното време е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време през целия период. В чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентиран начинът за изчисляване на нормата за работа при сумираното отчитане. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за целия период, за който то е установено. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Поради това, превръщането на нощните часове в дневни следва да се направи при изготвяне на поименния график. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). В случай, че в края на периода на сумираното отчитане сборът от работните часове на работника или служителя (с превръщане на нощните часове в дневни за нощните смени) е по-голям от нормата за периода, ще бъде налице полагане на извънреден труд. В този случаи следва да се взема под внимание, дали извънредният труд е положен в дневна или нощна работна смяна. Когато работната смяна е нощна, този труд трябва да се отчита като нощните часове се превърнат в дневни. По този начин часовете извънреден труд се отчитат както пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по реда на чл. 149, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 9г от НРВПО, а също така и пред Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Бихме искали да обърнем внимание също така, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен и в тази връзка няма предвидени „допустими“ часове извънреден труд. В чл. 146, ал. 1 от КТ е определен абсолютен максимум от 150 часа в рамките на календарна година на положения извънреден труд, който не може да бъде превишаван поради никакви обстоятелства. Сборът от всички часове над нормите за периодите, за които е установено сумирано изчисляване на работното време, не може да надвишава 150 часа за една календарна година. Относно попълването и подаването на декларация образец 1 следва да се обърнете към Национална агенция за приходите.НС
|
|
| 2019-01-23 17:12:10 |
Имат ли право учителите да излизат в платен отпуск през учебната година или трябва да го ползват изцяло през ваканциите? |
Виждан Мюмюн |
В Кодекса на труда не е предвидено ограничение във времето за ползване на платен годишен отпуск от учителите. С оглед да не се затруднява учебният процес те ползват отпуск във време, когато учениците не са заети с учебни занятия. Няма пречка обаче платеният годишен отпуск да се ползва по всяко време на календарната година. МВ/ |
|
| 2010-07-09 08:50:25 |
Може ли собственик на ЕООД да сключи сам със себе си трудов договор с дружеството на длъжност различна от управител, например инженер. Собственикът няма нает персонал и ще извършва дейността си сам. |
Светлана Гочева |
Според чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение, от самия себе си. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Предвид гореизложеното, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. МВ/ |
NULL |
| 2019-03-13 10:44:03 |
Здравейте, При ранно пенсиониране съгласно чл.68 а, кой член от КТ трябва да се напише в предизвестието за напускане - основание за прекратяване? Благодаря предварително |
Даниела Ралчева |
Уважаема госпожо Ралчева,
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е „придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. Пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО е вид пенсия, която се отпуска при условия, различни от общите условия, регламентирани в чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО. Тя се отпуска по желание на лицето до една година по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 при наличие на изискуемия осигурителен стаж, и когато такава пенсия е отпусната, лицето няма право на пенсия, която се придобива съгласно чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО. С оглед на това, в чл. 328, ал. 1 КТ се създаде ново основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя – т. 10а, която му дава право да прекрати договора при условие, че на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Това право на работодателя е изрично регламентирано, наред с правото му на прекратяване на трудовия договор на основание т. 10 – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на гореизложеното считаме, че след като законодателят не е уредил изрично правото на работника или служителя да прекрати трудовия си договор, когато отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или когато му е отпусната пенсия на това основание, то в тези случаи работникът или служителят няма право да прекрати трудовия си договор без предизвестие съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Работникът или служителят може да прекрати трудовия си договор с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ или да направи предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. КА
|
|
| 2019-05-03 09:26:34 |
1. Установено сумирано работно време с период – 6 месеца – от януари до юни
2. Изготвени поименни графици и подписани от директор и работници
3. Обекта е с непрекъсваем процес, поради което се полагат смени от по 12 часа и работят 5 души.
4. През м. Януари на работник №1 му се налага платен отпуск - 14.01 до 18.01- 5 дена
5. Графика за м. Януари се коригира, което предполага и корекция в др. месеци до края на сумирания период
6. През м. Февруари работник № 3 излиза в платен отпуск – 15.02 до 22.02 – 6 дена
7. Графика за м. Февруари отново се коригира и съответно се коригират графиците до края на м. Юни
8. През м.Април работник № 3 излиза болнични за период 15.04 до 24.04- 10 дена
9. Коригира се графика за м. Април и последващите графици за м.Май и м.Юни
10. Болничния лист на работник № 3 – според вас предишен отговор трябва да се изчисли по графика , който е установен още в началото на периода м.Януари.
11. През м.Май работник № 4 излиза в болнични за период 27.05 до 18.06 – 30 дена – съответно коригират се графици за м.Май и м.Юни
12. По кой от всичките коригирани графици ще се изплати болничния на работник №4
13. Ако на 24.06 работник №2 представи болничен лист за 15 дена – как бихме могли да спазим изискванията на чл.9а, ал.3 от НВРПО?
14. Ако работник № 2 продължи с болничните в другия период от м.Юли до м.Декември – как да се изготвят графиците.?
15. Как да предвидим до кога ще ползва болнични -2, 3 или повече месеци? Как да предвидят другите работници кога ще ползват платен отпуск? Работното място е отдалечено и е много трудно за кратък период да се намери и да се обучи друг работник.
|
Марина Сокерова |
Уважаема г-жо Сокарова,
Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Поименният график следва да е за целия период на сумирано изчисляване на работното време, като може да бъде изменян при условията на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НВРПО поименният график се изготвя така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по съобразно чл. 9б от НРВПО. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като се изваждат съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 от НРВПО). Във връзка с въпросът по кой график следва да се изплати болничният на работник № 4 намираме, че това следва да е утвърденият поименен график на работника или служителя, в който са определени работните му смени към момента на настъпването на временната неработоспособност, и за който лицето е запознато. В запитването се посочва, че предприятието е с непрекъсваем процес на работа, поради което, в случай, че работник № 2 ползва отпуск поради временна неработоспособност от 24 юни (т.е. в края на отчетния период) и няма възможност за промяна на индивидуалния график, съобразно изискванията на чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, е възможно някой от другите работници или служители да положи труд през определените смени за работник № 2, като се спазват изискванията за междудневна и междуседмична почивка, установени в чл. 152 и чл. 153 от КТ. Считаме, че останалите въпроси са свързани с организирането на работния процес и работодателя следва да предприеме действия за изготвяне на поименните графици за работа и за осигуряване на ползването на платения годишен отпуск съобразно нормативните изисквания.НС
|
|
| 2019-06-05 10:34:57 |
Здравейте,
Назначена съм на работа по служебно правоотношение като старши експерт на 25 март 2019г. в държавна институция. Ръководителят на институцията/изпълнителният директор определи със заповед от 17 април 2019г. размера на допълнителен платен годишен отпуск 8 дни, който е еднакъв за всички длъжности по служебно и трудово правоотношение, включително и за старши есперт е 8 дни. Колко дни ми се полагат от определения допълнителен платен годишен отпуск 8 дни?
Благодаря Ви.
|
Ива Ангелова |
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА |
|
| 2019-09-18 14:26:14 |
Здравейте, служители на СИРВ, работят на смени по 8 и по 12 часа. Налага се да бъдат командировани за два дни петък и събота. По колко часа следва да им се признаят за времето на командировката - по 8 или по 12 часа? Реално труда, който полагат е 5-6 часа. С тях пътува и служител редовна смяна, който иска да почива в понеделник заради събота. |
Мария Миланова |
Уважаема г-жо Миланова,
Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка считаме, че времето за пътуване не е част от работното време на работника или служителя, в случай, че лицето не извършват постоянната си работа през време на пътуването, т.е. не е работник от локомотивни и други превозни бригади, шофьор, летец, моряк, ловен и риболовен надзиратели, подвижната охрана и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от НКС в заповедта за командироване се посочват задачата, за която лицето се командирова и времетраенето на командировката. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НКС определя, че командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката (чл. 3, ал. 2 от НКС). В чл. 142, ал. 1 от КТ е предвидено, че работното време се изчислява в работни дни - подневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от КТ). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поради обстоятелството, че при командироване в страната работодателят възлага изпълнението на определена работа за определен брой календарни дни, съобразно разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от НКС, сме на мнение, че при описаната в запитването хипотеза, работното време на командированите лица трябва да се изчислява в работни дни – подневно. Още повече, че работодателя няма реална възможност да утвърди и контролира изпълнението на поименен график по време на командировката, когато трудът се извършва извън пределите на предприятието. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 153, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО). В тази връзка за положения извънреден труд през почивните дни при подневно изчисляване на работното време на работника или служителя се заплаща не по-малко от 75 на сто от възнаграждението, но в посочената хипотеза в запитването работникът или служителят няма да полага труд през двата почивни дни, поради което е неприложима нормата на чл. 153, ал. 4 от КТ. Във връзка с гореизложеното, при посочения от Вас пример ако има едновременно командироване и полагане на извънреден труд от страна на един работник или служител, е необходимо да бъдат издадени заповед за командироване по реда на чл. 8, ал. 1 от НКС и заповед за полагане на извънреден труд по реда на чл. 15, ал. 1 от НРВПО, както и да бъдат изплатени от работодателя командировъчни пари и увеличено възнаграждение за положен извънреден труд.НС
|
|
| 2019-10-17 08:15:49 |
Фирма Х има двама съсобственика - А и Б. Законно ли е А да назначи Б за управител на Х по трудов договор?
1. Ако - "ДА"! После А прехвърля съсобствеността си на Б или на трето лице Ц. Тогава законно ли е Б да си остане на този трудов договор?
2. Ако - "НЕ"! Законно ли е Общото събрание на Х да назначи Б за управител на Х по ДУК? |
Атанас Куртенков |
Уважаеми господин Куртенков,
Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
Договорът за възлагане на управлението е граждански по своя характер и за него не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Задълженията на управителя по договора са да извършва представителството, управлението, контрола, организацията и ръководството на текущата дейност на дружеството.
Не е възможно управлението на търговско дружество (ООД или ЕООД) да се осъществява въз основа на трудов договор, поради следните причини:
- управителят на дружеството упражнява властта на работодател в дружеството и той представлява дружеството в отношенията с наетите работници и служители. Самият той не е част от тях.
- трудовият договор предполага полагане на труд в рамките на установено работно време, а това за управителя очевидно не е приложимо;
- по своя преценка общото събрание на съдружниците може да оттегли овластяването на управителя по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от Търговския закон).
С оглед на гореизложеното, не съществува законова възможност съдружник в дружество с ограничена отговорност да осъществява функциите на управление и контрол на дейността на дружеството въз основа на трудов договор. (СР)
|
|
| 2019-12-17 15:48:25 |
Здравейте, моля за становище на следния казус: кмет на община през 5 последователни мандата губи на последните избори. Има неизползван отпуск от 2001 г. Имаме ли право да платим обезщетение за периода 2001-2009 г. По време на последния си мандат придобива право на пенсия. В какъв размер трябва да е обезщетението по чл.224 и чл.222 от КТ. |
И.Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Мандатът на кметовете на общини, райони и кметства е регламентиран по реда на специални закони – Изборния кодекс (ИК) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). По отношение на правоотношенията на кметовете Кодексът на труда (КТ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане намират само субсидиарно приложение (чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА).
Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА приложение съответно ще намерят разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), включително за правото на обезщетение по чл. 224, ал.1 и правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Член 176а, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност . Тази разпоредба не се прилага спрямо неизползвания до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години, който не се погасява по давност.
Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
На мнение сме, че с изтичането на съответния мандат правоотношението се прекратява и при всяко прекратяване лицето има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Това право може да се упражни по съдебен ред. Исковете по трудови спорове за парични вземания се предявяват в 3 годишен срок (чл. 358, ал.1, т. 3 КТ), като изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). (СР)
|
|
| 2010-10-07 14:37:03 |
Назначена съм на ТД по чл. 68, ал 1 т.1 - от 01,10,10 до 31,03,11. На 10,02,11 ми предстой излизане в болничен 45 дни преди раждане. Какво ще стане след 01,04,11, ако работодателят ми не ми поднови договора. Имам 13 год. трудов стаж. Само 410 дни ли ще ми бъдат изплатени? В момента съм в болничен, ще изгубя ли платения отпуск за 2010 г. |
Елица Христова |
Съгласно чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. Но обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО /за гледане на малко дете/ в размер на 240 лв. не е възможно да продължи да Ви се изплаща, тъй като с прекратяване на трудовия Ви договор се прекратява и отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ от Кодекса на труда /КТ/. В случай, че започнете работа при друг работодател няма пречка да подадете писмено заявление за ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ и да получавате обезщетението до навършване на 2-годишна възраст на детето. При прекратяване на трудовия договор работодателят Ви дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. КС |
NULL |