Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-10-26 20:50:35 Здравейте, Работя в здравно заведение и в момента тече втората година от отпуск по майчинство на второ родено дете. При запитване за ползване на допълнителен годишен отпуск за второ дете (2 работни дни за календарна година) ми беше обяснено, че влизат в сила от момента на връщането ми от отпуск по майчинсвто, а не от раждането на второто дете. Моля за тълкуване на чл.168 от КТ, а именно от кой момент се зачита това право - от момента на раждане на второто дете или от момента на връщането ми от майчинство. Благодаря за съдействието. Зорница Константинова Петкова Съгласно чл. 168, ал. 1 от КТ ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Ако в предприятието няма сключен колективен трудов договор, лицето няма право на този вид отпуск. Правото на ползване на отпуска възниква с раждането на второто дете. МВ/
2015-11-11 14:01:30 Здравейте! Грешка или не, е премахване на дума от наименованието на длъжност от класификатора на професиите и длъжностите? Цветана Севриева За информация относно прилагането на Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България следва да зададете Вашия въпрос в рубриката „Заетост и безработица”. ЯР/
2015-12-09 11:16:43 Здравейте! Според информацията в сайта на НОИ немога да разбера дали раждането и отглеждането на дете по време на редовно следване във ВУЗ се зачита за стаж. Дъщеря ми е родена на 23.01.1979г., а аз съм следвала във ВУЗ от септември 1976 до март 1981 година. Въпросът ми е : Ще ми се признае ли стаж за пенсия и ако е така, с какви документи трябва да се удостовери, освен с удостоверението за раждане? С уважение и поздрав: Денка Георгиева Денка Георгиева Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акта за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да Ви ги върне. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка.МВ/
2016-01-13 13:16:55 При ненормирано работно време или сумарно изчисаляване на разботните чсове, трябва ли да се изготвя график на служителите за целия период? Например, при 6 месечен период, да се изготвя график за 6 месеца. Богданов Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. ЯР/
2016-03-07 21:35:32 Бих искал да знам, как се определя индивидуалната месечна норма работни часове, когато работникът работи при СИРВ,на 12часови дежурства,за 3 мес.период,когато през част от периода на СИРВ е бил в болнични.Дали индивидуалната мес.норма се намалява с раб.дни обхванати от болничния, или с часовете от дежурствата които е трябвало да изработи? Красимир Кирилов При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които работникът/служителят е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. МВ/
2016-04-12 16:21:16 Възможно ли е сключване на втори трудов договор, при друг работодател, по чл. 114, при наличието на основен трудов договор на 8 часа? Емилия Соколова Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ), трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Няма пречка това да е втори трудов договор за работника или служителя (дори когато основното му трудово правоотношение е с продължителност от 8 часа), при спазване на разпоредбите на КТ. Следва да имате предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгласно чл. 153 от КТ. ЯР/
2016-05-14 13:00:50 Служител на основен трудов договор на 2 часа има ли право на 30р.д неплатен отпуск с трудов стаж? Иванова Съгласно чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. В разпоредбата не е предвидено ограничение за размера на този отпуск, който работодателят може да разреши на работника/служителя. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. По посочения ред се признава трудовия стаж при пълно работно време. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица-ал.3 на чл.355 от КТ. При основен трудов договор по чл. 67 от КТ с работно време 2 часа на ден, времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Мнението ни е, че времето, което се зачита за трудов стаж по време на ползване на неплатен отпуск се определя пропорционално на зачетения трудов стаж по сключения трудов договор. МВ/
2016-05-29 16:51:01 Назначена съм по член 111 от КТ имам ли право на закрила по чл.333 от КТ. Вяра Симеонова Уважаема г-жо Симеонова, съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Според чл. 334, ал. 1 КТ освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333 (ал.2). Следователно при прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд, сключен по чл. 111 КТ, на посоченото по-горе основание, предварителната закрила по чл. 333 КТ не се прилага. /КНП/
2016-06-28 22:40:10 Здравейте! Работя по трудов договор от 2009 г. Управителя/ Работодателят иска да ни изплаща само 60 % от трудовите ни възнаграждения, като ни предоставя допълнителни споразумения. Имам ли право да не разпиша допълнителното споразумение и какво би могло да последва от това? Ваня Иванова Съгласно чл. 66, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Според чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т.3 и ал. 2, т. 2 от КТ. За изясняване на случая се обърнете за съдействие към съответната инспекция по труда.МВ/
2016-07-13 14:11:35 Заведение за бързо хранене, което работи 24 часа какъв процес на работа е - прекъсваем или непрекъсваем? Иванка Василев В нормативната уредба по трудово законодателство няма определение на понятието „непрекъсваем процес на работа”. Практиката показва, че това са преди всичко производства и дейности, чието прекъсване е невъзможно поради самото им естество – например в енергетиката, производството на метали и др. под. Непрекъсваемият процес на работа е налице в производства и дейности при които се работи непрекъснато поради технологичното естество на производството и/или предназначението на дейността, която се осъществява, като това са производства и дейности, които се осъществяват през цялото денонощие и са организирани по тази причина на три смени. Oрганизацията на работа обикновено е на три смени, които да покриват цялото денонощие. Такива „производства” са например обслужването в болници, домове, хотели и др. Непрекъсваемият процес на работа се организира при спазване на изискванията на Кодекса на труда за максимална продължителност на работния ден, спазване на междудневните и междуседмични почивки, редуването на смените и т.н. ЯР/
Страница 4546 of 6864