Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-08-01 16:19:59 Помощник-директор в училище в неплатен отпуск от 12.11.2007 до 24.10.2011.За периода на неплатения отпуск е кмет на община.От 25.10.2011 отново помощник директор.Въпросът ми е:Обезщетението за придобито право на пенсия по чл.222,ал.3 от КТ в какъв размер ще бъде-8 брутни заплати или 2 брутни заплати? Благодаря Ви предварително. Даниела Чалъкова В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. С оглед гореизложеното мнението ни е, че не би могло да се приеме, че лицето през последните 10 години от трудовия си стаж е работило при същия работодател, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
2016-10-08 21:12:37 Аз съм по майчинство от 04.02.2015г до 04.02. 2017г. Имам невзет отпуск за 2014,2015 и 2016г.Ще загубя ли отпуска за 2014 г, ако не го взема до края на 2016г? И мога ли да взема всички отпуски за тези три години след като ми свърши майчинството без да ги губя?От работното място казват,че губя отпуска за 2014, тъй като съм по майчинство. Камелия Гечовска Уважаема г-жо Гечовска, Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Друг вид отпуск може да бъде разрешен от работодателя или от здравните органи (отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст и др.). Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 КТ). На основание чл. 176, ал. 3 КТ, ако работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Според чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно във Вашия случай от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок, т.е. ако през 2017г. се върнете на работа, то от края на 2017г. (31.12.2017г.) започват да текат двете години, след изтичането на които правото на натрупания, неизползван (отложен) платен годишен отпуск за 2014г. се погасява до 31.12.2019г./КА/
2016-11-18 14:21:20 Добър ден. Назначена съм на срочен договор до завръщане на титуляра (чл. 70,ал. 1 и ал. 2,във връзка с чл. 68,ал. 1,т. 3 от КТ),а в момента съм в болничен поради бременност. Въпросът ми е следния: Мога ли да бъда съкратена от работодателя си по време на болничен,въпреки завръщането на титуляра? Росица Иванова Уважаеми госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа. В чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Това означава, че с реалното завръщане на титуляра на работа се прекратява трудовия договор с лицето, което го замества. /КА/
2017-01-06 13:37:54 Здравейте, имам следния въпрос. В момента съм в отпуск за гледане на дете, но съм бременна. Работодателят ми е пред фалит. Интересувам се какво ще стане, ако фирмата бъде закрита? Ще мога ли да продължа да ползвам отпуска за гледане на дете и какво ще стане, когато трябва да изляза в отпуск за бременност и раждане? Благодаря предварително. Ина Иванова В случай, че трудовият Ви договор бъде прекратен, ще се прекрати и ползваният от Вас отпуск. Съгласно чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. В чл. 50 от КСО е предвидено, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Ако не сте започнала да получавате обезщетение на посоченото по-горе основание, ще имате право на семейни помощи по Закона за семейни помощи за деца до навършване на 1 год.възраст на детето, ако отговаряте на предвидените изисквания. За повече информация се обърнете към съответната дирекция „Социално подпомагане“. МВ/
2017-01-20 12:38:50 При фиксирано в предприятието работно време (8.00- 16.30) и уговорено с трудовия договор пълно работно време, може ли работникът да поиска промяна на началото и края на работния ден (да започва и приключа половин час по-рано от останалите, поради лични причини) чрез допълнително споразумение, и може ли работодателят да му разреши? Е. Георгиева Уважаема госпожо Георгиева, В чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда е предвидено, че в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. Начинът на отчитането на работното време се урежда от работодателя с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, в правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Следва да имате предвид, че с променливите граници на работното време не може да се нарушават минималният размер на обедната, междудневната и седмичната почивка – чл. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските./КА/
2010-01-12 10:37:01 На колко месеца имам право на обезщетение,ако съм съкратена по чл.328 ал.1 т.12 и имам 8години трудов стаж?А какъв е размера на обезщетението,ако съм осигурявана на минималната работна заплата?Благодаря ви предварително! светла костова Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО . От изложеното е видно, че едно от изискванията е да има най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Срокът, за който се изплаща обезщетението за безработица, зависи от продължителността на общия осигурителен стаж на конкретното лице и той е от 4 до 12 месеца. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като за 2010 г. минималният размер е 6 лв., а максималният -12 лв. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. ЛТ/ NULL
2017-03-01 11:12:21 Работя в ПГИТ гр. Вършец. Подадох Заявление с необходимите документи за признаване на % за трудов стаж и професионален опит за отглеждане на първо дете като не работеща майка, родено 1978 год. Същото ми бе отказано от работодателя,имам ли право. Маргарита Георгиева Съгласно чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията, за да бъде зачетен трудов стаж за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, той трябва да бъде придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, т. е. работникът или служителят да ги е изпълнявал по трудово правоотношение с работодател. В запитването е посочено, че служителката не се е намирала в трудови правоотношения, когато е полагала грижи за детето си, поради което този период, макар и да се зачита за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ, не се зачита за професионален опит. По тези причини той не следва да се включва във времето, което се признава за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ.
2017-03-17 11:31:58 Лекар работещ на основен трудов договор и паралелно сключен трудов договор по чл.259 от КТ за заместване при същия работодател, може ли да сключи трудов договор по чл.111 от КТ с друг работодател ? Люба Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма пречка работник или служител да сключи трудов договор за външно съвместителство, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател или за искане на съгласие за работа по втори трудов договор. Следва да се има предвид забраната за полагане на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия - за работа при същите или други специфични условия (чл. 112, т. 1 КТ)./КА/
2010-02-04 10:45:35 При изчисляване на брутно трудово възнаграждение за изплащане на обещетение при периониране да ли се включват допълнителни възнаграждения като -средства по клинични пътеки,часове на разположение, възнаграждания за оперативна и интензивна дейност, платен отпуск и безплатна храна или само доплащания със постоянен характер като доп.за клас? Мария Костова Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. обезщетенията по раздел III на глава десета от КТ, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От разпоредба на т. 2 на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда. В тази връзка, средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с Националната здравноосигурителна каса за изпълнени клинични пътеки, за извършени дейности и изследвания от високоспециализираната и специализираната извънболнична помощ и приходите от медицински и немедицински услуги, са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението, което се изплаща при пенсиониране. Член 15 НСОРЗ изрично предвижда, че нормативно определените допълнителни трудови възнаграждения по чл. 11 (за образователна и научна степен) и по чл. 12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) са с постоянен характер, т.е. те се включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По прилагането на НСОРЗ са издадени Указания № ПК 25-1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика. В тях се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им не може да се включва допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер. С оглед на това, посочените от Вас възнаграждения за “оперативна и интензивна дейност” могат да се включат в брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3, след като във Вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието те са определени като допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 10 НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време, поради което това възнаграждение не може да има постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от наредбата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Възнаграждението за положен извънреден труд също не може да се приеме за възнаграждение с постоянен характер, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2 КТ той е забранен и се допуска само по изключение в изрично посочени случаи. Освен това и в Указанията на министъра изрично е посочено, възнаграждението за извънреден труд не е допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, Възнаграждението за извънреден труд има инцидентен характер, поради което липсва правно основание за включването му в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за изчисляване на обезщетението, което се изплаща при пенсиониране. В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда не се включва възнаграждението за “платен отпуск”, ползван през месец, който се използва за база. Именно в случаите, когато не са отработени всички работни дни в базовия месец , се прилага разпоредбата на чл. 19 от Наредбата. В нея изрично е посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Следва да се има предвид още, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Съгласно чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването – Наредба № 11 от 2005 г. Независимо от това, че един от начините на предоставяне на безплатна храна е в пари, по смисъла на чл. 285 от КТ работодателят “осигурява безплатна храна и/или добавки към храната”, т.е. това плащане няма характер на допълнително трудово възнаграждение и не може да включва в брутното възнаграждение, което служи за база за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда. С оглед на гореизложеното, и в заключение следва да се отбележи, че в брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението при пенсиониране се включва възнаграждението, което се получава за “клинични пътеки” и “за оперативна и интензивна дейност/съгласно Вътрешните правила” но не се включват възнагражденията, получени за “платен отпуск”, “безплатна храна” и за “разположение”. ЛТ/ NULL
2010-02-12 09:22:05 Начисляваме ли клас просл. време ако служителят има 1 год. и 7 мес. трудов стаж, или изчакваме до навършване на три години тр. стаж. Признава ли се за тр. стаж обещетението за безработица от борсата. Благодаря Ви предварително. Мариела Златанова Уважаема госпожа Златанова, Съгласно чл. 12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Двете изисквания придобит “трудов стаж” и “професионален опит” трябва да са налице едновременно. Времето, през което лицата получават парично обезщетение за безработица се зачита за трудов стаж, но през този период лицето не работи по трудово правоотношение и следователно не придобива професионален опит. Според чл. 12, ал.10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. Това се определя с правилата за организация на работната заплата. СС NULL
Страница 4547 of 6864