Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-02-18 15:08:38 Пенсионер по болест с право на работа-8ч.,задължен ли е при постъпване на нова работа ,да информира работодателят?И има ли облекчения за работодател който наема такива лица? Благодаря предварително Диана Илиева Уважаема госпожа Илиева, Със Закона за интеграция на хората с увреждания се урежда трудовата заетост на хората с увреждания, която се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда. Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.В програмите и мерките се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания. За повече подробности следва да се обърнете към бюрото по труда по седалището на работодателя. За да се ползват права по Кодекса на труда, както и по други закони, хората с увреждания следва да представят съответния документ на работодателя. СС NULL
2017-07-27 16:01:59 Здравей те, въпросът ми е следният: в нашето предприятие има пусната заповед по чл.139а ал.3 от КТ за работа при ненормиран работен ден за определени длъжности. През календарната година има служители от тези длъжности, за който не им се е налагало да работят над редовното работно време в работни дни.Интересува ме дали на тези служители им се полага допълнителен платен годишен отпуск като компенсация във връзка с чл. чл.139а ал.3 от КТ. Доротея Атанасова В чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя – ал. 3 на чл. 139а от КТ.. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. От горното е видно, че работодателят, по реда на ал. 3 на чл. 139а от КТ може да установи ненормиран работен ден за някои длъжности, като при определянето им следва да ги диференцира според конкретните трудови задължения за съответната длъжност. Щом длъжността, по преценка на работодателя е в списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, той следва да изпълни поетите ангажименти съобразно издадената от него заповед.
2017-10-27 10:04:00 Може ли работодател да разреши неплатен отпуск по чл.160 от КТ на служител от деня на постъпването му на работа, без да отработи нито един ден? Соня Костова Уважаема госпожо Костова, Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено – чл. 63, ал. 4 от КТ. В тази връзка, работникът или служителят следва да постъпи на работа и едва след това възниква възможност да черпи права по сключения трудов договор, каквото е и правото на неплатен отпуск по чл. 160 от КТ. КА
2017-11-17 13:48:36 Отправих предизвестие до служител, че ще бъде освободен на основание чл.328 ал.1 т 10 от Кодекса на труда. Лицето отказа да го получи пред двама свидетели. Какво следва да се направи? Милена Митева Уважаема госпожо Митева, Предизвестието следва да бъде връчено на работника или служителя срещу подпис, като, ако той откаже връчването, може да се удостовери с подписите на двама свидетели. Съгласно чл. 335, ал.2, т.1 от Кодекса на труда, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Съгласно действащите разпоредби на трудовото законодателство, издадената заповед се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. КА
2017-12-10 10:00:37 Лице с решение на ТЕЛК издадено за една година но като срок влиза в двете календарни години 2017 и 2018 г. Колки дни има право да ползва лицето по чл. 319 от КТ . Общо за двете години 6 р.дни или в годината на издаване 6 и за годината в която изтича отново 6 р.дни. Благодаря Ви! Ирина Иванова Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Считаме, че правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил на лицето % на загубена работоспособност и то има право на него до изтичане на срока на решението на ТЕЛК. Размерът на платения годишен отпуск за календарната година се определя пропорционално, като се има педвид, кога е издадено решението на ТЕЛК, както и срокът му.
2018-02-13 10:20:39 Сключен трудов договор на 01 04 2009г.за длъжността Гл.счетоводител.В трудовият договор е записано ,че при прекратяване на същият срока на предизвестие е 30 дни.Няма подписана длъжностна характеристика.Лицето си подава молба за напускане-като желае да отработи 1едно месечното предизвестие,но работодателя иска то да бъде от два месеца .законно лие Валентина Султанова Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Според ал. 2 на чл. 326 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. В чл. 326, ал. 3 от КТ е предвидено, че за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. От текста на разпоредбата на ал. 3 на чл. 326 от КТ е видно, че има разлика между срок на предизвестие и срок за предаване за материално-отчетнически длъжности. В случай на прекратяване на трудовия договор трябва да се осъществи приемане и предаване на имуществото, за което лицето отговаря. Когато предаването не може да се извърши в 1-месечния срок, работодателят може да удължи срока на предаването на повереното на работника/служителя имущество. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда.МВ/
2010-04-30 16:10:26 Работя в строителна фирма и искам да ви попитам,допустимо ми е строителни работници да работят на граждански договор.Например може ли да се сключи с работници за кофражни работи и монтаж на арматурна заготовка за определен период от време и за определена сума. Ако се сключи граждански договор в сектор Строителство, нарушение ли е на българското законодателството и търпи ли санкции от контролните органи. Разчитам на Вашето компетентно мнение и моля Ви за спешен отговор анонимно Съгласно чл. 1 , ал.2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбите на чл. 405а, ал.1-4 предвиждат, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението СС NULL
2018-06-25 17:52:46 Учител,който е синдикален член и има общ трудов стаж към 31.05.2018г. - 24г.8м.17д . От тях като счетоводител 1г.8м.15д, преди 01.07.2007 г. и 23г по специалността като учител. Трудовият договор с нашето училище е от 12.11.2007г и е прекратен на 01.07.2008г. От 01.07.2008г. е сключен нов трудов договор, който продължава и до днес. Длъжни ли сме да признаем 24% за трудов стаж и професионален опит или както е сега 23%. Александрова Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / в сила от 01.07.2007 г., за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Следователно трудовият стаж придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. МВ/
2018-07-20 22:27:10 Здравейте! Казвам се Михаил Димитров Христов и работя като лекар от 1981 г. Към момента имам 38 г. и 8 м. трудов стаж, навършени 63 г. и 2 м. и ми предстои пенсиониране по чл. 68а от КСО. От 01.06.1995 г. до 22.09.2010 г. съм работил във Филиал за спешна медицинска помощ – гр. Лмуовит към ЦСМП – гр. Ловеч. От 23.09. 2010 г. до настоящия момент работя във Филиал за спешна медицинска помощ – гр. Роман към ЦСМП – гр. Враца, като имам общ трудов стаж от 23 години, без прекъсване, в системата на Центровете за спешна медицинска помощ. Какво обезщетение ми се полага при прекратяване на трудовото правоотношение (брутно трудово възнаграждение за 2 или 7 месеца) според разпоредбите на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда; Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда; Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 2016 г., чл. 2, ал. 2 и чл. 62. Благодаря Ви за съдействието! С уважение, Д-р М. Христов Михаил Христов Уважаеми г-н Христов, В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 224 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С колективен трудов договор може да бъде договорен и по-голям размер на обезщетението. В чл. 1, ал. 2 от Постановление № 31 от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че право на обезщетение в увеличен размер на „6 брутни заплати“, се определя и на медицински кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. От данните, представени в запитването, може да се направи заключение, че през последните десет години сте работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването, поради което може да се приложи чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31/1994 г., относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличен размер. По отношение на приложимостта на чл. 2, ал. 2 и чл. 62 от Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 2016 г. следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. Следва да имате предвид, че преценката относно правото на работникът или служителят при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетението, предвидено в чл. 222, ал. 3 КТ, както и неговия размер, се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако работникът или служителят не е доволен от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване пред съда.НС
2018-12-05 11:40:34 Добър ден, Служител е освободен на основание чл. 325, т.9 от КТ през 2011 г. Получил е обезщетение на основание чл. 222, ал.2 от КТ. През 2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Има ли право да му бъдат изплатени обезщетения за пенсиониране от предприятието, в което е работил и е освободен на основание чл. 325, т.9 от КТ Емилия Симонова Уважаема г-жо Симонова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Следователно преценката, дали работникът или служителят има право на това обезщетение се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и ако към тази дата работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то той има право на това обезщетение. Липсва правно основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от работодателя на работник/служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя. ЛТ/
Страница 4548 of 6864