| 2014-01-06 18:20:37 |
Добър вечер! За положен нощен труд(смесена смяна 20.00-4.00 ч - общо 8ч, с почивка 23.00 - 24.00 ч. - 1 ч.)преизчислява ли се нощен труд и преизчисляване в разрез с нормативната уредба ли е, при условие, че не ощетява служителите, а дори напротив? Едночасовата почивка също се отчита като нощен труд, заплаща се и се включва при преизчисляването. |
Цонева |
В чл. 140 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че нощен е трудът, положен в границите от 22.00 до 06.00 часа. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място При нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7, т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-13 20:43:27 |
Има ли право рабодотаделя да изисква декларация от служител дали има трайно намалена работоспособност,след като той е представил решение от ТЕЛК, от което се вижда че лицето е с над 50% намалена работоспособност, но може да изпълнява длъжността на която е назначено. |
Мими Минкова |
Ако считате, че с искането за подаване на отделна декларация за намалена работоспособност работодателят нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-20 16:15:22 |
Здравеите вра4ена запожед за сакра6тение по взаимно сагласие поради закриване на 6тата и след няколко дни искат работника да излезе в платен годи6ен отпуск.имат ли право и какво 6те се плати ако се излезе в отпуск |
Султанка Иванова |
В чл. 173, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие: 1. по време на престой повече от 5 работни дни; 2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му. Извън посочените случаи платеният годишен отпуск се ползва от работниците или служителите в съответствие с утвърдения от работодателя график. В случай на нарушаване на трудовото законодателство следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на работодателя. В чл. 177, ал. 1 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-29 09:26:27 |
Държавен служител съм. По време на майчинството ми поради структурна промяна в администрацията, в която работя, бях преназначена на друга длъжност, като бе намалена и заплатата ми. Правилно ли е това? Как мога да се защитя? |
Калина Стоянова |
Тъй като въпросът касае държавен служител, следва да се обърнете към дирекция “Модернизация на администрацията” на МС. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-14 17:36:44 |
Към кого мога да се обърна, ако трудовата ми книжка при напускане не ми се върне в седемдневен срок? |
Ива Христова |
Съгласно чл. 348, ал. 3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. В чл. 350, ал. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Както е видно от разпоредбата, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Според разпоредбата на чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Трудово - правен спор във връзка с несвоевременно предаване на трудовата книжка и претърпените от това вреди се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено - чл. 358, ал.1, т. 3 и ал. 2, т.2 от КТ. За допуснато от работодателя нарушаване на трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-21 13:02:28 |
Моля за точен и конкретен отговор! При издаване на ТК" продължение" на стр.5 издадена от: кои работодател се вписва, стария работодател издал ТК или този издал "продължението" и слага ли се печат и дата от работодателя издал продължението на стр.5, ако се правят вписвания от него в ТК"продължение" |
Колева |
Уважаема г-жо Колева, Издаването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка и тя не се вписва в дневника за издаване на трудови книжки. На титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал независимо, че вече не съществува. На всяка страница се отбелязва, че това е „продължение”. На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. На титулната страница с номера на книжката не се слага Ваш печат. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-25 18:56:28 |
Здравейте.Моля изяснете ми следното: В предприятие се съкращава длъжност, която до този момент се заема от трудоустроен работник/ защитен по чл.333 ал.1 т.3 от КТ/ и на същия се предлага друга длъжност.Какъв документ трябва да му се предложи: прекратяване на трудовия договор и подписване на нов или допълнително споразумение към стария? |
Диана Ангелова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Няма пречка страните да подпишат допълнително споразумение по чл. 119 за преминаване на лицето на друга длъжност. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-04 15:46:14 |
Налага ли се запор от частен съдия изпълнител върху обезщетение по чл.331, чл.224, чл.220, чл.222 от КТ? |
Петрунка Парашкевова |
В чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ/ е предвидено, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. Съгласно чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – ал. 2 на чл. 446 от ГПК. Според ал. 3 на чл. 446 ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. За повече информация се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-17 11:07:08 |
Благодаря за отговора на последния въпрос, но искам да ми поясните по допълнително споразумение сключено по чл.118 това е записано в него, а не по чл.119 мога ли да премина на временен договор по чл.68 ал.1 т1. преди това бях на договор по заместване по чл.68 ал.1 т3 и титуляра не се завърна. С доп. споразумение също така ми увеличиха заплата. |
Валери |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Видно е, че без писменото съгласие на двете страни по трудовия договор, по реда на чл. 119 от КТ, трудовото правоотношение не може да се променя. Без съгласието на работника или служителя работодателят може едностранно само да увеличава трудовото възнаграждение. Съгласно ал. 3 на чл. 118 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Когато увеличаването се ивършва едностранно от работодателя, то се извършва със заповед от работодателя и не е необходимо да се подписва допълнително споразумение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-11 10:45:11 |
Може ли служител от общинска администрация по време на платен годишен отпуск да полага извънреден труд |
Лилия Каймакова |
По време на отпуск работникът/служителят не полага труд, вкл. извънреден. СН/ |
Трудово право на Република България |