| 2011-04-26 13:42:23 |
Във връзка с графика за ползв. на отпуск, грешно ли е ако се посочи ползването по следния начин 10дни 04-15.04. и останалите 10 дни се разпределят да се ползват по един на месец до края на календ.год., като за период на ползване не се посочва конкретна дата, а първо и последно число на месеца, т.е. когато е удобно на работещия през съответния мес. |
Зара |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 37а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), промените в която са приети с ПМС № 56 от 10 март 2011 г., обн. ДВ, бр. 21 от 15 март 2011 г., графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск. От цитираната разпоредба е видно, че в графика се посочва началната и крайната дата на ползването на платения годишен отпуск, като няма значение дали ползването е наведнъж или на части, т.е. дори когато става въпрос за 1 работен ден трябва да бъде посочена конкретна дата. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-18 10:55:38 |
Работодателят иска да ни пусне в неплатен отпуск за по-дълго време.Мога ли да напусна без да дължа предизвестие по чл.327 т.11 и дължи ли ми работодателя някакво обезщетение. За какъв период ще получавам обезщетение за безработица и в какъв размер пр стаж над 25г-12месеца 60% или 4 месеца минимално обезщетение. Моля за отговор за втори път. Благода |
Маринова |
Уважаема госпожа Маринова, Съгласно чл. 327, ал.1, т.11 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. На основание чл. 54в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване при осигурителен стаж над 25 години периода на изплащане на парично обезщетение за безработица е 12 месеца. Разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Следователно при прекратяване на основание т.11 на чл. 327, не се дължи обезщетение. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-31 14:46:36 |
Здравейте, въпросът ми е следния: Длъжността зам.директор е вакантна, със заповед директора възлага на служител временно да изпълнява задълженията до назначаване на титуляр. Може ли да назначим външен човек за този период, който ще изпълнява задълженията на заместващия и как правно се оформят двата случая? Благодаря. |
Зара |
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. В случай, че длъжността е вакантна, с лицето не може да се сключи договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По преценка на работодателя с “външното лице” бихте могли да сключите срочен трудов договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-28 16:21:44 |
Каква е процедурата , когато на работното място се хване работник които е употребил алкохол на работното място и работодателят иска да го уволни дисциплинарно? |
Радка Колева |
Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя – чл. 189, ал. 1от КТ. В чл. 190, ал. 1 от КТ е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 – ал. 2 на чл. 190 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случай че работодателят е поискал писмени или устни обяснения, но работникът или служителят не ги е дал по своя вина, трудовият спор пред съда се разглежда по същество. Ако работодателят не е изслушал работника или служителя по своя вина, тогава съдът отменя заповедта за дисциплинарно наказание по тази причина, без да разглежда спора по същество – ал.2 на чл.193. По реда на чл. 194, ал. 1 от КТ, работодателят налага дисциплинарните наказания не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Според чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Според чл. 199 от КТ работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-07 16:25:06 |
Как се изчислява получавания доход при 4-часов работен ден в осигурителния доход при пенсиониране? |
Анастас Стоянов |
Уважаеми господин Стоянов, Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Видно от запитването, работното Ви време е половината от законово установения за страната 8-часов работен ден, следователно всеки 4-часов работен ден следва да се зачете като трудов стаж в пълен размер. Ако питането Ви е свързано със зачитане на осигурителния стаж при пенсиониране следва да имате предвид, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време - във Вашия случай, ако за полагания труд е законоустановен 8-часов работен ден, то за два отработени 4-часови работни дни ще се зачете един ден осигурителен стаж. При определяне на осигурителния доход се взема под внимание пълния размер на внесените осигурителни вноски. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-08 09:38:36 |
Имам ли право след 2-та година платено майчинство да ползвам 6-те месеца неплатен отпуск за гледане на дете.В случай че имам 40 дни полагаем платен отпуск. |
Ралица Кахчиева |
Няма пречка, след използване на отпуска за гледане на дете до 2 год. възраст, да ползвате неплатения отпуск за гледане на дете. Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуска за гледане на дете до 2 год. всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Необходимо е да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 КТ, съгласно която когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 /във Вашия случай – поради ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете/, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-18 14:09:31 |
Бях назначена до провеждане на конкурс. Конкурса е спечелен от пенсионер, при това с висока пенсия.Разбирам, че няма ограничения при провеждане на конкурси и е право на работодателя! Питам не е ли това скрито източване на държавата, защото аз ще получавам помощи и още един на трудовата бораса! А в същото време един пенсионер ще получава заплата??? |
Жана Матова |
Уважаема госпожа Матова, Съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.От посочената разпоредба е видно, че законът не поставя изисквания, свързани с определена възраст, за осъществяване на трудово правоотношение, както и забрана да работят по трудово правоотношение лица, които са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Друго правно решение противоречи на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на труд на гражданите.. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-09-08 16:18:58 |
Работеща при нас учителка напуска от 9.9.2011г. по свое желание. До този момент е използвала целия отпуск за 2011г. и и9ма 4 дни неползван отпуск за 2009г. Следва ли да се изплати обезщетение при условие, че е взела отпуск за 12 месеца, а е отработила 8? |
Величка Георгиева |
Работникът или служителят има право да ползва полагащия му се платен годишен отпуск от първия ден на съответната година. Когато трудовият договор е прекратен, след като отпуска е използван в пълния му размер, работникът или служителят не дължи връщане на обезщетението за периода след прекратяване на трудовия договор. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение. Когато не е използван, работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това учителката има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2009г. при прекратяване на трудовия договор. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-09-17 10:27:32 |
Работим по трудов договор - работа по график.12 часа нощна и 12 часа дневни смени.Не ни се заплаща нощен труд.Не се отчита извънреден труд.Нащните часове се превръщат в дневни и ни се формира заплащането.Правилно ли е ?Молим за отговор |
Оперативни дежурни по общински съвет за сигурност |
Уважаеми г-да, Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Освен това, ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място При нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7, т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-10-20 16:21:51 |
Здравейте, трудовият ми договор беше прекратен на 17.09.2011 г..Въпросът ми е в какъв срок трябва да ми се изплатят полагащите ми се обещетения по чл.222 и чл.224.и към коя институция да се обърна,ако не се изплатят в срок |
Зорница Славова |
Уважаема госпожа Славова, Обезщетенията по чл. 222 ал. 2-3 и 224 от Кодекса на труда се дължат непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение. За тези обезщетения, в случай, че работодателят не заплати в срок дължимите обезщетения, то може да се предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо - в този случай от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Различен е срокът за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Видно от разпоредбата, правото на обезщетение възниква за работника или служителя от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но все още не е изискуемо и ликвидно. Заплащането на обезщетението от страна на работодателя е възможно едва тогава, когато работодателят бъде уведомен по надлежния ред за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Момента на узнаване от страна на работодателя за тези обстоятелства е началния момент, от който вземането по чл. 222, ал. 1 от КТ става изискуемо и ликвидно и работодателят е длъжен да извърши плащане по надлежния ред. Тъй като обезщетението, предвидено в разпоредбата е парично, то се прилага погасителната давност, предвидена в Кодекса на труда за парични задължения (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ). Тъй като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, то тригодишният давностен срок започва да тече от момента на узнаване на работодателя за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. ЕКБ |
Трудово право на Република България |