| 2014-06-04 16:43:04 |
Държавен служител съм в областна администрация на 5-дневна работна седмица по 8-часа на ден. На 24 май тази година работих 5 часа допълнително. Допълнителното възнаграждение, което трябва да получа как се определя? Само по реда на чл.21, ал.1, т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, или по реда |
Росица Борисова |
Уважаема г-жо Борисова, По въпроси, свързани с прилагането на НЗСДА, е необходимо да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-18 13:49:03 |
Допустимо ли е преподаватели във висши училища, назначени след конкурс по ЗРАСРБ (гл. ас; доц.; проф.), да бъдат със срок на изпитване? |
Мария Миланова |
Съгласно чл. 97 от Кодекса на труда, този раздел (Раздел IV –Конкурс), не се прилага за конкурсите за заемане на академични длъжности. Поради тяхната специфичност и специален ред за провеждането им съгласно Закона за развитието на академичния състав в Република България, считаме че заемането на тези длъжности след конкурс не би могло да бъде със срок за изпитване. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-07 15:37:46 |
Задавам въпросите си, на основание параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби от Наредбата за командировките в страната. Въпроси : При положение, че седалището на командироващия орган е в София /АПИ/, кои са границите на София, отвъд които / например област Перник/ трябва да бъде издадена заповед за командировка с полагащи се дневни пари? |
Светослав Михайлов |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя - ал.2 – ал. 2 на чл. 121. Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно чл. 6 от Наредбата за командировките в страната, не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. Според чл. 19, ал. 1 от посочената по-горе наредба, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Както е видно от разпоредбата, дневни пари се дължат при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната работа. В случай, че в трудовия договор е договорено мястото на работа, но се е налага служителите да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на работа, мнението ни е, че следва да им се изплащат дневни пари по реда на чл. 19 от наредбата. Определение на понятието „населено място“ се съдържа в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-01 23:19:56 |
Работникът е съгласен да бъде преназначен на новата длъжност, по чл.119 Не мога да приложа чл.259 защото в ДХ на механика има запис, че се замества от длъжността шлосер Мога ли да го преназнача по чл.119 от КТ, като упомена, че преназначението е за срок от 3 месеца? |
Даниела Илиева |
Уважаема г-жо Илиева, Трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ се сключва с лице, което няма друг трудов договор с работодателя. Трудовият договор по чл. 259 КТ се сключва с лице, което работи при работодателя, за заместване на работник/служител, който отсъства от работа. Трудовият договор по чл. 259 КТ не може да се сключва с работник/служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-06 22:47:20 |
Може ли на служител, който получава 70% от трудовото си възнаграждение(350лв.), което е 245лв. да бъде удържан запор наложен от ЧСИ? Предварително ви благодаря! |
Димитрова |
Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. В чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – ал. 2 на чл. 446 от ГПК. Според ал. 3 на чл. 446 ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. За повече информация за изясняване на поставения въпрос, свързан с прилагане на ГПК, можете да се обърнете към съдията-изпълнител, наложил запора, както и към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-26 11:12:28 |
Как се изчислява размера на обезщетението по чл. 222 от КТ - по последното брутно трудово възнаграждение получено от работника, през месеца предхождащ уволнението, когато няма получено пълно брутно тр. възнаграждение. |
Росица Митрева |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-03 20:49:50 |
Работя на 8 часа, 5 дни в седмицата, почивам събота и неделя, подневно изчисляване на работното време. На 6 май 2014г. работих 8 часа. Основната ми заплата е 340 лв., имам 10% клас. Колко лева следва да ми платят за работа на официален празник, колко лева за извънреден труд и колко лева ще са общо начисленията ми? Предварително благодаря!! |
Росица Емилева |
Уважаема г-жо Емилева, Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Съгласно чл. 7 НСОРЗ увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четирикратния му размер. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-13 14:05:54 |
Здравейте, съгласно ЗРАСРБ лицата непридобили ОНС "Доктор" се преназначават. Следва ли със служител, който попада в тази група и е в отпуск по чл. 163-167а от КТ да се променят трудовите правоотношения, ако - да, то от коя дата? Възможно ли е с тези лица, въпреки разпоредбите на чл. 44(4) от ПП на ЗРАСРБ да се сключи нов срочен договор? |
Цвети Георгиева |
Тъй като става дума за прилагането на специален закон - Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), изразяваме мнение, че решение по поставения въпрос би могло да бъде взето в рамките на академичното самоуправление във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО). СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-24 21:14:40 |
При сключен ТД на чл.67 ал.1т.1във вр. с чл.70 ал.1 без упоменаване на срок за изпитване и в чия полза е сключен може ли да се прекрати на 5-тия месец след сключването му без предизвестие и писмени обяснения от страна на работодател |
Десислава Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Мнението ни е, че след като не е посочена продължителността на срока за изпитването, то страните не са уговорили срок за изпитване. Независимо че трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, само посочването на правното основание не означава постигане на съгласие за изпитателен срок. Поради горното считаме, че трудовият договор е безсрочен и затова работодателят няма право за го прекрати на основание чл. 71 КТ без предизвестие. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-01 15:36:22 |
В края на месец септември придобих право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През месец декемрви прекратих трудовите си правоотношения и подадох документи в НОИ за пенсия. Искам да попитам от коя дата следва да ми бъде отпусната пенсията- от добиване на правото или от датата на прекъсване на осигуряването. |
Соня Иванова |
Във Вашият случай, тъй като сте подала документи за получаване на пенсия преди 1.01.2015 г., се прилага разпоредбата на отменената ал. 2 на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване, според която пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата на работещите по трудови правоотношения се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За допълнителна информация се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
Трудово право на Република България |