| 2012-01-31 10:34:16 |
След последната редакция на чл.328 т.10 от КТ как работодателя може да пенсионира свой работник на 70 години, ако той сам не си подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение? |
Р.Димитрова |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ преди изменението на разпоредбата с § 16 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 7/2012 г. работодателят имаше право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С § 16 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в Държавен вестник, бр. 7 от 24.01.2012 г. е изменен чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. След влизане в сила на таза промяна (3 дни след обнародването в ДВ), т.е. считано от 28.01.2012 г. отпада възможността работодателят да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След тази дата работодателят “не може да пенсионира свой работник”. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е лично право на съответното лице и е негова преценката дали да го упражни или не. Тъй като за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо да е прекратено осигуряването (трудовия договор) на работника или служителя, който отговоря на условията за пенсиониране, той има право да предложи на работодателя си прекратяване на договора по взаимно съгласие – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ или да прекрати трудовия си договор с предизвестие на основание чл. 326 от КТ. Ако единствената причина, поради която работодателят възнамерява да прекрати трудовия договор на работника или служителя, е фактът, че то е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като в закона няма установена такава причина, съществува възможността да предложи прекратяване по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ или да предложи прекратяване по чл. 331 от КТ срещу уговорено обезщетение. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-08 10:48:35 |
Бих искала да попитам какви са документите, които е необходимо да предостави гражданин на Европейския съюз при започване на работа в България? Има ли по-специални действия да се извършат от работодателя и необходимо ли е някакво разрешение за работа или е достатъчно разрешението за продължително пребиваване. |
Мария Иванова |
Въпросът е от компетентността на Агенцията по заетостта. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-27 13:30:08 |
Здравейте,въпроса ми е следния: приема се структура , с която съкръщават щата на половина. С какъв документ и на какво основание ще се подпише промяната в трудовия договор - време и заплащане, или ще се прекрати договора и ще подпише нов такъв.Необходимо ли е при прекратяване на тр договор да се иска разрешение на инспекцията по труда |
кирил кирилов |
Уважаеми господин Кирилов, При промяна на щатното разписание (съкращаване на щата) се прилага закрилата при уволнение установена в чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). За работниците и служителите, които остават на работа и длъжностите им не се променят не се прави писмен акт. Ако в резултат на промяната на щата има изменение на индивидуалното трудово правоотношение, то се постига чрез подписване на споразумение по чл. 119 КТ.има някаква промяна в СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-07 09:20:12 |
В предприятието е въведено сумирано изчисляване на раб.време и сменен режим на работа:дневна смяна от 08.00ч. до 20.00ч. и нощна смяна от 20.00ч. до 08.00ч/нощен труд-8часа/. Тук важи ли ограничението, че нощният труд не трябва да превишава 7 часа съгласно чл.140ал.1 от КТ/това не се ли отнася за 5-дневна раб.седмица, а не за работа на смени/? |
Георгиева Варна |
Уважаема госпожа Георгиева, Съгласно чл. 140, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ), нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Видно от посочената разпоредба нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е „до 7 часа”, което означава, че не може да се полага повече от 7 часа нощен труд. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа. При нормална продължителност на работното време по чл. 136 от Кодекса на труда „до 8 часа”, смените не могат да надвишават 12 часа. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Както е видно от посочените разпоредби при определяне на продължителността на работните смени увеличаването на работната смяна при намалено работно време може да бъде „до 1 час над намаленото им работно време”, а не 1 час над нощното работно време. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-20 09:05:03 |
здравейте ,кой месец да взема за база при определяне обещетение при пенсиониране ако лицето е уволнено от 30.01.12.по чл325 и назначено на 01.03.12 и отново уволнено на 02.03.12 по чл328 ал1 т.10 |
ваня пенчева |
Уважаема г-жо Пенчева, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От цитираната разпоредба следва, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. За база при определяне на размера служи полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая правоотношението, което е прекратено, е възникнало на 01.03.12 г. Прекратяването е на 02.03.12 г. , т.е. работникът или служителят има един отработен ден, през който е получено последно трудово възнаграждение. Необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение, която се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-25 00:35:19 |
V sumarnoto odshitane za kakav periot ot vreme trqbva da ima grafik i kolko vreme predi tova trqbva da bade predstaven.Trqbva li da bade predstaven pred rabotnicite.Nujna li e zapovet za sabota ako si na sumarno otshitane. |
Hristina Angelova |
Задайте въпроса си на КИРИЛИЦА. |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-17 14:13:47 |
В Наредба №5 не се уточнени психичните заболявания които има закрила от уволнение. Депресивното разстройство спада ли към тях ? Работника или служителя трябвал ли да представи някакви документи ? Мога ли да осъдя работодателя, ако трудовият договор вече е прекратен от негова страна ? |
М. Здравкова |
В чл.333, ал.1, т.3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно ал. 2 на чл. 333 от КТ в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. В чл.1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от психично заболяване. Съгласно ал. 2 на чл. 1 от наредбата, предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Здравните органи преценяват дали заболяването е психично. Според чл. 2 от наредбата работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Предприятието представя получените медицински документи по чл. 2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение – чл 3 от наредбата. Дали прекратяването на трудовия договор е законосъобразно, се преценява от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от прекратяването. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-01 19:12:48 |
Възстановен съм от съда в агенция митници връчиха ми допълнително споразумение което отказах да подпиша .Директора каза ,че след като съм отказал да се подпиша съм се самоуволнил.За 3мес.не съм получавал заплата не ме допускат и до раб.място .Редно ли е това |
георги раковски |
Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда /КТ/ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". За допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да сигнализират Инспекцията по труда. Според чл. 402, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите; изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Поради това, е необходимо да се обърнете към Инспекцията по труда във Вашето населено място или към Главна инспекция по труда - София за проверка и съдействие по посочения проблем. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-18 17:28:54 |
Поради отказ да подпиша допълнително споразумение не съм допуснат до работа .Сигнализирах инспекцията по труда и чакам тяхното решение .Колко е срока да се произнесе инспекцията по труда .Има ли право работодателя да постъпва по този начин. |
георги раковски |
В чл. 213, ал. 2 от КТ е предвидено, че работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Срокът за предявяване на иск пред съда е 3-годишен, считано от момента на недопускането на работа. За допуснато нарушаване на трудовото законодателство можете да сигнализирате и ИА «ГИТ». МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-16 11:35:53 |
Във връзка с отговора Ви тук: http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=46478, бихте ли уточнили датата на ДС и срокове за подаване на ув. по чл 62 КТ, ако се налага? Благодаря |
Даниела Николова |
Линкът, който сте посочили не може да бъде отворен. Задайте коректно въпроса си. |
Трудово право на Република България |