| 2012-11-26 09:14:11 |
Чл. 245. Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение. (1) регламентира изплащането на най-малко 60 на сто от трудовото възнаграждение. Според ал.2 разликата остава изискуема. Въпросът ми е има ли нормативно определен срок за изплащане на горепосочената разликата и възможно ли е да се съберат тези вземания без съдебни спорове? |
Петър Панайотов |
Уважаеми господин Панайотов, Разпоредбата на чл. 245 от Кодекса на труда (КТ) няма определен период, който да определя срок за изплащане на изискуемата се разлика по ал.2 на чл. 245. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 358, ал.1,т.3 и ал.2, т. КТ давностният срок за предявяване на иск пред съда е тригодишен, считаноот деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-08 16:38:22 |
Здравейте, във фирмата има майки, които са в отпуска по майчинството от средата на 2012 г. За декември 2012 г. има начислени премии на тях за годишен резултат, които съм въвела като премии за декември (без да има отработени дни). Това по някакъв начин накърнява ли правата на майките при получаване на обезщетения от НОИ? |
Елена |
Тъй като паричните обезщетения се изплащат от Националния осигурителен институт, за информация по въпроса се обърнете към НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-16 14:25:18 |
В колективен трудов договор има записано, че майки с едно дете получават допълнително по 1 ден платен отпуск.Може ли по чл. 168 ал.1 от КТ, след като изрично е опоменато, че при 2 живи деца до 18 годишна възраст - 2 работни дни, да им се даде този 1 ден. |
николова |
Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно в разпоредбата не е регламентирано право на отпуск на майки с едно дете. Когато в колективния трудов договор им недействителни разпоредби се прилага чл. 60 КТ. Съгласно посочената разпоредба, всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-01 16:39:55 |
При сумарно раб.време с 6 м. период на изравняване, може ли получения извънреден труд в края на периода да се компенсира с почивка или трябва да се заплати |
Мария Динкова |
Уважаема госпожа Динкова, Съгласно чл. 7 от Наредбатаза структурата и организацията на работната заплата, за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Видно от разпоредбата, извънредния труд се заплаща и не може да се компенсира с почивка. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-12 09:42:24 |
Какъв доход ще се вземе в предвид при изчисляване на обезщетение по чл.224 на лице което не е ползвало отпуск през последните 2 години а същото напуска работа като се има в предвид че през този периот от 2 години възнагражденито се е променяло. |
Б. МАРИНОВА |
Уважаема госпожа Маринова, Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение(ал.2). От посочените разпоредби следва, че за база за изчисляване на обезщетението ще служи месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия договор, в който предходен месец лицето има отработени най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) предвижда, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-25 13:59:04 |
На работник ще се налага наказание "дисциплинарно уволнение".Поискана е информация за закрила по чл.333 от КТ на 21.06.2013г. Работника представя б.л.от 24.06.2013г. Спира ли да тече срока за представяне на информация за цащита по чл.333. |
Н.Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, В разпоредбата на чл. 333 от КТ не е предвиден изрично срок (съответно причини, при наличието на които срокът да спира да тече), в който работникът или служителят е длъжен да уведоми работодателя за наличието на обстоятелства, обуславящи прилагането на закрилата при уволнение. Във връзка с едно от обстоятелствата (чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ) има и поднормативен акт - НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 2 от наредбата работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Както е видно, в цитирания текст не е регламентиран срок за изпълнение на задължението за представяне на медицинските документи. В практиката работодателите използват декларация, която трябва да бъде попълнена и подписана от работника или служителя, и в нея указват срок, до изтичането на който следва да бъде предоставена информация и представени документи от работника или служителя, установяващи наличието на съответно обстоятелство, даващо право на закрила по чл. 333 КТ. По наше мнение, в конкретния случай е без значение, дали при представяне на болничен лист от работника или служителя след като му е връчена декларацията, срокът за предоставяне на информация за закрила по чл. 333 КТ спира да тече. По време на разрешен отпуск, вкл. за временна неработоспособност, работникът или служителят ползва закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, и работодателят така или иначе няма право да го уволни, или ако го уволни - уволнението би било незаконно само на това основание, без разрешение на инспекцията по труда. При явяването на работника или служителя на работа след изтичането на болничния лист, работодателят следва да прецени, дали и кога да извърши уволнението. Следва да се има предвид, че закрилата при уволнение се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 7 КТ), както и че при оспорване на законността на уволнението по съдебен ред, тежестта за доказване винаги лежи върху работодателя. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-05 11:54:59 |
Кандидатствам за длъжността "старши юрисконсулт", където се изиска мин.една година професионален опит.Въпроса ми е следният:Трябва ли да ми се зачете като професионелен опит, 9 месечният ми стаж по Програма "Старт на кариерата" като там съм заемала длъжността "Мл.експерт-Правно обслужване" |
Дора василева |
В случай, че имате предвид стаж по специалността, по поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-06 09:50:33 |
Има ли право работодателя да откаже поискан от лицето отпуск по чл.167а от КТ ако са спазени всички изисквания по по горе цитирания член и редът и начинът за ползване на отпуска по чл.49 от наредбата. |
Йовка Стойчовска |
Уважаема госпожа Стойчовска, Съгласно чл. 167а, ал. 1 и 7 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително. Видно от разпоредбата, работодателят няма право да откаже ползване на този отпуск ако са спазени условията и изискванията за ползването му. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-23 11:56:29 |
Работник назначен по чл.68, ал.1, т.3 от КТ може ли да бъде преназначен по чл.67,ал1, т.1 от КТ с допълнително споразумение на същата позиция на вакантна длъжност или трябва да прекратявам договора и да сключвам нов безсрочен. Благодаря предварително! |
Виолетка Александрова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Няма пречка преди завръщане на титуляра на длъжността с ли;ето да се подпише допълнително споразумение за промяна на срока на договора. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-03 08:12:23 |
При ползване на отпуск по чл. 319 от КТ имам ли право на допълнителен отпуск по чл. 156а от КТ По чл. 319 имам 26 дни , а по КТД уговорени 8 дни допълнителен отпуск. Отпускът ми 26 +8 =34 дни ли е ? Имам ли право на 34 дни, при положение ,че съм синдикален член и си плащам членския внос и имам решение на ТЕЛК с над 50% неработоспособност. |
Величко Иванов |
Според чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто (призната с решение на ТЕЛК) имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни. Законът гарантира минималния размер на платения годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ може да се уговори в колективен трудов договор, kakтo и между страните по трудовото правоотношение. С оглед на това, работник или служител със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва платен годишен отпуск по чл. 319 КТ в по-голям размер от минимално предвидения, т.е. над 26 работни дни, само ако такъв изрично е уговорен в КТД или в индивидуалния трудов договор. КС |
Трудово право на Република България |