| 2010-08-03 09:46:46 |
С вътрешна заповед на директора на предприятието мога ли да ползвам за база за изплащане допълнителнително месечно възнаграждение на работниците и служителите целият им трудов и осигурителен стаж, БТ,и военна служба и го изплатя по 0,6%. |
Бойка Богоева |
На поставения въпрос отговаряме: Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит с оглед правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение, работодателят следва да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието /чл.12 ал. 5 от НСОРЗ/. При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или с вътрешните правила за работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. Времето, прекарано в редовна военна служба, не се е зачитало за трудов стаж и по силата на отменената НДДТВ, поради което не може да бъде отчитано при определянето на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от влизането в сила на НСОРЗ - 1 юли 2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 354, т. 7 от Кодекса на труда, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица. Тъй като трудовият стаж по чл. 354, т. 7 от КТ се признава като време, през което не е съществувало трудово правоотношение, признатият на това основание трудов стаж не би могъл да участва при формирането на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, изплащано от работодателя, с когото са страни по трудово правоотношение . ЕКБ |
NULL |
| 2019-06-06 10:10:48 |
Здравейте, на какво обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и съответните разпоредби от КТД има право учител, който желае да се възползва от възможността за ранно пенсиониране, с повече от 10г. стаж ( в същото училище, при същия работодател) преди пенсионирането. |
Теодора Атанасова |
Уважаема госпожо Атанасова, В чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ - в размер на 10 брутни работни заплати. Както е видно от разпоредбата, право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции. В случай, че сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69в от КСО и трудовото Ви правоотношение бъде прекратено, Вие ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест (в случая 10) брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. КА |
|
| 2010-08-10 16:27:02 |
Колежка постъпи на работа във ВиК като куриер-чистач в административна сграда м.септември 2009 г.. Целият й трудов стаж е като счетоводител. И сега не й се признава придобитият трудов стаж. Трябва ли да й се признае придобитият трудов стаж? След 2 години ще се пенсионира и това е важно за нея. Благодаря Ви предварително! |
Здравка Колева |
От запитването Ви предполагаме, че става въпрос за придобит трудов стаж и професионален опит. За такива се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности – ал. 2 на чл. 12 от НСОРЗ. Според ал. 4 на чл. 12 от наредбата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12. КС |
NULL |
| 2019-10-18 13:31:05 |
При положение , че работя като гл.счетоводител , с трудов договор и длъжностна характеристика за гл.н счетоводител , има ли право работо- дателя ми след уволнението на колежка която се занимавеше с РЗ и личен състав , да ми прехвърли работата на това РМ само с длъж-ностна характеристика без договор по чл.119 от КТ и без заплащане на труда ми ? |
ДОРА ИЛИЕВА |
Съгласно чл. 66, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя наименованието на длъжността и характера на работата. В чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, т. е. за която се е уговорил.
С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. Всеки работодател сам изготвя длъжностна характеристика за съответната длъжност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, в която както посочихме и по-горе, следва да бъдат описани “трудовите функции”, присъщи за съответната длъжност. Няма пречка след сключване на трудовия договор работодателят да актуализира (промени) длъжностната характеристика. Тези промени е възможно да произтичат от изменение на нормативни актове, да са свързани с промени в организацията на работата, с поставяне на по-високи изисквания за заемане на длъжността и други, стига обаче “новата” длъжностна характеристика да съответства на характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която е сключен трудовият договор. Ако служителят счита, че чрез длъжностната характеристика работодателят се опитва да измени длъжността, за която е сключен трудовият договор или да вмени задължения, които не съответстват на характера на възложената работа и откаже да я подпише, то тогава е налице трудов спор по изпълнение на трудовото правоотношение, компетентен по който да се произнесе е съдът.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения – ал. 2 на чл. 13 от НСОРЗ.
В чл. 110 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/
|
|
| 2019-11-19 15:26:12 |
Здравейте. Задавам въпроса си отново, т.к. не получих отговор в рамките на 30 дни. Работя по договор, по който съм задължена във връзка с чл. 229 от КТ. В случай, че поискам прилагане на чл. 327, ал.1, т. 6 от КТ - редовна докторантура, работодателят има ли право да ме задължи да заплатя неустойки за неизпълнение - чл. 229, ал. 3, т. 2 от КТ? |
Радена Михова |
Съгласно чл. 229, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, с договора за придобиване на квалификация по ал. 1 обучаващият се задължава: 1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация; 2. да работи при работодателя в уговорения срок. Този двустранен, възмезден договор не е трудов, а е от типа на ненаименованите облигационни договори. Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора преди изтичането на срока.
В ал. 4 на чл. 229 от КТ изрично е предвидено, че при виновно неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон. От горното е видно, че в договора може да се уговори отговорност за неизпълнение на задължения по него. МВ/
|
|
| 2019-12-19 10:39:48 |
Работя на длъжност"Главен експерт"в община на ТПО.Общ стаж 31 г., стаж в Общината 12 г.,стаж като "Гл.Експерт"4 г. Колко години ми се признават за клас прослужено време в общината? Как да го изчисля? |
Мариета Танева |
Уважаема госпожо Танева,
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Както е видно от разпоредбата, допълнителните трудови възнаграждения се договарят в трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, според която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. КА |
|
| 2010-10-08 09:27:28 |
Здравейте! Имам въпрос дали имам право да ползвам платен годишен отпуск по чл.169 от КТ за обучение във ВУЗ, ако нямам 8 месеца трудов стаж. Уча редовна форма на обучение. Благодаря предварително! |
Ана Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Учащите се редовна форма на обучение нямат право на отпуск за обучение съгласно чл. 169 КТ. Право на такива отпуски имат само задочно и вечерно учащите се. Тъй като учите редовна форма, то съществува възможност само за ползване на неплатен отпуск съгласно чл. 160 КТ, като разрешаването му става от работодателя. В запитването посочвате, че нямате 8 месеца трудов стаж, поради което до придобиването му нямате право да ползвате платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 от КТ). ЛТ/ |
NULL |
| 2010-10-17 14:04:19 |
Има ли право работодателят да издаде устна заповед за запор на цялото трудово възнаграждение? |
Марияна Нецова |
Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Според чл. 210 от КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от работодателя, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение чл. 211 от КТ. За нарушаване трудовото законодателство от страна на работодателя Ви, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
NULL |
| 2020-02-11 12:30:18 |
Привет,
Искам да попитам какво разпорежда закона за платения отпуск и в частност - прехвърлянето му. Възможно ли е да се прехвърля неизползван годишен отпуск от една година в друга. И ако е възможно, то какви са изикванията ?
Питам, защото от работа ми казаха, че мога да прехвърля до 10 дена,само ако съм бил болен повече от 1 месец за цялата година |
Траян Томов |
Уважаеми господин Томов,
Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Според чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В чл. 173, ал. 5 е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Няма пречка платеният годишен отпуск да се ползва еднократно или на няколко пъти („на части“) по всяко време на календарната година. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, в което се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Съгласно чл. 173, ал. 5, изречение 2-ро от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176, т.е. от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ указва, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително – ал. 3 на чл. 176 от КТ. КА
|
|
| 2010-10-26 13:34:48 |
Наша работничка навършва 60г на 16,11,2010 г.Има необходимия осиг. стаж за пенсиониране,но желае да прекрати ттудовия си договор на 31,10,2010 г, поради изпращане в неплатен отпуск.Ще има ли право на обещ. по чл.222 ал.3 към 31,10,2010 г или губи това право. |
Мария Нензарова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща само веднъж. Видно от цитирания текст е, че изискването на закона е към датата на прекратяване на трудовото правоотношение /не след това/ лицето да е придобило право на пенсия. КС |
NULL |