Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-05-29 14:51:16 Здравейте, имаме служител, който е назначен на работа на 30.11.2007 г., 3 дни след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки, че отговарял на условията за пенсиониране, съгласно действащото законодателство през 2007 г., същият не е упражнил правото си на пенсия. Също така на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване преди да навърши пенсионна възраст. Моля за Вашето становище, дължи ли настоящия работодател обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в случай, че служителя реши да упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към този момент? Ива Маркова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е дължимо от работодателя, при когото лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че в случай, че към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст служителят не се е намирал в трудово правоотношение, при прекратяване на трудовия договор ще има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ от последния работодател. Преценката относно правото на работника/ служителя на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/
2010-06-01 09:32:15 КАКВА ОТПУСКА СЕ ПОЛАГА НА РАБОТЕЩИТЕ ПО ЧЛ. 259 ОТ КТ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 259, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. С оглед на горното, “ползва правата за тази длъжност или работа” включва и правото на ползване на платен годишен отпуск. Това означава, че ако размерът на платения годишен отпуск на отсъстващия е по-голям от размера на платения годишен отпуск на заместващия, то за времето на заместването заместващият работник или служител има право на по-големия размер на отпуска. ЛТ/ NULL
2010-06-04 22:12:43 съкратиха ме л от работа,поради намаляване на обема и,но работодателят отказва да ми изплати заплата и полагащ се годишен отпуск. анелия дамянова Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение, както и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. За нарушаване на трудовото законодателство от работодателя, можете да сигнализирате и съответната инспекция по труда. МВ/ NULL
2018-10-13 21:50:30 Здравейте, Според НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, медицинско се изисква при "първоначално постъпване на работа". Това какво означава - при първия трудов договор на дадено лице или при всяко последващо постъпване на работа при нов работодател? Ако означава "всяко последващо постъпване", то какъв е смисълът на чл. 2, ал. 1, т.2 от Наредба № 3, която урежда хипотезата "промяна на предприятие"? Божидар Божанов Уважаеми господин Божанов, Съгласно чл. 2, ал. 1, от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. на задължителен предварителен медицински преглед подлежат лицата, които постъпват на работа за първи път; лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания; лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. Предложената от Вас хипотеза за първоначално постъпване на работа е включена в т.1 от цитираната разпоредба - лицата, които постъпват на работа за първи път. Хипотезата на промяна на предприятието/работодателя е включена в т. 2, тя обхваща и случаите, когато лицето се премества в същото предприятие, но при различни условия на труд. Целта на разпоредбата е да се обхванат всички възможни промени в условията на труд и свързаните с тях рискове и да се осигури актуалност и обвързване с условията на труд на оценката за пригодността за работата. /ДК/
2018-11-10 18:29:19 Учителка съм, имам 30 години осигурителен стаж. На 52 години съм. Кога най-рано мога да се пенсионирам? Антонина Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, с действащата към момента норма на чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че учителите придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и навършване на определена възраст, която се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. До 31.12.2029 г. за жените възрастта се увеличава ежегодно с по 2 месеца, а от 01.01.2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Съобразно чл. 69в, ал. 2 от КСО на тези лица се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното, учителка, която е на 52 години през 2018 г., би придобила право на ранна пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, ако има 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, не по-рано от 2025 г. при навършване на възраст 59 години и 4 месеца (за родените до 31.08.1966 г.) или през 2026 г. – при навършване на 59 години и 6 месеца (за родените след 01.09.1966 г.). ВН
2010-06-28 09:08:51 към въпрос от 25.06.2010 При сумираното работно време се получи извънреден труд от няколко часа. АНИ ДИМИТРОВА Уважаема госпожа Димитрова, По принцип извънредния труд е забранен- чл.143, ал.2 от Кодекса на труда(КТ). При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато нормата работно време за същия период е превишена. Само когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. В случай че работодателят въведе сумирано изчисляване на работното време, с оглед технологичния процес в предприятието, той утвърждава графици за работното време на работниците и служителите. които се разработват по начин, по който работодателят осигурява най-малко “пълна заетост” на работниците и служителите, при сключването на трудовите договори на които е посочено пълно 8 часово работно време. Следователно, работодателят трябва така да изготвя графиците, че да не допуска полагането на извънреден труд. И тъй като при сумирано изчисляване на работното време, дали е превишена нормата работно време за отчетния период се установява след изтичането на периода, считаме че отчитането му по чл. 149, ал.2 КТ следа да става в полугодието, в което изтича установения отчетен период. СС NULL
2018-12-06 11:03:29 Родих детето си, като студентка 1980г.Започнах работа,като лекар 1986г.Признава ли се годината на раждане за трудов стаж и какви документи е необходимо да представя. СОНЯ СТОИЧКОВА От изложеното в запитването е видно, че детето Ви е родено през 1980 г. Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Предвид изложеното за раждане на детето ще Ви се признаят 12 месеца трудов стаж. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акт за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/
2019-05-07 11:40:51 Работя при двама второстепенни разпоредители с бюджетни средства (общински предприятия)с един трудов договор на 8 часа и друг-на 4 часа.Общият ми трудов стаж в съответната община (първостепенния разпоредител) е над 10г. Изпълнявам ли изискването на чл.222 ал.3 от КТ за обезщетение при прекратяване на ТД,поради пенсиониране в размер на 6 брутни РЗ? Петя Няголова В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не отговаряте на изискванията на разпоредбата - през последните 10 години от трудовия Ви стаж сте работила при „същия работодател“, по смисъл на §, т. 1 от ДП на КТ, мнението ни е, че нямате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. По трудовия договор за допълнителен труд нямате право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. По този договор трудовият стаж не се вписва в трудовата книжка. За него работодателят издава УП 2 и УП 3. МВ/
2010-08-03 10:02:56 ЗДРАВЕЙТЕ,ИМАМ КОНТРОЛЬОРИ НА ПАРКИНГ,КОИТО РАБОТЯТ И НОЩЕМ. СЕГА СА НА ЩАТ,КАК ДА ПРЕМИНАТ НА СУМАРНО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНО ВРЕМЕ.ИСКАМ СЪВЕТ И ОСОБЕНОСТИТЕ ПРИ ТОВА ОТЧИТАНЕ.БЛАГОДАРЯ МАРГАРИТА ТОДОРОВА Уважаема госпожа Бончева, Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Следва да се има предвид, че при разработването на графиците при въведен сменен режим на работа и при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват както разпоредбите на Кодекса на труда, така и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Тъй като чл. 6 от наредбата не допуска продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, да бъде различна от дневната продължителност, то при въведено сумирано изчисляване продължителността на работното време на една смяна може да бъде до 7 или 8 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ), но нощните часове, включени в нея, не могат да бъдат повече от 6 или 7 часа. СС NULL
2019-06-06 10:15:38 Здравейте, от кога започва да тече предизвестието при подаване на заявление за прекратяване на трудов договор (съгласно чл.326 ал. 1 от КТ) по време на платен годишен отпуск? Срокът на платеният отпуск съвпада със срокът на предизвестие. Теодора Атанасова Уважаема госпожо Атанасова, На основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Няма пречка работникът или служителят да връчи предизвестие за прекратяване на трудовия договор и по време на ползване на платен годишен отпуск. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Следва да се има предвид, че с прекратяването на трудовия договор се прекратява и ползването на разрешения платен годишен отпуск. КА
Страница 4720 of 6864