| 2019-07-01 16:17:41 |
Може ли родител да ползва отпуск за гледане на дете до 8 години по чл.167а от КТ два пъти по 6 месеца без прекъсване за двете си деца. Едното е на 5 години, а другото е на 2. |
Десислава Михайлова |
Уважаема г-жо Михайлова,
МТСП е изразявало становище, че когато децата са близнаци отпускът по чл. 167а КТ се ползва едновременно за всички близнаци. С оглед на това, тъй като запитването е за деца, които не са близнаци, Вие имате право на неплатен отпуск по чл. 167а КТ за всяко от децата, като в КТ и НРВПО не са регламентирани правила за начина на ползване на отпуска (едновременно, последователно или др.). В този смисъл се “води отделна документация” за всяко дете.
Условие за правото на отпуск е детето, за което се ползва отпускът, да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, а писменото заявление за ползване се подава до работодателя най-малко 10 работни дни преди датата на ползване на отпуска. В чл. 49 и сл. НРВПО подробно е регламентиран редът за ползване на отпуска и задълженията на работодателя. ЛТ/
|
|
| 2019-07-26 12:13:08 |
Уважаеми госпожи и господа,
Моля за становището Ви по следния въпрос: Лице, което е пълнолетно, има сключен основен трудов договор за длъжност хигиенист за 8 часа работно време/на пълен работен ден при петдневна работна седмица от понеделник до петък. В трудовия му договор с работодателя няма забрана да работи при друг работодател на допълнителен трудов договор.
Същото лице желае да сключи с друг работодател допълнителен трудов договор за длъжност хигиенист за 4 часов работен ден/пет дни в седмицата от понеделник до петък, извън работното време по основния му договор. Към молбата си за назначаване на допълнителния трудов договор работникът е приложил и писменото си съгласие по чл. 113, ал.3 КТ, че е съгласен да работи повече от 48 часа седмично. Има ли право вторият работодател при тези условия да назначи лицето на 4-часов работен ден на безсрочен трудов договор?
С уважение,
Георги Атанасов |
Георги Атанасов |
Уважаеми господин Атанасов,
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Според чл. 113, ал. 1, т. 2 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично за навършилите 18-годишна възраст работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по чл. 113, ал. 1, т. 2 от КТ могат да работят и повече от 48 часа седмично. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 113, ал. 6 от КТ). В случай, че не е уговорено друго в основния трудов договор на пълно работно време, при спазване изискванията на чл. 113 от КТ няма законова пречка лицето да работи на 4 часов работен ден по трудовия договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ. БД
|
|
| 2010-09-03 13:09:44 |
Каква е базата за изчисляване на шесте брутни заплати, които се изплащат при пенсиониране по чл.222 ал.3 от КТ и по-конкретно в нея влиза ли извънредния труд по график |
ПЕТЯ ТОНГОВА |
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. обезщетенията по раздел III на глава десета от КТ, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Видно е, че извънредният труд не се включва в обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ, защото макар и допълнително възнаграждение има временен /инцидентен/ характер, а не постоянен, както предвижда НСОРЗ. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ съгласно която извънредният труд е забранен. МВ/ |
NULL |
| 2019-09-20 09:56:18 |
Здравейте,
Сключен е трудов договор по чл. 67 ал.1 т. 1 от КТ със служител. Договорът няма клауза за изпитателен срок, НЕ е сключен във връзка с чл. 70 от КТ.
Работодателят иска да бъде подписано допълнително споразумение със служителя, с което да се въведе изпитателен срок в договора по чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ.
Възможно ли е това?
|
Виолета Евтимова |
Уважаема г-жо Евтимова,
По наше мнение, клаузата "срок за изпитване" може да се уговаря при сключване на трудовия договор. Според нас не е допустимо с допълнително споразумение по чл. 119 КТ да се "въвежда" срок за изпитване, дори при постигане на съгласие между страните по трудовото правоотношение. ЛТ/ |
|
| 2010-09-12 08:32:16 |
болничен на собственик на ет -кой изплаща първите три дни |
ели стоилова |
Съгласно чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. В случай, че паричното обезщетение за временна неработоспособност се отпуска на лице, което упражнява трудова дейност като едноличен търговец, обезщетението се изплаща от държавното обществено осигуряване. ПМ/ |
NULL |
| 2019-10-18 14:15:48 |
Длъжен ли е работника/служителя да уведомява работодателя след като получи уведомително писмо от НОИ за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. |
Марян Щерев |
Уважаеми господин Щерев,
Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година. Трябва да се подчертае, че получаването на уведомително писмо от НОИ не означава, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Писмото информира, че през 2019 г. лицето навършва изискуемата от закона обща пенсионна възраст. За да се придобие лицето право на пенсия трябва едновременно да са изпълнени две условия – да е навършило съответната възраст и да е придобило необходимия осигурителен стаж. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако срокът е пропуснат – пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. С оглед на това изпратените от НОИ писма имат за цел да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход. Предвид това не възниква задължение за уведомяване на работодателя при получаване на уведомително писмо от НОИ. КА
|
|
| 2010-09-29 15:37:09 |
При прекратяване на трудов договор по искане на служител поради навършване на пенсионна възраст и закупени до 5 години осигурителен стаж, за достигане на необходимите точки, има ли право лицето да получи обезщетение по чл.222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 или 6 месеца в зависимост от продължителността на трудовия стаж при последния работодател. |
П. Методиева |
. Уважаема госпожа Методиева, Когато работникът или служителят не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовия договор, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда(нито на 2, нито на 6 заплати). СС |
NULL |
| 2010-10-08 10:28:22 |
Неправомерно съкратен учител и възстановен от съда на работа след две години . Каква отпуска му се полага за този период./ от две години/ |
Теодора Ацева |
Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, в практиката на Върховния касационен съд е възприето че за времето на незаконно уволнение на възстановения работник или служител не му се полага платен годишен отпуск. Министерството на труда и социалната политика споделя изцяло съображенията на Върховния касационен съд. МВ/ |
NULL |
| 2010-11-09 14:03:41 |
Лице работи по основен трудов договор на 5 часа и по допълнителен трудов договор на 2 часа като по двата договора ползва по 30 работни дни неплатен отпуск.Колко трудов стаж ще се зачете на лицето? |
Мариана Кирилова |
Уважаема госпожа Кирилова, Съгласно чл. 160, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Всеки трудов договор (основен и допълнителен) е самостоятелен и ако по двата договора е ползвал неплатен отпуск, трудов стаж ще му се зачете по реда на чл. 160, ал.3 КТ и по двата договора. СС |
NULL |
| 2010-11-30 12:19:53 |
В ситуация на чл.173, ал.3 -работник се в отпуск по болест и не използва ПГО по график, а след болничните не си поиска пропуснатата отпуска.Може ли работодателят да въведе процедура в ПВТР и на осонвание чл.173, ал.2/би ли било законно/да покани работника в др. време през годината да си използва отпуска?А ако работникът не си подаде молба? |
Ж. Маркова |
Уважаема госпожа Маркова, В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. СС |
NULL |