| 2015-04-07 13:23:19 |
Здравейте, на 26.3.2015 г., в 15:54:51 Ви зададох въпрос относно допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по допълнителните трудови договори. Кога ще получа отговор? |
Светлана Илиева |
Уважаема г-жо Илиева,
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Според ал. 8 на цитираната разпоредба допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
От горецитираните разпоредби е видно, че работникът или служителят има право на това допълнително възнаграждение само по основното си трудово правоотношение, а получаването му по два договора е възможно само когато по основния трудов договор се работи при непълно работно време, като в този случай допълнителното възнаграждение се заплаща по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
От горното следва, че когато по основния трудов договор се работи на непълно работно време (в случая 4 часа), то по втория трудов договор може да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (в случая 3 часа). ЛТ/
|
Трудово право на Република България |
| 2015-06-18 10:24:03 |
Със заповед за командировка от работодателя за обучение в гр. Банкя бях командирована на 15 и 16.06.2015 година с приспиване в хотел. Тръгване в 07.00 часа на 15.06 и връщане на 16.06 в 17.00 часа .Полагат ли ми се дневни пари съгласно чл. 19 ал. 1 от НКС в размер на 20 лева за всеки ден т. е. за двата дни. |
Ценка Койнина |
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.
Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващия. Командировката се определя в календарни дни и в продължителността й се включват както дните за изпълнението на задачата, така и дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 2 от наредбата). Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Заповедта трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9 от наредбата, съгласно който в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; необходимостта и видът на отчета за извършената работа. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. МВ/
|
|
| 2015-07-22 14:10:40 |
Съгласно изменения и допълнения в Наредба №8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените лица ( в сила от 01.01.2015 г.) и указания по прилагането и, в Декларация обр.1 за отделните месеци се подават действително отработените часове, респективно дни за всеки месец в периода на отчитане.
В тази връзка бих искала да получа отговор на следните въпроси:
1. Как следва да се изчислява основното трудовото възнаграждението за 1 час (при сумирано отчитане), вкл. и допълнителните трудови възнаграждения, които имат за база това часово възнаграждение (за работа на официален празник и извънреден труд) - основната заплата по трудов договор разделена на нормата работни часове за месеца или основната заплата разделена на отработените часове през месеца?
2. В случай, че за лице е въведено сумирано отчитане на работното време с период повече от един месец и основна заплата по трудов договор е 1000 лв., следва ли да има разлика в заработените трудови възнаграждения през отделните месеци на сумираното отчитане, в зависимост отработените часове, които са подадени в Декларация 1.
Предварително Ви благодаря!!!
|
Юлия Иванова |
Уважаема г-жо Иванова,
Във връзка с Вашето запитване, изразяваме следното становище относно заплащането на труда, от компетентността на тази рубрика:
В разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Работата на официален празник се отчита в часове. Отчитането на отработените часове се прави, като се проследява фактическата заетост през 24-те часа между 00.00 часа и 24.00 часа на съответния календарен ден, обявен за официален празник.
Възнаграждението за работа на официален празник се заплаща ежемесечно.
Работниците и служителите на сумирано изчисляване на работното време, когато са на работа на официален празник, получават възнаграждение съгласно чл. 264 КТ - не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, т.е. не по-малко от 200 %. Доплащането се изчислява върху трудовото възнаграждение, уговорено в индивидуалния трудов договор – основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Мнението ни е, че след като изчислението се прави на база основната работна заплата за месеца и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, то следва да се има предвид броя на работните дни през същия месец, за да се определи трудовото възнаграждение за един работен ден и след това за час.
Когато е установено сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане се прави сравнение между нормата работно време за периода и отработеното време от работника или служителя (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – с увеличение не по-малко от 50 на сто. Съгласно чл. 7 НСОРЗ увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. За часовете извънреден труд работодателят следва да заплати полагащото се възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение по чл. 7 НСОРЗ. Часовете, които надхвърлят нормата работно време/часове за периода, се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ - с увеличение в размер не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане. Поради това считаме, че при изчисляването на увеличението (допълнителното трудово възнаграждение) следва да се използва средномесечният брой работни дни за периода на сумираното изчисляване/отчитане на работното време. ЛТ/
|
|
| 2015-08-06 10:27:00 |
Здравейте!
С изменението в КТ, обн. с ДВ`54 от 17.07.2015 г. е допълнен текста на чл.328, ал.1, т.10.
Въпросът ми е - Текста "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст" има ли действие и за работници или служители, които са придобили такова по §4 от ПЗР на КСО, т.е. за работилите по І-ва или ІІ-ра категория на труд?
Благодара! |
Жулиета Тошева |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на посоченото основание, когато е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, включително по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. ЯР/ |
|
| 2015-09-03 14:11:23 |
Здравейте!
Ако служител/работник е назначен на работа от 10.06.2015, на колко дни платен годишен отпуск би трябвало да има право до края на годината (ако са 20 за година)?
Ако договорът му бъде прекратен считано от 07.09.2015 г. (без да е ползвал платен годишен отпуск), за колко дни би трябвало да му се изплати обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск?
И най-вече какъв е начинът за изчисляване? Има ли разлика в изчисляването на полагащ се платен годишен отпуск при назначаването и платен неползван годишен отпуск, за който трябва да се изплати обезщетение по чл. 223 КТ при напускане?
Много, много Ви благодаря за отговора! |
Севдалина Демирева |
Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.
Според чл. 224, ал. 3 от КТ, обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Според ал. 2 на чл. 42 от наредбата, обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 42 от наредбата установява, че работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя.МВ/
|
|
| 2015-09-22 08:55:18 |
Здравейте,
На какво обезщетение от Бюрото по труда имам право и с каква продължителност ако бъда съкратен по време на изпитателния срок на безсрочен трудов договор при положение, че през последните 20 години нямам прекъсване на трудовия стаж, респ. на осигуровките?
Благодаря предварително.
Поздрави,
М. Гълъбов |
Мирослав Гълъбов |
Уважаеми господин Гълъбов,
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
- са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (работещи с трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа), или законодателството на друга държава.
При положение че отговаряте на горните условия, независимо дали ще бъдете съкратен по време на изпитателен срок на безсрочен договор, бихте могли да получавате парично обезщетение за безработица, като дневният му размер ще е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2015 г. този размер е 7,20 лв. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, като за осигурителен стаж между 15 и 20 години, периодът на изплащане на паричното обезщетение е 10 месеца, от 20 до 25 години – 11 месеца, и над 25 години – 12 месеца.
В случай обаче, че трудовото Ви правоотношение бъде прекратено на основание чл. 54б, ал. 3 КСО, то ще получите минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.НА/ТПООУТ
|
|
| 2015-11-25 15:04:55 |
Какъв документ ми е нужен за придобиване на клас в България след работа в страна от европейския съюз. |
Огнян Тричков |
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. На основание чл. 12, ал. 4, т. 4 се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави. "Държава членка" е всяка държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария. Съгласно § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби към Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г.), трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. В ал. 2 на § 2 е посочено, че документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. ЯР/ |
|
| 2016-04-13 14:07:25 |
вписва ли се трудов стаж по чл.114 от кт в трудова книжка? |
emil borisov |
В чл. 114 от Кодекса на труда е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Трудовият стаж се зачита и се вписва в трудовата книжка за периода след 01.01.2009 г. Следва да имате предвид, ч в трудовата книжка се вписва трудовият стаж само по основното трудово правоотношение. МВ/ |
|
| 2016-05-15 17:40:25 |
При сумирано изчисляване на работното време.,когато се работи всяка събота, смята ли се за извънреден труд деня, който е обявен за почивен, при положение,че на този ден и съботата, когато се е отработвал всички работници са били на работа? |
Христо Андреев |
Зададеният от Вас въпрос е неясен, поради което следва да се отбележи следното:
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 от КТ). При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. С нормата на чл. 142, ал. 4 от КТ е поставено ограничение за общата продължителност на работната седмица и тя не може да надвишава 56 часа. Тази норма има закрилен характер: да не се допусне прекомерно увеличаване на работното време, което би довело до намаляване на междудневната почивка. Затова ограничението за удължаване на работната седмица не следва да се разбира като възможност да се надхвърля установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ – не по-малко от 50 на сто.
Съгласно чл. 143 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Изключение е направено в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор (чл. 148 от КТ). ЯР/
|
|
| 2016-09-07 11:36:30 |
Добър ден. През 2014 год. излязох по майчинство и се върнах преди месец. За 2014 год. имам 21 дни отпуска, за 2015 год. 20 дни отпуска и за 2016 год. имам 20 дни отпуска + 3 допълнителни. Въпросът ми е тази отпуска за 2014 и 2015 година в рамките на какво време трябва да я използвам? И от отпуската за 2016 година трябва ли да прехвърля 10 дни? |
Кремена Сакаджийска |
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Поради това неползваният отпуск за 2014 г. трябва да използвате до 31 декември 2016 г., за 2015 г. - до 31 декември 2017 г. и за 2016 г. - до 31 декември 2018 г. СН/ |
|