Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-03-15 15:05:47 От 1977 година трудовият ми стаж е І категория труд 9 г 8 м 22 дни,ІІ категория 12 г 7 м 19 д, ІІІ категория 10 г 3 м.Завършил съм ПЖИ.Мога ли да се пенсионирам на І категория след приравняване на стажа и ако не ми достигат 3 - 4 месеца мога ли да си внеса осигуровки за такъв период Петър Станков Разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗР на КСО/ предвижда, че до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 /за мъжете – 100/, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Единствено, ако сте завършил висше или полувисше образование можете да се възползвате от възможността от закупуване на стаж по ал. 2 на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно който за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. ПМ/ NULL
2017-09-15 08:11:56 Съгласно чл. 5 ал.3 от Наредбата за командировките в страната работниците или служителите, които работят по съвместителство в друго предприятие, могат да бъдат командировани от него само при съгласие на работодателя по основното им трудово правоотношение. Трябва ли за деня на командировката да ползват отпуск при основния си работодател или не? Светослав Стоянов Уважаеми г-н Стоянов, Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната (НКС) работниците или служителите, които работят по съвместителство в друго предприятие, могат да бъдат командировани от него само при съгласие на работодателя по основното им трудово правоотношение. Няма нормативно поставено изискване работника да ползва отпуск от предприятието, където работникът или служителят работи по основно трудово правоотношение. Въпреки това следва да се обърне внимание, че при определени хипотези на командироване в друго населено място, работникът или служителят няма да може да полага труд по основното си трудово правоотношение в деня на командироването, което налага съгласието на работодателя му по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя (чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). В тази връзка считаме, че работодателят по основното трудово правоотношение има право на преценка дали да даде съгласието си за командироване в страната и да разреши ползването на платен годишен отпуск за този период. нс
2017-10-10 11:29:10 Здравейте, интересуваме 27/12/2017 г. дали е официален почивен ден след като 24/12/2017 г е неделя? Благодаря за отделеното време! СТОИМЕНКА ЦУКЕВА Уважаема г-жо Цукева, Съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалните празници 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово през 2017 г. са както следва: в неделя, понеделник и вторник. Тъй като един от празничните дни - 24 декември е в неделя, то първият работен ден след празниците - денят 27 декември 2017 г. (сряда) е неприсъствен (неработен) ден. ЛТ/
2010-03-25 13:38:36 Здравейте, наша служителка /работи във фирмата от 1991 г./ представя на 25.03.2010 г. копие на акт за раждане на двете си деца /13.09.1969 г. и 1971 г./ През този период не е работила по трудово правоотношение. Следва ли периода на двете майчинства да й се зачете за професионален опит. Диана Тачева В ал.5 на чл.3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения / в сила до 01.07.2007г./ е предвидено, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. При постъпването си на работа лицето е длъжно да представи всички документи, които установяват времето, което се зачита за продължителна работа по реда на посочената наредба. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в сила до 01.07.2007г./ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967г.до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Трудовият стаж, на неработеща майка, за деца родени през 1969г. и 1971г. и представен, както твърдите в запитването си на 25.03.2010г. не би следвало да се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатия на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение, т.е. не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ). МВ/ NULL
2017-10-30 14:30:11 Здравейте имаме следния казус в училище лице назначено през 2010г. като хигиенист, искаме да я преназначим на длъжност готвач. Въпросами е: Целият ли стаж за клас прослужено време да и зачетем или не. Станислава Пешева Уважаема госпожо Пешева, Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. КА
2010-04-15 22:06:28 Преди шест месеца напуснах работа по взаимно съгласие. Работодателят трябва да ми изплати платен отпуск, на все още не е. Как да накарам бившия си работодател да ми изплати отпуската? Теменужка Цонева Работодателят Ви дължи парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което Ви се признава за трудов стаж. То е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако обезщетението не Ви бъде изплатено в законовия срок от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години и започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. КС NULL
2018-01-24 19:50:04 Оод с двама съдружници, но назначават трето лице за управител, което севписва в ТР като такъв, за което е попаден ДУК в ТР. Въпросът е как да се осигурява това лице - по ДУК или с трудов договор на длъжност-примерно ръководител КОСТАДИН ИВАНОВ Уважаеми г-н Иванов, съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От този текст следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за същото. Лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол (ДУК) в търговски дружества се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно посочената разпоредба изпълнителите по ДУК се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. С оглед на това, че управлението на дружеството е възложено по ДУК и така е вписано лицето в Търговския регистър, считаме че е приложим редът за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За повече информация можете да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
2018-05-29 23:50:13 Ужажаеми експерти на МТСП, Работя на безсрочен постоянен трудов договор в университет. Мога ли да си взема платения годишен отпуск и неплатен отпуск и да работя във фирма с 40 часова работна седмица за една година на трудов договор със срок на изпитване? Веска Нончева Няма предвидено в Кодекса на труда ограничение по време на ползване на платения си годишен отпуск, както и през неплатения отпуск, работникът/ служителят да полага труд по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател на пълно работно време. МВ/
2018-07-24 10:07:14 Здравейте! Работя от 23 год.към АСП като социален работник.На 02.04.2018год. се преместих от ДСП "Кр.село"в ДСП "Лозенец" без прекратяване на трудов договор.Агенцията изплаща на служителите СБКО през мес.07.2018г.Следва ли ДСП Кр.село да ми изплати СБКО за периода от 01.01.2018г.до 31.03.2018г. Галина Антова Уважаема госпожо Антова, За съдействие по зададеният от Вас въпрос, бихте могли да се обърнете към Агенция за социално подпомагане. КА
2018-09-17 13:09:29 Здравейте, въпросът ми е при наличие на основно трудово правоотношение и допълнителен договор по чл. 110 от КТ при прекратяване едновременно и на двата договора обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ само по основния договор ли се дължи или се изплаща и по втория договор, тук хипотезата е че в едномесечния срок работника не е започнал нова работа вече! Драгомир Великов В разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. Ако лицето работи по основен трудов договор и по трудов дговор за допълнителен труд, които се прекратят едноврменно считаме, че обезщетението се дължи и по двата трудови договора. Ако има период, в който лицето е продължило да работи по един от двата договора, за този период не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. МВ/
Страница 4789 of 6864