| 2013-07-25 15:11:02 |
На 25.09.13 г. ще навърша 60 г. и 8 м. – възраст, имам и необходимия трудов стаж за пенсиониране.Кога следва да подам молба до работодателя за прекратяване на трудовия ми договор с предизвестие на основание чл. 326 от КТ – един месец преди навършване на възрастта за пенсиониране или на датата на навършване на възрастта 60 г. 8 м – 25.09.2013 |
Ира Иванова |
В случай, че въпросът Ви е свързан с правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 или 6 месеца, следва да имате предвид, че в този случай е необходимо прекратяването на трудовото правоотношение да е след датата, на която отговаряте и на двете условия за възраст и осигурителен стаж едновременно, т.е. да е най-рано на 26 септември. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-14 11:13:39 |
При сум. изчисл. на раб. време и работа по график на 12ч. смени,необходимо ли е на всеки 6 мес. да се издава Заповед за полагане на изв. труд?Как се заплаща изв. труд само с 50% увелич. на ср. дн. ставка или ср. дн. ставка + 50%?Трябва ли да изравнявам изв. труд в края на 6мес. период и да подавам декл.Обр.1 с код 16 и в края на 6 мес. коригиращи |
София Николова |
Сумираното изчисляване на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя със заповед, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. За всеки следващ период на отчитане, в случаят – на всеки 6 месеца, работодателят издава нова заповед. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Според чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа през работните дни. Точните изчисления се извършват от работодателя. По отношение на въпроса за декларация обр. 1 следва да се обърнете към Националната агенция за приходите. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-13 14:29:10 |
Може ли на работник или служител да бъде пуснато допълнително споразумение по чл.259 на длъжност на която липсва титуляр, до назначаването на такъв? |
Г. Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Видно от разпоредбата, тази правна възможност за вътрешно съвместителство е допустима само в случаите, когато длъжността е заета, но титуляря на работното място отсъства. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-24 11:55:18 |
Периодът, през който е получавано обезщетението по чл.52 от КСО, без в този същия период майката да е имала трудов договор или служебно правоотношение, понеже е било прекратено при условията на чл.52/КСО, счита ли се за трудов стаж? Благодаря предварително за отговора. |
Валентина Иванова |
Съгласно чл. 9, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За трудов стаж по чл. 354, т. 6 от КТ се признава времето за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст, през което не е съществувало трудово правоотношение. От горните разпоредби следва, че времето на отглеждане на дете до 3-годишна възраст от майка, която не е работела през този период, се зачита за осигурителен и за трудов стаж. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-03 08:41:31 |
Защо в България домакините не се осигуряват? |
стоянова |
В чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ са посочени лицата, които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. В КСО не е предвидена възможност за домакините да се осигуряват. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-11 16:29:18 |
Работя на безсрочен трудов договор, поради заболяване имам здравно предписание за 100 % нетрудоспособност, съответно не мога да упражнявам професията си. Бих искала да ползвам 1 година неплатен отпуск. Има ли правна пречка, поради която работодателят да не ми разреши неплатения отпуск ? |
Таня Иванчева |
Считаме, че няма пречка да ползвате неплатен отпуск. Следва да имате предвид, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда не е право на работника или служителя, а правна възможност. Това означава, че можете да го ползвате само с разрешение на работодателя. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-11 20:49:51 |
зададох ви въпрос на 05.12.2013г. още няма отговор и дори го няма в архивите на зададените въпроси отговорете ви моля |
Пенка Йорданова |
Въпроса си ще можете да виждате тогава, когато му бъде отговорено. Сроковете за отговор са посочени в правилата към рубриката. |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-14 11:05:34 |
Здравейте, трябва да възстановя незаконно уволнен служител по трудово правоотношение. Към момента има 3-ма служители с такава длъжност, искам да опитам трябва ли да се извърши подбор между тях или може да се прекрати някой от тях без подбор, за да може да се възстанови незаконно уволнения служител? |
Nadq Ivanova |
Работодателят е длъжен да изпълни решението на съда и да възстанови лицето на длъжността, заемана пред незаконното уволнение. В чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Съгласно чл. 329 от КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Както е видно от разпоредбата, подбор може да се извърши от работодателя при прекратяване на трудовия договор на предвидените в разпоредбата основания. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-06 20:14:35 |
Работя като младши учител в ДГ. Основният ми трудов договор е по чл.68,ал.1, т.1 от КТ. Имам допълнителен трудов договор по чл.110 във връзка с чл.68, ал.1 от КТ. Как трябва да ми се изчисли допълнителното ми възнаграждение? Двата договора са от един работодател. |
Петя Пранджева |
Съгласно чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Поради това, ако основният Ви трудов договор е за 8 часа, нямате право на това възнаграждение по допълнителния. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-15 14:33:59 |
Считат ли се за доп.възнаг. с постоянен характер, при изчисляване на обещетение по чл.222 ал.3 доплащания на лекарите като ежемесечното допл. по клинични пътеки |
Д-Р РУСКОВА |
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От разпоредба на т. 2 на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда. В тази връзка, средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с Националната здравноосигурителна каса за изпълнени клинични пътеки, за извършени дейности и изследвания от високоспециализираната и специализираната извънболнична помощ и приходите от медицински и немедицински услуги, са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |