| 2015-06-18 13:23:13 |
Придобих право на пенсия за възраст и стаж и планирам да си подам документите за пенсиониране без да прекратявам трудовото си правоотношение. Ще имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3, когато прекратя трудовото си правоотношение, след като вече ще съм пенсионер? |
Мария Стефанова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи, но към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. лицето ще има право на това обезщетение при прекратяване на трудовия му договор и към онзи момент следва да бъде изчислен периода (годините), който лицето е работило при същия работодател. ЯР/
|
|
| 2015-08-06 14:10:40 |
Здравейте! Моля, за консултация по следния въпрос – наш служител с трудов стаж 12г. до момента, през тази година ползва три месеца неплатен отпуск, единия от които се зачита за трудов стаж, а останалите два не се зачитат за трудов стаж (в неплатен отпуск е през м. Юни, Юли и Август). За периода на неплатения отпуск лицето постъпва на работа по трудов договор при друг работодател. През месец Септември, след трите месеца неплатен отпуск, лицето се връща на работа отново в нашата фирма. Скоро предстои пенсиониране на служителя ни. Моля да ни отговорите какво обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ му дължим – за 6 месеца или за 2 месеца? |
Лиляна Чалъкова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”.
Видно от запитването, служителят е ползвал неплатен отпуск, като през този период е работил при друг работодател. При така изложените обстоятелства мнението ни е, че лицето през последните 10 години от трудовия си стаж е работило при различни работодатели, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение. ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2015-09-03 17:23:06 |
Допустимо ли е ръководителите на ведомство да могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в приложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина? |
Станка Стоянова |
Съгласно § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина указания по прилагането на наредбата дават министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобразно своята компетентност, към които следва да се обърнете за отговор на поставения в запитването въпрос. МВ |
|
| 2015-09-23 08:21:22 |
Здравейте,
Моля да ми отговорите на няколко въпроса свързани със следната ситуация:
Служител има договорено увеличение на основната заплата от 2000лв. на 2400лв считано от 11.08.2015г. Малко след това излиза в платен отпуск 6 дни от 21.08.2015 до 28.08.2015г. Въпросите са следните:
1. При заплащането на платения отпуск в м.август необходима ли е добавка изчислена по реда на чл.21, ал.2 от НСОРЗ?
2. Да предположим, че в м.09.2015г. служителят ползва отново платен отпуск 3 дни от 23.09.2015 до 25.09.2015г. При заплащането на платения отпуск в м. септември необходима ли е отново добавка по реда на чл.21, ал.2 от НСОРЗ ?
3. При равни други условия можем ли да кажем, че при изчисляване на платения отпуск е възможно /и по-лесно/ в месеците август и септември да използваме за база текущия месец, а не предходния?
4. Ще се промени ли начина на изчисление на платения отпуск, ако договореното увеличение на основната заплата не е за постоянно, а е в случай, в който служителят на основание чл.259 от КТ изпълнява работата на друг служител и се възползва от неговото по високо възнаграждение?
Знам, че темата е обсъждана многократно и има не малко становища и указания, но е факт и че все още има неразбиране по темата. Надявам се на конкретни отговори на поставените въпроси.
Благодаря предварително за отделеното време!
|
Надя Гюрова |
Уважаема г-жо Гюрова,
Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следователно за база за изчисляване винаги се ползва последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Член 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
Условие за заплащане на добавката е работникът или служителят да е бил в платен отпуск към или след датата, от която е увеличена заплатата.
С оглед изложеното в запитването, мнението ни е, че след като увеличението на основната работна заплата през м. август не се е отразило в базата, от която е изчислено възнаграждението по реда на чл. 177 за платен отпуск ползван през същия месец след датата, от която е увеличена заплатата, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ.
Към възнаграждението за отпуск, ползван през м. септември, изчислено по реда на чл. 177 КТ - база м. август (увеличението на основната заплата се е отразило в базата), не е необходимо да се заплаща добавка съгласно чл. 21, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ се включва основната работна заплата за отработеното време, вкл. увеличената основна работна при изпълнение на работа на отсъстващ служител на основание чл. 259, ал. 1, изр. 1 КТ. Съответно се прилага и чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. ЛТ/
|
|
| 2015-10-09 22:46:40 |
Здравейте!
През 1989г. започнах работа в Териториално статистическо бюро – гр. Велико Търново, към НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр. София, като изпълнител.През годините бях преназначавана, както следва – младши специалист, старши специалист и главен специалист, до 10 09 2015г.С висше икономическо образование съм степен бакалавър и магистър.На 01 09 2015г влезе в сила устройствен правилник на НСИ, където от ТСБ гр Велико Търново ставаме ТСБ – Север с център гр. Русе – отдел „Статистически изследвания – Велико Търново”.
По този параграф от устройствения правилник:
§ 5. Считано от 01.09.2015 г. правоотношенията със служителите от ТСБ, притежаващи образователна степен „професионален бакалавър“ и по-висока и заемащи длъжностни нива 11, 12 и 13 от Класификатора на длъжностите в държавната администрация, се уреждат по условията на § 36 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за държавния служител.
Аз подадох молба за напускане като главен специалист по трудов договор.След това в 14 дневен срок подадох заявление за назначаване като държавен служител и декларация по чл.7, ал 1 и ал 2 от Закона за държавния служител.На 10 09 2015г. ме назначиха за старши експерт със заплата 550,00лв. На основание чл.9 от Закона за държавния служител, във връзка с чл.74 ал.2 от Закона за държавния служител.
На 08 10 2015г. ми предлагат да подпиша съгласие за преминаване в новото ТСБ Север, на основание чл.82, ал1 от Закона за Държавния служител на понижената длъжност младши експерт и заплата 500,00лв. от дата 01 10 2015г. Аз написвам съгласието на длъжността старши експерт и го подавам. На 09 10 2015г получавам имел че ако не напиша съгласие на длъжността младши експерт, ще бъда освободена като държавен служител и назначена по трудов договор, като главен специалист.
Искам да ви попитам това законно ли е и ако не е как да си потърся правата.Между другото ходих в Инспекцията по труда да се консултирам - те ме посъветваха да подпиша или ще ме уволнят, такава била практиката.Консултирах се и с двама адвокати те ми казаха същото. Аз не съм юрист, но не съм и чувала някого да го понижават в ранг и заплата със задна дата, без да има някакви наказания.
Затова като компетентен орган ви моля да ми кажете какви права имам.
Благодаря предварително!
|
Мариела Мусева |
По въпроси, свързани със Закона за държавния служител следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. МВ/ |
|
| 2015-10-28 10:52:46 |
Здравейте! Във фирмата, в която работя има работещи на длъжности – Шофьори, на които при изпълнение на служебните им задължения по време на пътуване им се заплащат суми за възнаграждение за пропътуван километър на основание § 3 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г.
В тази връзка моля, да получа отговор на следните въпроси:
1. Задължително ли е работещите да отговарят на условието „командирован” съгласно регламента на Наредбата за командировките в страната (да имат право на командировъчни), за да имат право на сума за пропътуван километър?
2. Регламентът на §3 от Допълнителните разпоредби на постановлението урежда ли като заместваща облага дължимото обезщетение вместо командировъчни пари като се изплащат суми на всеки пропътуван километър?
Предварително благодаря!
|
Лилия Иванова |
В чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. В случай, че лицата изпълняват служебните си задължение в рамките на населените места, където е договореното място на работа, същите не се считат за командировани. В § 3 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм/, е предвидено, че на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба. Средствата по този параграф според техния характер се отнасят в общопроизводствените разходи или в разходите за управление и за тях се прилагат разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица. /отм/. МВ/ |
|
| 2015-11-25 16:28:24 |
Има ли давностен срок правото на обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ ? |
Мариела Христова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Трудово - правен спор във връзка с изплащане на разликата по посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който може да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал.1, т. 3 и ал. 2, т. от КТ. МВ/ |
|
| 2016-01-25 13:18:16 |
Здравейте,
има ли право лице, на което му е прекратено трудовото правоотношение по чл 328 ал. 1 т. 2, но е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, едновременно да получи обезщетения съгласно чл. 222 ал. 1 и чл. 222 ал. 3 от КТ, при положение, че му са изплатни при прекратяване на договора БТВ за 6 месеца. Благодаря! Теодора Янева |
Теодора Янева |
Уважаема г-жо Янева,
Съгласно Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на изрично посочените в разпоредбата правни основания, едно от които е съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2).
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Работникът или служителят следва да удостовери пред работодателя оставането си без работа или започване на работа с по-ниско трудово възнаграждение.
На основание чл. 222, ал. 3 КТ се дължи обезщетение от работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването.
Обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ се дължат на различни правни основания и когато са налице предпоставките за изплащането им, работникът или служителят има право и на двете обезщетения. Следователно, няма пречка на лице, на което е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, да бъде изплатено и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата. Получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е пречка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа. ЛТ/
|
|
| 2016-02-25 09:33:33 |
Съгласно Чл. 169 ал. 1 КТ “Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.”
Въпроса ми е при сливане на 2 учебни години в една,имам ли право на отпуск и за двете години(50 дни) ,и на какво основани? |
Валентин Младенов |
Съгласно чл.169, ал.1 от КТ, право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. В чл. 51 от НРВПО е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Мнението ни е, че когато работникът или служителят в рамките на една учебна година полага изпити за две учебни години, той има право да ползва отпуск за две години. За да се ползва това право в пълен размер, трябва да се положат всички изпити, предвидени в учебния план и за втората учебна година. Когато учащият се яви само на част от изпитите, размерът на отпуска се определя по преценка на съответния работодател. ЯР/ |
|
| 2016-04-13 17:43:40 |
Аз питам мога ли да работя след като някой казват .че съм здрава. Питам ВИ къде да работя сигорно в Вашето Министерство.С 3ри клапи железни имам операция и с проблемполучи се КЕЛОЙТ който не се лекува. Отговор Какво да направя. |
PepaYanceva |
Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. Вие можете да се обърнете за съдействие към съответното Бюро по труда. ЯР/ |
|