Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-12-07 13:44:38 Здравейте, моят казус е следния: имам 17 дни отпуска за 2017 г., но през 2017 г. не съм ползвала нити един ден, през месец март 2018 г. съм ползвала 10 дни отпуск от отпуската за 2017 г. и сега работодателят ми твърди, че пожеже не съм си използвала другите 7 дни до края на юни ги губя и не мога да ги ползвам. Това вярно ли е? Валентина Каргова Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Според чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Правото на ползване на платения годишен отпуск за 2017 г. се погасява по давност на 31.12.2019 г., за 2018 г. се погасява по давност на 31.12.2020 г. МВ/
2010-07-09 13:21:09 Имаме фирма със съдружник, където работим семейно. Нужно ли е когато работното време продължи повече да се счита за ненормирано, трябва ли да се доплаща допълнително трудово възнаграждение или трябва да се премине към сумарно работно време при положение, че се работи когато има работа, а през останалото време се почива в работния ден. Имаме и друг обект, където съчетаваме със същия персонал, т.е. семейния. Трябва ли и за там да имаме допълнителен трудов договор, при положения, че сме семейна фирма, където понякога и децата ни, които са пълнолетни ученици, ни помагат през сезона? Николай Димитров В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от КТ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 2 КТ). От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Съгласно чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. Продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, балансът на работното време се спазва средно за периода, през който се отчита работното време. В случаите, когато работникът или служителят работи в повече от нормалната продължителност на работното време за съответния отчетен период, определен от работодателя, то това време се заплаща като извънреден труд. Положения извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто върху основното трудово възнаграждение при сумирано изчисляване на работното време – т.4 на чл. 262 от КТ. За работа в другата фирма, лицата следва да сключат трудови договори за допълнителен труд по чл. 111 от КТ. Следва да имате предвид, че след като работниците или служителите работят по трудов договор, се прилагат разпоредбите на КТ. МВ/ NULL
2010-07-23 14:50:05 Лице е в отпуск за отглеждане на дете до 2 г до 10.08.2010.На 27.05.2010 получава решение от ТЕЛК за инвалидност 100%.Ще подава документи за инвалидна пенсия. След изтичане на отпускът за отгл. на дете до 2г на какво основание се прекратява трудовия договор? Н. АНГЕЛОВА Уважаема госпожа Ангелова, Обстоятелството, че лицето ще подава документи за инвалидна пенсия не е основание за прекратяване на трудовия договор. Прекратяването на осигуряването се изисква само когато лицето се пенсионира за осигурителен стаж и възраст (чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване). Прекратяване на трудовото правоотношение можете да осъществите когато здравните органи за забранили всякакъв вид трудова дейност с решението на ТЕЛК (т.12 –противопоказаните условия на труд) на основание чл. 325, т. 9 от КТ. СС NULL
2010-07-28 15:53:40 Майка на две деца под 18 години работи от 2008 г. по трудов договор, където е уговорено, че има право на отпуск по чл. 168 от КТ. Служителката представя необходимите документи на работодателя едва през 2010г. Въпросът ми е при това положение има ли право на отпуск по чл. 168 от КТ за 2008 и 2009 година? Лилия Стоянова Съгласно чл. 168 от Кодекса на труда /КТ/ ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Работничката или служителката има право да ползува отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст. Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176 КТ, който в ал. 2 и 3 предвижда, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. КС NULL
2019-05-07 18:09:50 Здравейте!Не открих никъде кои са професионалните и кои -психичните заболявания,които ползват защита съгласно наредба № 5 за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно ЧЛ. 333, АЛ. 1 от КТ.Моля за конкретика и къде са конкретизирани.Благодаря за отговора! Лилия Лефтерова Уважаема госпожо Лефтерова, Закрилата по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила 1.01.1987 г.) е предварителна и частична, т.е. работодателят само след предварително разрешение на съответната инспекция по труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от изредените в наредбата болести. Част от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата, в действителност са групи от заболявания, които могат да засегнат различни органи и системи и да имат различни проявления. Такъв е случаят с психичните заболявания, които са редица органични и функционални, психични и поведенчески разстройства, включени в Международната класификация на болестите (МКБ 10) с кодове F00-F99, като шизофрения, невротични заболявания, афективни разстройства (депресия) и др. От компетентността на здравните органи (ТЕЛК) е преценката на трудоспособността на лицето, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Друга група са професионалните заболявания. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести (Приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.). Т.е. закрилата обхваща лица, боледуващи от което и да е от заболяванията, включени в Списъка. Потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест се извършва от органите на експертизата на работоспособността, които издават експертно решение (чл.62, ал. 3 КСО)./ДК/
2019-06-06 20:04:20 Когато работникът иска да напусне работа след изтичане на срока на договора, трябва ли да предизвести работодателя, в какъв срок и по какъв начин- устно, писмено с уведомление, с декларация? Трябва ли да подаде молба, за да му се изплати полагаемата му се отпуска за работения период? Емилия Асенова Уважаема госпожо Асенова, На основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е регламентирано, че трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работодателят е длъжен да изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ независимо от вида на трудовия договор и основанието за прекратяването му, като не е необходимо работникът или служителят изрично да поиска това. КА
2010-08-10 18:16:09 Искам да попитам, когато лицето подаде искане до работодателя по чл. 41 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за изплащане на отпуска преди ползването му, най-малко 3 дни преди ползването и работодателя не му изплати отпуската какви са санкциите за работодателя? Десислава Стоянова За нарушаване на трудовото законодателство на работодателя може да се търси административнонаказателна отговорност, поради което можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. КС NULL
2010-09-29 18:20:13 Синът ми учи магистратура платено редовно в ЮЗУ Благоевград..... оказа се че университета не ги осигурява защото е платена форма на обучение....ЗАЩО....и законно ли е това.... предварително Ви благодаря ако ми отговорите и разясните..... с поздрав Л.Искренова Лазарина Искренова По въпроси, свързани със здравното осигуряване, следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването, по компетентност. NULL
2019-12-20 08:47:19 Здравейте, може ли да ни насочите, като становище, където е обяснено за изчисляване на чл.224 КТ, където не се използва при изчисляването коригиращия коефициент, получен от отношението на броя на работните дни за месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се изплаща отпуската, защото не намерихме такова! Благодаря! Валя Ангелова Уважаема г-жо Ангелова, Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. Коригиращият коефициент по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага при разлика в броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. Тази разпоредба не може да се приложи към обезщетението по чл. 224 КТ, защото в случая няма съответен месец, през който се ползва отпуск, а става въпрос за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение. ЛТ/
2020-01-21 14:16:54 Подадох документи за пенсия на 15 12.2019г..От кога влиза в сила пенсията...от датата на подаване или след 4 месеца изчисления...Пиша от Германия и такова чудо тук хората да не си знаят пенсията и всички други дивотии няма..Моля за отговор!!Осигурявала съм се само в БГ и то на максимална ставка...Аз съм икономист и няма проблем да си изчисля пенсия Росица Братованов Уважаема г-жо Братованов, в запитването не съобщавате за отпускането на какъв вид пенсия сте подала заявление на 15.12.2019 г. В осигурителното законодателство се ползва понятието „начална дата на отпускане на пенсията“, като правилата за нейното определяне са регламентирани с чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в 2-месечен срок от тази дата. Ако заявлението и документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Следва да се има предвид, че изчисляването на пенсиите е свързано с постъпване на необходимите данни в НОИ за осигурителния стаж и осигурителния доход на пенсионерите. Това налага обмен на данни между институциите и технологична обработка, която отнема известно време, поради което размерът на пенсията не може да бъде определен и изплатен веднага или в месеца, следващ месеца на подаване на заявлението за отпускането й. На първо място, размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, се извършва на базата на данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата към началната дата на отпускането. Съгласно разпоредбите на КСО, осигурителите и самоосигуряващите се лица превеждат осигурителните вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът или е начислен/изплатен доходът, или за който се дължат вноските. В същия срок се подават и необходимите осигурителни данни в Националната агенция за приходите. От друга страна трябва да се изчака обявяването и на средния осигурителен доход за страната за всички месеци, включително и за месеца на отпускането на пенсията. Тази величина е необходима за изчисляването на индивидуалния коефициент на пенсионера. Средният месечен осигурителен доход се определя от НОИ въз основа на утвърдена от надзорния му орган „Методика за определяне на средномесечния осигурителен доход“, като необходимото технологично време за получаване и обработка на данните за осигурителния доход на осигурените в страната лица е до 40 дни след изтичане на месеца, за който се отнасят. В тази връзка нормативно определеният с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО срок, в който следва да се произнесе длъжностното лице по пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, е до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни. След определяне на пенсията в действителен размер, същият се изплаща (а ако е отпусната пенсия в минимален размер – се изплаща разликата) със задна дата, считано от началната дата на отпускането й. ВН
Страница 4803 of 6864