Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2020-02-11 17:23:29 Дължи ли работодателят плащане за представително облекло на работещи по извънщатно разписание на длъжностите по реда на ПМС №66 от 1996 г.? Латинка Иванова В чл.1, ал.1 от ПМС № 66 от 1996г ПМС № 66 от 1996г., за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации е предвидено, че в тези организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Лицата, назначени по реда на посоченото постановление са в трудовоправни отношения и следва да ползват на общо основание всички права на трудовите отношения, регламентирани в Кодекса на труда. По тази причина те имат право и на работно и/ или униформено облекло. В случай, че се касае за работа в системата на образованието, в чл. 2 от Наредба № 14 от 16 ноември 2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищно образование е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти, заместник-директорите без норма преподавателска работа и главният счетоводител от институциите имат право на представително облакло за всяка календарна година. Средствата за представително облакло се осигуряват от бюджета на съответната институция. Стойността на представителното облакло се дава в пари, като изборът на облеклото се осигурява от всяко от посочените в ал. 1 лица съобразно деловия вид, съответстващ на служебното му положение. За повече информация бихте могли да се обърнете към Министерство на образованието и науката. мв
2020-03-04 17:05:37 Здравейте, имам 2 години трудов стаж в Кипър, при напускане на страна не съм взела удостоверие удостоверяващо трудовия ми стаж. Какъв № формуляр трябва да попълня за трудовия ми стаж в Кипър? Къде трябва да подам заявлението в България? Необдимшти документи ми трябват във вразка със стаж за пенсия в България.Благодаря! Антоанета Йонкова Уважаема госпожо Йонкова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Кипър), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено, ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства. Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка. Така например периодите Ви на осигуряване, придобити в Кипър, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение или пенсия у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия в Кипър. Вследствие на това и в случай че отговаряте и на останалите условия за пенсиониране (законоустановена възраст и т.н.) всяка държава членка, в която сте били осигурявани, ще трябва да изплаща пенсия, съответстваща на собствените й осигурителни периоди, т.е. ще получавате пенсия от страна на Кипър за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. В случая е без значение дали стажът е непрекъснат или прекъснат. Въпреки това, ако общият Ви период на осигуряване в една държава членка е под 1 година, може да се приложи специално правило, тъй като някои държави не предоставят пенсии за кратки периоди. Тези периоди все пак няма да бъдат изгубени, като ще се вземат предвид от някоя от другите държави, в които сте се осигурявали. За информация по отношение на условията за придобиване на пенсия по кипърското законодателство (изискуем осигурителен стаж, законоустановена възраст за пенсиониране и др.) Ви съветваме да се обърнете към съответната компетентна институция в Кипър. Ако се пенсионирате в България, следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в България като посочите, че имате осигурителни периоди в Кипър и желаете отпускане на пенсия при условията на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Компетентните институции на двете държави ще обменят информация по служебен път и всяка една ще потвърди „своите“ осигурителни периоди. След това се извършва сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия, като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени съгласно нейното законодателство. Институцията, в която сте подали заявлението (институцията на държавата, в която пребивавате) ще ви изпрати обобщение на тези решения от държавите, в които сте работили, под формата на преносим документ P1. Чрез това обобщение ще се информирате относно това как институциите са третирали различните периоди на осигуряване и това ще Ви позволи да поискате преразглеждане на дадено национално решение, когато сметнете, че то накърнява Вашите права. Относно възможността за зачитане на стаж, положен в чужбина, като трудов по българското законодателство, бихме искали да отбележим следното: По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението (чл. 351 от Кодекса на труда – КТ) За да бъде зачетен трудовият стаж на лицето, положен в някоя от горепосочените страни (сред които е и Кипър) от български работодател, то следва да подаде заявление до него, към което да приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените документи следва да бъдат върнати на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка. МК ‒ Д ТПООУТ
2010-11-17 15:39:32 След като ми изтече майчинствато и искам да се върна на работа,доколкото съм запозната трябва да се върна на същата длъжност на която съм била. Работодателят ми,ми обясни ,че не може да работя това което съм била защото единият щат бил съкратен и ми предлага по ниска позиция. Има ли законно право да ме преназначава без мое съгласие? Какво да направя при това полужение? Петя Иванова Уважаема госпожа Иванова, След изтичане на отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст, работничката или служителката се връща на заеманата преди това длъжност. В случай, че се налага преместване на друга длъжност, то промяната в трудовото правоотношение е възможна по реда на чл. чл. 119 от Кодекса на труда, съгласно който трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. ЕКБ NULL
2020-04-07 15:59:17 Транспонирана ли е Директива 2003/88 в българското законодателство Катерина Кирова Уважаема г-жо Кирова, Изискванията на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време са въведени в националното законодателство преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, което е факт от 1 януари 2007 г.НС
2010-11-24 10:51:59 Служител напуска работа по взаимно съгласие и изплаща неустойка по договор за обучение, ако същото лице се назначи отново на същата работа в предприятието трябва ли да продължи да изплаща неустойката. Кой нормативен документ изяснява това. Предварително Ви благодаря М.А. Съгласно чл. 234, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с него се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. По своята същност този договор не е трудов, а облигационен от типа на ненаименованите граждански договори. Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за сключване на договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация. Страните по него са и страни по трудово правоотношение, което съществува паралелно и независимо от отношението по този договор. Страните могат да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определения в договора срок. “Средства за обучение” се връщат само ако между работника или служителя и работодателя има сключен договор по реда на чл. 234 от КТ и са нарушени клаузите на този договор. С оглед изложеното в запитването мнението ни е, че лицето не би следвало да продължава да изплаща неустойката, като платеното до момента не следва да се връща на лицето от работодателя. МВ/ NULL
2010-12-07 14:23:40 Служител работи при условията на сумирано работно време на едномесечна база за изчисляване. Когато работи нощна смяна на официален празник трябва ли да се трансформират нощните часове в дневни преди да се заплати двойния размер на възнаграждението му за час или е достатъчно да се определят броя часове отработени на празника и да се заплатят двойно? Нели Христова Уважаема госпожа Христова, Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. СС NULL
2010-12-14 13:07:29 Служител работи при условията на сумирано работно време(едномесеча база за изчисляване).Той е нощна смяна от 22:30 на 23.12 до 06:30 на 24.12.Това са 6.5 празнични часа от които 6ч. нощен труд = 6.86ч. дневен труд или общо празнични 7.36ч. дневен труд. При ставка 8лв/час колко празнични допълнително трябва да му платим- 6.5ч*8лв или 7.36ч*8лв? Нели Христова Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В чл. 9, ал. 2 от наредбата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ NULL
2010-12-23 13:56:28 Работодателят предоставя възможност на работник , придобиващ право на пенсия през м.06, да бъде освободен през м.01 срещу 6 брутни заплати обезщетение по чл.331 от КТ. Може ли да му изплати и полагащите се обезщетения по чл. 222 ал.3 от КТ в момента на прекратяване на трудовия договор прз м.01 ? Иван Василев В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай, че лицето ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през м. 06, а трудовият му договор бъде прекратен през м. 01., няма да има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. МВ/ NULL
2011-01-19 10:29:30 ПРЕДСТОИ НИ ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА МАЙКА, КОЯТО ЩЕ ИЗЛИЗА В МАЙЧИНСТВО И Е ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ В ОБЩИНАТА. МОЛЯ ДА НИ РАЗЯСНИТЕ ПО КОЯ НАРЕДБА ДА СЕ ВОДИМ И ОТКЪДЕ МОЖЕМ ДА СИ ИЗТЕГЛИМ ПРИЛОЖЕНИЯТА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ПО МАЙЧИНСТВО ЗА ДЪРЖАВНА СЛУЖИТЕЛКА? КРАСИМИРА ОРЛИНСКА Съгласно чл. 63 от Закона за държавния служител, държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда. Нормативният акт, който регламентира реда за ползване на посочения в запитването отпуск е Наредбата за работното време, почивките и отпуските. МВ/ NULL
2011-02-10 21:53:34 Даваме ваучери за храна на служителите си. Ако лишиме някои от служителите си, ще се тълкуват ли като сициална придобивка, ипи трябва задължително да са в полза на всички служители на фирмата? иво иванов Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". NULL
Страница 4804 of 6864