| 2014-05-24 14:44:54 |
При напускане по чл.327, ал.1, т.2 в какъв срок се изплащат всички забавени заплати и обещетението по чл.221 ал.1 |
Цветан Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ (при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя) работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От цитираната разпоредба е видно, че за определяне на размера на обезщетението има значение видът на трудовия договор, който се прекратява (безсрочен или срочен). При прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. ако срокът на предизвестието е 30 дни (не е уговорен по-дълъг срок съгласно чл. 326, ал. 2, изр. 1 от КТ), то обезщетението е “една брутна работна заплата”. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, като то се изчислява върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ). От гореизложеното е видно, че при прекратяване на безсрочен трудов договор работодателят дължи обезщетението в размера, посочен в ал. 1 - размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочен трудов договор - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение – ал. 4, т. 1. Следователно при определяне размера на обезщетението при срочен трудов договор е от значение времето на оставане без работа след прекратяване на договора. Трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплатени в установените срокове. Те са дължими на работника или служителя заедно със законната лихва, която се начислява, считано от датата на която е следвало да бъде извършено плащане на възнаграждението за съответния месец, до датата на окончателното му изплащане. Работникът или служителят има право да претендира плащането на дължимите суми по съдебен ред в 3-годишен давностен срок. Посоченият срок тече от деня, в който по паричното вземане (за всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение) е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-17 21:14:31 |
Пенсионирах се през месец май при 13 изработни дни. Правилно ли е подходено като обезщетението за продължителна работа и неизползван годишен отпуск ми е изчислено за същия месец май чрез определяне на средното брутно трудово възнаграждение за същия месец, а не за предходния месец април. На кой нормативен акт се основава изчислението за май.. |
А.Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Ако трудовото правоотношение е прекратено през м. май брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месец април. Обръщаме внимание, че за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск чл. 224, ал. 2 от КТ препраща към чл. 177 от КТ, т.е. в предходния месец база е необходимо да са отработени 10 работни дни. Ако през м. април няма отработени 10 дни, базата за обезщетението по чл. 224 КТ се „измества“ в предходен месец. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-30 18:08:09 |
Моля да ми разясните как се пресмятат месечните отработени часове при работа на график, когато за част от месеца има дни в платен отпуск? Продължителността на работното време на смяна е 10 часа, за периода на отпуск или болест по нормална продължителност 8ч. или реално работно време 10 ч. се изчисляват дните? Благодаря ви много! |
Стефанов |
Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156от Кодекса на труда /КТ/ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-11 20:41:50 |
Благодаря за отговора! В продължение на въпроса си от 10.07.2014г., бих искала да ви попитам, фактът, че вече веднъж работодателят ми е разрешил с писмена заповед да ползвам отпуск по чл169 КТ равнозначен ли е на съгласие за обучение? Редно ли е веднъж да разрешава, след това -не, защото бе бил дал съгласие? Не е ли това злоупотреба? |
Елена Георгиева |
Както вече Ви уведомихме, в чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. В случая се има предвид предварително съгласие на работодателя лицето да се обучава в съответното учебно заведение. Предвид изложеното мнението ни е, че не би могло да се приеме, че даденото разрешение за ползване на отпуск по чл. 169 от КТ е равнозначно на дадено съгласие за обучение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-06 08:57:25 |
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТПУСК ПО ЧЛ.319 ОТ КТ. ИМА ЛИ ПРАВО ЛИЦЕ, КОЕТО ПОЛЗВА ОТПУСК ПО ЧЛ.319 ОТ КТ В РАЗМЕР НА 26 ДНИ ДА ПОЛЗВА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТПУСК ОТ КТД И ОТДЕЛНО И ОТПУСК СЪС ЗАПОВЕД ОТ РАБОТОДАТЕЛ ЗА ОЩЕ ДНИ ЗА РАБОТА ПРИ ТРУДНИ УСЛОВИЯ?ЛИЦЕТО РАБОТИ КАТО МЕДИЦИНСКА СЕСТРА В ДЕТСКА ГРАДИНА.ОТПУСКЪТ Е ДАДЕН КАТО ДОПЪЛНИТЕЛЕН, А НЕ КАТО УДЪЛЖЕН. |
ВЕСКА РИЧЕВА |
Работник или служител със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто има право да ползва платен годишен отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) в по-голям размер от минимално предвидения, т.е. над 26 работни дни, само ако такъв изрично е уговорен в колективен или индивидуален трудов договор. Към отпуска по чл. 319 КТ може да се добавя и допълнителен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, защото двата вида отпуск се предоставят на различни законови основания. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-19 22:05:35 |
Как трябва да реагира работник, уволнен на основание чл.328 ал.1 т.2, ако не му бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие? А ако не е изплатено и обезщетение за оставане без работа?Коя е първата институция към която трябва да се обърне? |
Димитър Ангелов |
Трудов спор относно неизплатени обезщетения се решава по съдебен ред пред съответния. Срокът за предявяване на иска е 3 годишен, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-02 13:12:49 |
Какво следва ако не приема длъжността която ми предлага работодателя поради причина че щатното разписание е променено тенденциозно едностранно от Управителя с цел бъда освободена?Председател съм на синдикалният комитет в дружеството и в момента има големи проблеми при воденето на преговори за подписване на КТД |
Тодорка Василева |
Уважаема г-жо Василева, Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (длъжност, срок, продължителност на работното време, трудово възнаграждение и др.). Само при съгласие от Ваша страна може да се подпише допълнително споразумение за промяна на длъжността. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовия договор на някое от основанията по чл. 333, ал. 3 КТ член на синдикално ръководство има право на закрила при уволнение. В чл. 333, ал. 3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Според § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на КТ, синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-27 13:25:38 |
Работя на 8 часов основен трудов договор като касиер-счетоводител. От м. 09 подписах допълнителен договор по чл. 110 от КТ със същия работодател като домакин на стол за 1 час дневно.По основния тр. договор получавам СБКО. Полага ли ми се безплатна храна по втория, след като е за 1 час дневно? |
Стела Куманова |
Съгласно чл. 293, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. По наше мнение имате право на СБКО и по трудовия договор по чл. 110 от КТ. |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-11 17:22:43 |
Фирмата ни вече не съществува. Имаме и Синдик. Минахме процедурата по предаване на документите в Държавния архив. Какво да правим с останалите ненужни документи и други книжа. |
АНОНИМНА |
УВАЖАЕМИ/А ГОСПОДИНЕ/ЖО, Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър. Условията и реда за приемане на посочените документи се уреждат в Инструкция №5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. За повече информация по този въпрос Ви съветваме да се обърнете към Националния осигурителен институт. |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-02 11:46:57 |
Здравейте! Наш служител е в продължителен болничен. Трудовия му договор по чл.68 ал.1 т.1 изтича на 28.02.2015 г. Можем ли да го прекратим докато служителя е в болнични и кога да връчим заповедта му за прекратяване, за да подпише. |
Силвия Петрова |
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Това означава, че след като изтече срока на договора, сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудовия договор се прекратява (по силата на закона) и работодателят е длъжен да издаде акт за прекратяване на трудовото правоотношение (към същата дата) и приключи трудовата книжка. Заповедта може да бъде връчена лично, както и да бъде изпратена по пощата с обратна разписка. В този случаи закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда не се прилага. ЯР/ |
Трудово право на Република България |