| 2012-11-09 01:28:55 |
Уважаеми Г-да, моля за отговор на следния въпрос: През 2012месец април навърших 60 год. Съгласно новият Закон за пенсиите , на каква възраст и кога би следвало да подам документи за редовна пенсия.Благодаря Ви предварително. |
Мариа Дулгерова |
Уважаема госпожа Дулгерова, Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Това означава, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО от 1 януари 2012 г. се придобива, както следва: 1. от 1 януари 2012 г. - при възраст 60 години и 4 месеца за жените и 63 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 4 месеца за жените и 37 години и 4 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2013 г. - при възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете; 3. от 1 януари 2014 г. - при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете; 4. от 1 януари 2015 г. - при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2016 г. - при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2017 г. - при възраст 62 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете; 7. от 1 януари 2018 г. - при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете; 8. от 1 януари 2019 г. - при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете; 9. от 1 януари 2020 г. - при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-14 14:44:55 |
Здравейте, назначихме служител на 4 декември, прекратяваме правоотношението му, считано от 15.12. Отработил е точно 9 дни /от общо 18 раб дни в месеца/. Служителят има трудов стаж 5 години при друг работодател. Дължим ли обезщетение по чл. 224 за неизползван отпуск и за колко дни /ако дължим/? |
Лилия Стойкова |
Уважаема госпожа Стойкова, Съгласно чл. 42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-29 17:40:41 |
На 30.11.2012 г. зададох въпрос и до днес 29.12.2012 г. нямам отговор. Моля отговорете на въпроса ми! |
Иринка Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Когато работникът или служителят е сключил основен трудов договор и договор за допълнителен труд по реда на чл. 110 от Кодекса на труда, той има право на платен годишен отпуск по двете трудови правоотношения. Изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по основния трудов и договора за допълнителен труд по чл. 110 и чл. 111 ат Кодекса на труда става по общия ред като се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Във Вашия случай едното трудово правоотношение е на 4 часов работен ден, а другото при 2-часов работен ден, следователно на базата на признатия трудов стаж по реда на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск при работа на 4-часов работен ден, а по трудовото правоотношение на 2 часа - пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-13 10:49:31 |
Сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1,т.1 от КТ във връзка със чл.70. със срок на изпитване 3 /три/ месеца в полза на работодателя. Може ли с анекс да бъде удължен срок на изпитване на 6 /шест/ месеца. |
Инга Тодорова |
Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор. Поради това мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-23 15:47:32 |
Имам ли право да предоставя част от персонала на фирмата си да работи в друга фирма под наем за неопределено време .Ако -да ,по кои закони и наредби .Ако не , накакво основание |
иван тодоров |
Уважаеми господин Тодоров, От 5.12.2011 г. е в сила нов Раздел VIIIв от глава V на Кодекса на труда (КТ), която урежда въпросите свързани с допълнителните условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа. Съгласно чл. 107р, ал.7 КТ, предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта. Ето защо, следва да се обърнете към специалистите от Агенцията по заетостта, София, бул.”Дондуков” № 3. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-06 15:48:28 |
Може ли при сумарно раб.време да се работи по следния график: 1-ви ден първа смяна от 6.00 до 15.00, 2-ри ден втора смяна от 15.00 до 22.00, 3-ти ден трета смяна от 22.00 до 6.00, 4-ти ден почивка и пак отначало?Нарушено ли е изискването за междуседмична почивка по КТ при положение,че има 24часа между последната(трета) и следващата смяна(първа). |
Кремена Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Съгласно чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Работодателите разработват график за работата на работниците, за които е установено сумирано изчисляване на работното време. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 153, ал. 3 КТ при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Достигането на ограничението за общата продължителност на работната седмица (до 56 часа) може да доведе до намаляване на непрекъснатата седмична почивка. Затова законодателят е предвидил закрилна норма (чл. 153, ал. 2 КТ), съгласно която непрекъснатата седмична почивка не може да бъде по-малко от 36 часа. Такава продължителност на почивката е допустима, тъй като е възможно през последния работен ден от работната седмица работникът или служителят да работи повече от нормално установеното работно време (напр. 12 часа), което може да доведе до намаляване на реалната седмична почивка, но тя не може да слезе под минимума от 36 часа. Само в изрично предвидените в закона случаи непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малък от 24 часа. Това са случаите при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, но само когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 КТ). Следователно законовата разпоредба не регламентира правило за 24-часова продължителност на почивките през целия период при сумирано изчисляване на работното време, а изключение, поставено в зависимост от наличието на обективни причини. С оглед на горното, нормите на чл. 142, ал. 4 и чл. 153, ал. 2 и 3 КТ имат закрилен характер и не следва да се разбират и прилагат като възможност за полагане на “узаконен” извънреден труд. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-12 14:27:19 |
Учителка съм. Имам следните въпроси: 1. Има ли право директорът да влиза в класната стая по време на учебен час. 2. Има ли право директорът да наблюдава непрекъснато чрез камери провеждането на часовете. |
Юлия Топалова |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-29 12:10:09 |
Благодаря Ви за отговора, че продължителността на отпуска по чл. 167а КТ е 6 м., независимо от броя на трудовите договори. Но конкретно искам да попитам дали отпуска по чл.167а от КТ може да се ползва по едното право отношение, а по второто правоотношение да се работи? |
Мария Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, В трудовото законодателство не е предвидена забрана за ползване на отпуска по чл. 167а КТ само по едното трудово правоотношение, а по другото - да се работи. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-26 17:11:05 |
Задочен студент съм 5 година и работя в държавно заведение. Интересува ме мога ли да ползвам вместо полагаемия се 30-дневен отпуск за държавни изпити, 20 дни? |
Тина Анева |
Съгласно чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Този отпуск може да се ползва наведнъж или на части, в зависимост от нуждите на обучаващия се. Определянето му като “еднократен” означава че се полага само веднъж в рамките на обучението определено с програмата на учебното заведение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-14 15:03:47 |
Какви документи е необходимо да се оформят от страна на работодателя при преминаване на сменен рсжим на работа? Необходимо ли е да се уведомо ГИТ и в какви срокове? Благодаря! |
Минчева |
Според чл. 136 от Кодекса на труда работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва по преценка на работодателя, поради което не се подписва допълнително споразумение с лицето и не се уведомява инспекцията по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |