| 2014-10-27 15:06:29 |
Здравейте, отговора на зададения от мен въпрос на 17.10.2014, не отговаря на запитването ми. Интересува ме какъв вид договор се сключва между страните. Моля отговорете конкретно на въпроса. |
Йордан Пашалийски |
Уважаеми г-н Пашалийски, От реда и начина на осигуряване на тези лица, уредени в Изборния кодекс, личи, че става дума за специфични правоотношения. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-11 18:37:45 |
Здравейте, Работодателя ми връчи предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради закриване на щата. Прекратих същия преди да изтече предизвестието ми. От кой ден този работодател ми дължи обезщетение за оставане без работа? |
Силвия Димова |
От зададения от вас въпрос не става ясно основанието за прекратяване на трудовото Ви правоотношение, нито начина и основанието на прекратяване на договора от Ваша страна преди да изтече предизвестието. С оглед на това е необходимо да се отбележи, че обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), се дължи при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Ако попадате в някоя от гореописаните хипотези, то работодателят Ви ви дължи обезщетението от деня на оставане без работа, като то се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-25 19:31:46 |
Придобих право на пенсия за стаж и възраст през м. ноември 2014 г. и продължавам да работя. Имам ли право да се пенсионирам без да прекратявам трудовото си провоотношение и ако имам такова, колко време мога да продължа да работя и да получавам пенсия. |
Катя Тодорова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено считаме, че лицето ще има право на посоченото по-горе обезщетение при прекратяване на трудовия договор и при условие, че отговаря на изискванията на ал. 3 на чл. 222 от КТ. Следва да имате предвид и че подаването на документи при придобито право на пенсия (от страна на служителя/работника) за осигурителен стаж и възраст не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-02 12:27:07 |
Имам служител шеста година в неплатен отпуск. Скоро ще се пенсионира иска да работи малко, имали право на шест брутни заплати , като при нас е на постоянен договор от 02.01.2001г. |
Валя Младжова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Следва да имате предвид, че в случай, че през последните 10 години от трудовия си стаж лицето е работило при друг работодател, с оглед разпоредбата на § 1 от ДР на КТ мнението ни е, че при прекратяване на трудовия договор ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-17 17:40:21 |
16g9m 1kat 10m 2kat 16g 3kat na 55g3m sam imam li pravo na pensij |
ivan Dimitrov |
С последните промени на Кодекса за социално осигуряване (КСО), които са в сила от 1.01.2015 г., се удължава с една година действието на разпоредбата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, като условията за придобиване на право на пенсия по този ред се запазват непроменени. Съгласно посочената разпоредба на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Тъй като пенсиите се отпускат от Националния осигурителен институт, за конкретна преценка следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-26 13:21:47 |
Колко години има право да работи човек навършил години и имащ стаж за пенсия. И докога ще е този абсурд млади хора стоят без работа заради такива. И защо работодателя не може да му връчи молбата за пенсия (незнам как точно се казва) а трябва той сам да я подаде. |
Ваня Манева |
След изменението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.), отпадна възможността работодателят по своя инициатива да прекратява трудовия договор на работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това трудовото правоотношение на лицето може да бъде прекратено на някое от останалите основания предвидени в КТ, като наличието на съответното основание се преценява от работодателя. В чл.8, ал.3 от КТ е предвидено, че при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-10 18:10:09 |
Добър ден. Искам да попитам при смяна с продължителност на нощна 20.00 - 3.00 - 7.0 работни часа преизчисляването 8/7=1.143 за часовете от целия интервал 20.00-3.00 или за реалните нощни 22.00-3.00(5 ч. нощен труд) се прилага?За опредлеляне месечните часове сумирам броя на дневните смени(х8ч), нощните(х7ч) и преизчислените с коефициент нощни? |
Гутева |
Уважаема г-жо Гутева, Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Фактически отработеното време се определя в часове, като към дневните часове се прибавят нощните часове, коригирани с коефициент 1,143. След като нормата работно време за периода се изчисли, се прави сравнение с фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-14 17:35:40 |
Следва ли да се счита времето за пътуване по време на командировки при отдалечени дестинации за отработено време и съответно да бъде компенсирано с почивен ден? Командированото лице не управлява МПС собственост на фирмата, а пътува със самолет, влак, автобус или в редки случай рентакар. |
Ангелина Косева |
Уважаема г-жо Косева,
Съгласно чл. 8 от Наредбата за командировките в страната, командироването се извършва въз основа на писмена заповед.
В съответствие с чл. 9, ал. 1 от наредбата в заповедта за командираване се посочват:
наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
трите имена и длъжността на командированото лице;
мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари (дневни, пътни, квартирни) при условията и в размерите, определени с наредбата.
От цитираните законови разпоредби е видно, че работникът или служителят има право да получи трудовото си възнаграждение, и освен него има право и на пътни, дневни и квартирни пари, определени в заповедта за командироване.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина писмената заповед, въз основа на която се извършва командироване в чужбина, съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни.
В заповедта за командироване се включват и финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане, на които командированият има право. Съгласно чл. 215 КТ “Обезщетение при командировка” за времето на командировката работникът или служителят има право както на пътни, дневни и квартирни (съгласно заповедта за командироване), така и на брутното си трудово възнаграждение.
И в двете наредби не е предвидена възможност времето на пътуване да се „компенсира с почивен ден“. ЛТ/
|
Трудово право на Република България |
| 2015-07-23 09:28:23 |
Задължен ли е работодателят да повишава основната работна заплата на служителите с по-висока от МРЗ, след увеличаване й, която е задължителна? По кой нормативен документ и има ли задължителен процент на увеличение? |
Фурнаджиева |
Уважаема г-жо Фурнаджиева,
Организацията на работната заплата в предприятието се регламентира във Вътрешните правила за работната заплата.
Съгласно чл. 22, ал. 4 НСОРЗ във Вътрешните правила за работната заплата се регламентират правилата и процедурите за определяне и изменение на основните работни заплата. ЛТ/
|
|
| 2015-08-20 09:11:35 |
Моля за становище относно подаването на молба за отпуск.
Кое е правилно и къде да го намеря в нормативните документи: молба за отпуск или заявление за отпуск?
Благодаря ви предварително,
Светла Могиланска |
Светла Могиланска |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Конкретният документ не посочен в КТ, но съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. ЯР/ |
|