| 2012-02-08 13:55:05 |
posledniq mi dogovo e na05.01 .09 imam ob6t trudov sta6 10g. v tazi firma i sega imam predizvestie po ch.328 al.1 t.3 ,6te imam li nqkakvo obe6tetenie i imam li pravo da se reg.na borsata |
krasen nedelchev |
В запитването си сочите, че ви е отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, поради което Ви информираме следното: В случай, че работодателят Ви прекрати трудовото правоотношение преди изтичане на срока на обезщетението, той Ви дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестието. Когато трудовото правоотношение Ви бъде прекратено, ще имате право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. Във всички случаи имате право да се регистрирате в бюрото по труда и да се ползвате от услугите за търсене на работа. Освен това имате право на обезщетение за безработица, ако отговаряте на изискванията по чл. 54а и следващите на КСО. След влизане в сила на промяната в Кодекса за социалното осигуряване от 1.01.2012 г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 . Времето за получаване на обезщетение по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО е поставено в зависимост от общия брой години осигурителен стаж, който лицето има към момента на отпускането (чл. 54в, ал. 1 от КСО). При осигурителен стаж до 3 години - периодът е 4 месеца, от 3 до 5 години - 6 месеца, от 5 до 10 години - 8 месеца, от 10 до 15 години - 9 месеца, от 15 до 20 години - 10 месеца, от 20 до 25 години - 11 месеца, а над 25 години - 12 месеца. Трябва да знаете, че на основание ал. 4 от чл. 54б от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, което за 2012 г. е 7,20 лв. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и ако лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни, считано от прекратяване на трудовото правоотношение. Следва да имате предвид, че на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, само безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-17 11:17:41 |
Може ли работодателят да пусне работниците си в неплатен отпуск по негово желание поради липса на работа.Как документално трябва да се оформи и на какво основание съгласно КТ,може да стане. |
П.ЙОРДАНОВА |
Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателя не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-27 19:56:47 |
На какво основание и кой заплаща отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ на служител, който е ищец по дело и е представил призовка? |
Малина Иванова |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Следва да имате предвид, че страни по делото са ищец и ответник. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са процесуалните закони – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по същество отпускът следва да се счита за неплатен. Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск, като работодателят няма право на преценка дали и кога да разреши ползването на отпуска. За целта работникът или служителят подава писмена молба за отпуск, заедно с ксерокопие от призовката, от която да е видно, че е редовно призован и да удостовери датата на делото. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-07 15:08:58 |
Ако лице е получило предизвестие за прекратяване на трудов договор по член 328 ал.1 т.3 - и в датата на изтичане на предизвестието е в болнични - трябва ли разрешение от ИТ? |
Анонимен |
Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл.335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-30 12:45:19 |
Здравейте! При сумирано отчитане на работното време (3 месеца) и сключени трудови договори със служителите за 20 часа седмично, нарушение ли е на договорите едната седмица даден служител да работи 24 часа, а другата или следващите седмици да се компенсира отработеното в повече? Благодаря Ви! |
М. Николова |
Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа. При нормална продължителност на работното време по чл. 136 от Кодекса на труда „до 8 часа”, смените не могат да надвишават 12 часа. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Това са правилата за изчисляване на работното време сумирано. Видно от посочените разпоредби, работниците и служителите следва да изработват пълен работен месец, тъй като работодателя не бива да допуска „недоработване”, т.е. ползвайки предходния пример при 160 часа, на лицата трябва да се осигури работа за 160 часа, но разпределени така в месеца, че да се спазват изискванията за задължителните междудневни и междуседмични почивки. Ако работодателя допуска „недоработване” в отчетния период означава, че той не осигурява работа и за останалите часове трябва да заплаща като при престой. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-17 22:05:12 |
Здравейте, Интересува ме възможността за сключване на договор за надомна работа при друг работодател. В момента съм в неплатен отпуск за отглеждане на дете, който изтича. Работя от дома си, като самоосигуряващ се собственик в моя фирма - ЕООД. Как да регламентирам това, за да продължа да ползвам неплатен отпуск при другия работодател? Благодаря! |
Десислава Стойкова |
Уважаема г-жо Стойкова, От запитването може да се предположи, че имате сключен трудов договор, по който работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск. В трудовото законодателство няма забрана или пречка да се работи по друг трудов договор по време на ползването на неплатен отпуск. Разпоредбата на чл. 111 КТ предвижда полагане на допълнителен труд при друг работодател, като тя изисква работата да се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Трудов договор за надомна работа се сключва между работодател и работник или служител (чл. 107в от КТ). По наше мнение трудов договор за надомна работа може да се сключи и като допълнителен трудов договор (чл. 111 КТ във връзка с чл. 107в от КТ). Имайки предвид, че сте и самоосигуряващо се лице, по въпроси, свързани с осигуряването Ви при наличие на различни основания за осигуряване, можете да се обърнете за информация към НОИ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-20 16:26:35 |
молим за вашето тълкуване на чл.262 и чл.264 от КТ във връзка с изплащането на извънреден труд,положен през официален празник.Всички служители и съдии в районния съд полагат труд при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден. |
жулиета караханян |
Уважаема госпожа Караханян, Съгласно чл. 262, ал.1 и 2 от Кодекса на труда положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Следователно когато работата през официалния празник е и извънреден труд, тогава се удвоява определеното заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ. И тъй като това увеличение е двойно, при повторно удвояване, се получава четири пъти трудовото възнаграждение за положение извънреден труд. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-16 22:10:04 |
как да начисля 3 запора в/у заплатата по1/4 а всеки запор или 1/4 разпределен в/у запорите |
галя недкова |
Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс, който в разпоредбата на чл. 446, ал. 1 предвижда, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение в тези случаи се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи – ал. 3 на чл. 446 от ГПК. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на правосъдието. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-26 09:43:44 |
Хипотезата на масови уволнения, касае ли и случаите на уволнения по чл.325 ал.1 т.12 от КТ? Образованието счита ли се за качество на работника? |
Христина Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, С текста на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е определено, че "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е: ............ “. Прекратяването на трудов договор по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ (поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител) не е свързано с конкретния работник или служител, тъй като дадена длъжност се определя за заемане от държавен служител или с нормативен акт или с решение на компетентен орган, което не зависи от/не е свързано с работника/служителя. Моля, конкретизирайте втория въпрос/по какъв повод го задавате! ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-06 11:08:03 |
Работя в Монтюпе в Русе,на въртящ цикъл на по 2 дена на 3 смени.Когато имаш болничен и се пада събота или неделя не ти го признават,когато се съберат повече дни в месеца от работните не ти ги плащат,там е леярна а не ни дават втора категория,работим при над 40 градуса просто нямам думи |
Диян Дамянов |
От изложеното в запитването може да се установи, че са нарушени трудовите Ви права, поради което имате право да се обърнете към Инспекцията по труда във Вашето населено място или към Главна инспекция по труда - София за проверка и съдействие по посочения проблем. Уведомяваме Ви, че контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. КС |
Трудово право на Република България |