| 2015-09-04 10:19:07 |
Здравейте, обръщам се към Вас с молба за компетентен отговор , тъй като ми предстои да се пенсионирам , имам необходимия трудов стаж, но не съм сигурна за осигурителния . Работила съм в основно училище като завеждащ АС за времето от 07.10.1987 г. до 30.09.1989 г. на 4-ри часов работен ден, за този период осигурителния стаж равен ли е на зачетения трудов стаж и ако не е , за колко се зачита . Благодаря Ви предварително ! |
Таня Кичукова |
По отношение на зачитането на стажа за периода, който посочвате в запитването, са се прилагали разпоредбите на Кодекса на труда. Съгласно чл. 355, ал. 1-4, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.
В § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване. Т.е., във Вашия случай трудовият стаж е равен на осигурителния стаж. КС
|
|
| 2015-10-12 01:48:50 |
Имам ли право на две заплати при пенсиониране,при условие ,че още на 02.07.2015г. навърших годините за пенсия продължих да работя,закупих си две години стаж на 07.08.2015г. и на 23.09.2015г. бях освободена от работа.Пропуснах да спомена ,че работих по европейска програма Развитие на човешките ресурси проект Нови възможности за грижа на 6-часов работен ден и не си закупих точния стаж.Сега от НОИ ми предписаха още 23 дни,които трябва да закупя
ч |
Иванка Зафирова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От запитването е видно, че след прекратяване на трудовия договор са Ви „предписали“ да закупите още 26 дни осигурителен стаж. Мнението ни е, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което нямате право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
|
| 2015-10-28 15:26:07 |
Здравейте!
Искам да задам следния въпрос:
Служител съм на МВР. Придобил съм необходмия стаж за пенсия ,но реших да се пенсионирам и да остана на работа без да прекратявам трудовото правоотношение.
В този случай необходимо ли е да уведомя работодателя за моето решение?
Предварително благодаря за отговора. |
Валентин Враголомски |
От зададения от Вас въпрос не става ясно дали сте на трудово правоотношение или сте държавен служител по Закона за МВР. Ако сте на трудово правоотношение следва да имате предвид, че трудовото законодателство не поставя изрично изискване за уведомяване на работодателя при упражняване на правото на пенсия. Ако става въпрос за служебно правоотношение, то компетентни институции за отговор на зададения от Вас въпрос са дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет и МВР. ЯР/
|
|
| 2015-11-12 15:44:12 |
Здравейте, интересува ме когато служител по средата на годината се инвалидизира с реш. на ТЕЛК и има право на 26 дни платен годише отпуск, ще има ли право на всичките 26 за календарната година или трябва да бъдат пропорционално за времето от датата на инвалидизация до края на годината? |
Маргарита Ташева |
Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск в увеличен размер. Той е в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като ако това е станало в някакъв етап през годината, то размерът се определя пропорционално считано от датата на съответното решение на медицинските органи. ЯР/ |
|
| 2015-12-10 08:45:58 |
Бихте ли ми отговорили какво се случва с полагащия се, но неползван в
рамките на календарната година за която се отнася платен годишен отпуск
на работник по трудов договор?
Работникът има право (има повече от осем месеца трудов стаж)на платен
отпуск в пълен размер - 20дни. Лицето не е поискало да ползва отпуск, а и
поради спецификата на работата и намаления персонал, работодателя не е
предложил ползването на същия. Според чл. 176 КТ , може да се отложи за
следващата календарна година (до 30.06. .... г) най много половината ( в
общия случай 10 дни) платен отпуск. Какво се случван с останала
половина? - 10дни?
|
Светла МИхалева |
Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Чл. 173, ал. 5 от КТ предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, т.е. работодателят може да отложи до половината от полагаемия се платен годишен отпуск. При отлагане (при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ) от страна на работника/служителя може да са отложи целият или част от платения годишен отпуск. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). ЯР/
|
|
| 2016-01-25 15:38:07 |
Получавам пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 година,но не съм прекратил трудовото си провотношение с работодателя,не съм получил и обещетенията си от 6 заплати.Има ли срок за получаване на 6 заплати и колко време мога да работя и да получавам пенсия и заплата?Предварително благодаря!!! |
Петър Данев |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От гореизложеното е видно, че законодателят е фиксирал моментът, в който едно лице ще има право на това обезщетение, а именно момента в който трудовото му правоотношение бъде прекратено. Обезщетението не може да бъде изгубено, като в същото време периода, в който ще останете на работа след като сте придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст е предмет на договаряне между Вас и Вашия работодател. ЯР/
|
|
| 2016-05-16 12:16:30 |
Здравейте,
Наш служител през месец април получи решение на ТЕЛК с над 50 % намалена работоспособност. Съгласно чл. 319 платеният му годишен отпуск става не по-малко от 26 дни. Въпросът ми е: тъй като решението на ТЕЛК е от април, а не от януари, въпросните 6 дни /над 20/, се разпределят пропорционално на отработеното време за годината или се добавят към настоящия остатък от платени дни отпуск? Благодаря! |
Илиана Маноилова |
Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск в увеличен размер. Той е в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като ако това е станало в някакъв етап през годината, то размерът се определя пропорционално, считано от датата на съответното решение на медицинските органи. ЯР/ |
|
| 2016-07-15 12:17:25 |
Здравейте, ако работник не е запознат с правила за работна заплата и правилник за вътрешния трудов ред, а в трудовия му договор е опоменато само, че възнаграждението му се изплаща месечно, какъв срок се приема за валиден за изпращане на заплата му? |
Людмила Макавеева |
Съгласно чл. 66, т. 7 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. От разпоредбата е видно, че в трудовия договор се договаря размерът на трудовото възнаграждение и периодичността на изплащането му. Организацията на работната заплата, вкл. и датата на изплащане на трудовото възнаграждение в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда (чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ). Във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и системи на заплащане на труда. МВ/ |
|
| 2016-09-07 22:01:37 |
Здравейте, моля за отговор на въпроса ми, регистриран на 25.08.2016, относно правото ми на обезщетение по чл.222! |
Стойна Вълчева |
На въпросът Ви е отговорено на 14.09.2016 г. следното: Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 222 от КТ / нов, ДВ. бр. 98 от 2015г , в сила от 01.01.2016 г./ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Според чл. 68а от КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Трудово правен спор във връзка сд изплащане на посченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане па надлежния ред. МВ/ |
|
| 2016-09-21 21:22:16 |
Здравейте.на 58год.съм живея и работя в страна от Европ.съюз. от 8год.Работя като Аргончик(заварчик)както в БГ така и тук.Втора категория съм но не ми достига 1,6 год.стаж в БГ.В чужбина имам около 10год.трудов стаж като заварчик.Въпросът ми е ще ми се признаят ли в БГ.тези година за втора категория труд за да се пенсионирам? |
Иван Желязков |
Уважаеми господин Желязков,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. Разпоредбите на Регламент 883/2004 предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства, но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. По отношение на признаването на категориен трудов стаж, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 51, пар. 1 от Регламент 883/2004 когато законодателството на държава членка поставя отпускането на определени обезщетения, вкл. пенсии, в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата професия или, ако е необходимо – по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице. (ГЯ)
|
|