| 2010-01-12 15:11:49 |
може ли по време на болнични без мое знание да бъда свалена от 8 на 4 часово работно време |
Стелла Георгиева |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда /КТ/ трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Член 119 КТ регламентира, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Видно е, че без писменото съгласие на двете страни по трудовия договор трудовото правоотношение не може да се променя. Изключение от това правило е налице в хипотезата на чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ, съгласно които работодателят може да въвежда непълно работно време: при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. КС |
NULL |
| 2017-05-20 13:52:35 |
Добър ден! От 03.01.2017г съм на срочен трудов договор към ДГ до 31.07.2017. На 03.07.2017 трябва да представя 45 дневен болничен преди раждане. Имам трудов стаж 3г назад, ще получавам ли майчинство и какви са ми правата?
|
Десислава Станчева |
Уважаема госпожо Станчева,
Съгласно разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство, (т.е лица, които работят по трудово, служебно или друго правоотношение) имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Според предвиденото в разпоредбата на чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 (410 календарни дни, от които 45 преди раждането).
Видно от горепосоченото, ако 45-тия преди раждането е преди датата на прекратяване на трудовото Ви правоотношение ще имате право на парично обезщетение за бременност и раждане, т.е. за първата година от майчинството, но няма да имате право на обезщетение за втората година, ако трудовият Ви договор бъде прекратен.
Следва да имате предвид, че ако започнете работа при друг работодател и детето все още не е навършило 2-годишна възраст няма пречка да подадете заявление за ползване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда и да получавате парично обезщетение за гледане на малко дете до 2-годишна възраст.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2017-06-09 12:15:32 |
Работя като педагог в детска ясла от1992 година до момента.Колко педагогически стаж ми се зачита до момента?Преди това имам и друг педагогически стаж 14 години.Мога ли да се възползвам от ранно пенсиониране и кога?В момента съм на 58 години. |
Валентина Киранова |
Уважаема госпожо Киранова,
С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е дадена правна дефиниция на понятието „учителски стаж“ – това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на тази разпоредба са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. Учителските и възпитателските длъжности са: „младши учител“, „учител“, „старши учител“, „главен учител“, „младши възпитател“, „възпитател“, „старши възпитател“, „главен възпитател“.
Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.
Конкретната преценка за наличието или липсата на основание за зачитане на осигурителния стаж за учителски се прави от длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на представените оригинални документи.
По отношение на условията за ранно пенсиониране на учителите отбелязваме, че съгласно чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на 62-годишна възраст. За 2017 г. изискуемата възраст за жените е 58 г.
На тези лица се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 от КСО и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.
Съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 (т.е. по общите условия за работещите при условията на трета категория труд), се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
Съгласно чл. 69в, ал. 4 КСО, на учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер. НА
|
|
| 2017-07-14 14:54:19 |
Уважаеми Господа, моля да ми дадете отговор по следния казус: Работодателят възлага на служител със заповед изпълнението на допълнителни функции (същата длъжност в поделение в друго населено място), без да упоменава изплащане на възнаграждение. Може ле служителят да предяви иск за възнаграждение според извършената работа? Благодаря. |
Мая Цвяткова |
Уважаема госпожо Цвяткова,
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона. Едностранно изменяне на мястото и характера на работата от работодателя е предвидена в чл. 120 от КТ. Съгласно чл. 120, ал.1 от Кодекса на труда работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Въз основа на чл. 267, ал.3 от Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. В случай на нарушение на трудовото законодателство, можете да се обърнете към Инспекцията по труда, която съгласно чл. 399 от КТ е компетентната институция за извършване на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейност. (КА)
|
|
| 2010-03-30 14:02:35 |
колко дни трябва да има без осигуряване човек който ще се ренсионира и след това ща продължи да работи на трудов договор? Тези дни трябва ли да са работни ?Благодаря! |
Дана Хаджидемирева |
Уважема г-жо Хаджидемирева, Тъй като въпросът е свързан с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то обърнете се за информация към НОИ. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-11-20 18:31:40 |
Притежавам ТЕЛК 62% пожизнен и получавам инвалидна пенсия. Работя на безсрочен трудов договор и на 05.03.2017г. съм придобила право на пенсия по чл. 68 от КСО, което не съм ползвала. Има ли право работодателят да прекрати трудовия ми договор на осн. чл. 328, ал. 1, т.10 от КТ |
Елена Цикова |
Уважаема госпожо Цикова,
В чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, работодателят може да прекрати трудовия договор с работник/служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като без значение е обстоятелството дали го е упражнил.. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. КА
|
|
| 2010-04-07 19:14:15 |
Лицето е жена родена на 19.10.1949 год. Считано от 01.04.2010 е прекратен трудовия договор по чл.325 ал.1. Лицето има трудов стаж 30год. и 10 месеца и ще се ползва от параграф 9 ал.3 от КСО за пенсиониране. Има ли право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ |
Мая Паскалева |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 , но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Внасянето на осигурителните вноски по ал.3 може да се извърши : 1.по банков път; 2.чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане за период не по-дълъг от 5 години, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване (ал.4). В случай, че осигурителните вноски са внесени преди прекратяване на трудовия договор и лицето към момента на прекратяването има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. При определяне размера на обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от КТ следва да имате предвид, че закупеният по реда на чл. 9, ал. 2 от КСО стаж е осигурителен, а не трудов. Относно документа, че стажът е изцяло закупен, следва да се обърнете към ТП на НОИ. МВ/ |
NULL |
| 2018-01-10 09:41:50 |
Във връзка с промените в Трудовото законодателство през 2018 г. молим за съдействие относно възникналите въпроси при изготвянето на графиците на служителите, когато са в отпуск при временна неработоспособност на основание чл. 162 от КТ.
Съгласно промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 9б ал.2, работодателят трябва да определя нормата за продължителност на работното време „като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар”.
Същевременно съгласно чл.34 ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО „Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст”
Молим за официално становище, как следва да бъдат прилагани промените, настъпили в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, считано от 01.01.2018 г., с оглед на разпоредбите на чл.34 ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО.
Благодаря предварително!
|
Красимира Славчева |
Уважаема г-жо Славчева,
Съгласно чл. 9б, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. На основание чл. 34, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Нормата на чл. 34 от НПОПДОО се прилага и при изчисляване на броя на часовете, за които работодателят заплаща възнаграждение по реда на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При систематично тълкуване на цитираните разпоредби може да бъде направен извод, че в Приложение 9 от НПОПДОО, в колона „Работни часове“ се попълва броят на работните часове, през които лицето е следвало да работи по график, но не е работило поради ползвания отпуск за временна неработоспособност. Това са и часовете, за които има право на възнаграждение от осигурителя и/или на обезщетение от ДОО, след превръщането на нощните часове в дневни, с изключение на часовете извънреден труд. Предвид на гореизложеното паричните обезщетения за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване и възнаграждението от осигурителя за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО се изплащат за работните часове по графика, отчетени като редовно работно време за периода на сумираното изчисляване на работното време. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б от НРВПО, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.нс
|
|
| 2010-04-22 11:20:10 |
Служителите в нашата фирма са на сумирано изчисляване на работното време. Някои от тях имат между 22.00 и 06.00 ч. 2 часа нощен труд. Редно ли е да се преизчислява с коефицент нощен труд под 4 часа. |
Сергей Соколов |
Уважаеми господин Соколов, Съгласно чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Следователно няма значение колко часа нощен труд се полага. СС |
NULL |
| 2018-01-25 13:37:18 |
Здравейте,
От януари 2016 съм в болничен преди раждане.Имам натрупан отпуск 7дни за 2015г, 20дни за 2016г и 20дни за 2017г.Дъщеря ми навършва 2г през февруари 2018г
Въпросът ми е:
- до кога мога да ползвам натрупаният отпуск без да загубя право, ако започна работа месец преди навършване на двете години на детето?
Благодаря предварително! |
Лора Рашкова |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. ) Според чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Вслучая, изложен в запитването, от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок, т.е. ако през 2018г. се върнете на работа, то от края на 2018г. (31.12.2018г.) започват да текат двете години, в рамките на които можете да ползвате платения си годишен отпуск.
|
|