Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-04-28 10:39:41 Здравейте, Искам да задам следния въпрос. Пенсионер съм и в момента работя в Център за настаняване от семеен тип, като детегледач на постоянен трудов договор. Искам да напусна тази длъжност, може ли това да стане без да се изчаква срока от едномесечно предизвестие, а във връзка с чл. 327, ал.1 т.12. Ивелина Атанасова Уважаема госпожо Атанасова, Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако Вие отговаряте на това условие, имате право да прекратите трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. БД
2018-05-30 15:08:59 В болница лекар работи на основен трудов договор.Отделно има допълнителен договор към Медицински университет като асистент и обучава студенти. Може ли по време на дневно дежурство в отделението от 08,00 до 20,00 часа, да извиква групи студенти и да ги обучава, съгласно задълженията по допълнителния трудов договор?Едновременно работи по два договор? Ася Трифонова Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. За повече информация се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/
2018-06-28 11:21:29 Служител, който работи на шестмесечно отчитане на извънреден труд е пренанзначен, считано от 01.05.2018 год. с по висока основна запата, през месец юни се изплаща извънреден труд за периода от м.01-06.2018 год. Коя база се взима при изплащането на изв.труд, осн.заплата към 04.2018 или 06.2018, като се има предвид че изв.труд е от 01-04.2018. Емануела Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат и заплащат като извънреден труд. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Предвид разпоредбата на чл. 7 от НСОРЗ, както и обстоятелството, че извънредния труд се отчита в края на периода на сумираното изчисляване на работното време, което според посочения от Вас пример е до юни месец 2018 г., считаме, че като база за изчисляване на допълнителното възнаграждение за извънреден труд следва да се вземе основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които са дължими към края на периода на сумираното изчисляване, т.е. заплатата за месец юни 2018 г.НС
2018-09-18 10:36:17 Здравейте! Казуса е следния: Фирмата дава ваучери за храна по чл209 от ЗКПО и наредба №7 и въпроса ми в тази връзка е: Когато работник е в неплатен отпуск с разрешение на работодателя за повече от един месец - полагат ли се ваучери за храна на този работник? Благодаря! Лора Рашкова Уважаема госпожо Рашкова, Според чл. 292 от Кодекса на труда (КТ) социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите, като средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293 от КТ). Отношенията по социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите са вън от престацията на работната сила, която е в основата на трудовото правоотношение, но са непосредствено свързани с него и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ). В чл. 294, т. 1 от КТ е регламентирано, че в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателя да предоставя ваучери за храна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им. Предоставените на работниците и служителите средства за храна от работодателя под формата на ваучери за храна, не са елемент от трудовото им възнаграждение и не са свързани с непосредственото престиране на работна сила. В този аспект, следва да се има предвид, че ваучерите за храна се предоставят на работниците и служителите в зависимост от определения с решение на общото събрание на работниците и служителите начин на използване на средствата за социално-битовото и културното обслужване. Ако например в решението на общото събрание е записано, че ваучерите се предоставят само за дните, в които работниците и служителите са полагали труд, то на работника/служителя, който е в неплатен отпуск няма да се полагат ваучери за храна. БД
2010-06-20 18:44:25 На 15.09.2009 г. бях назначен като нередовен учител по английски език до края на учебната година-30.06.2010 г. През м.януари -2010 г.се дипломирах и бях преназначен като редовен учител,отново до 30.06.2010 г.Директора на училището ми каза ,че от 01.07.2010 г. ще бъда отново преназначен на срочен трудов договор до 15.09.2011 г. Моля Ви да ми обясните -правомерно ли е това? Моля да имате в пред вид също, че мястото на което се преназначавам е свободно и че съм инвалид с право на работа-59 %. Според Общинския Колективен Трудов Договор /за отрасъл Средно образование/- работодателят се задължава да назначава учители на свободни работни места на постоянни трудови договори! Иван Иванов Съгласно чл.68, ал.4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В ал.5 на чл.68 е предвидено, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и 3, се смята за сключен за неопределено време. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.-т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следва да имате предвид, че горните изключения се прилагат само спрямо срочните трудови договори по чл.68, ал.1, т.1 от КТ и не намират приложение в останалите случаи на ал.1. Съгласно чл. 59 от Кодекса на труда при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. По поставения въпрос можете да сигнализирате и Министерство на образованието, младежта и науката. МВ/ NULL
2018-11-13 10:39:22 Здравейте. Искам да попитам може ли да се подаде молба за напускане по време на болничен и ако може от кога започва да тече срока на предизвестието. И още един въпрос. Ако вече има пусната молба за напускане и служителят излезе в болничен, удължава ли се срока на предизвестието със срока на болничния. Благодаря предварително. Ив. Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Според разпоредбата на чл. 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Няма пречка работникът или служителят да отправи писмено предизвестие до работодателя по време на отпуск за временна неработоспособност. Законът не предвижда удължаване на срока на предизвестието с дните, през които работникът или служителят е в отпуск поради временна неработоспособност. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговия срок. КА
2010-06-29 15:56:49 При прекратяване на трудовия договор кой ден се пише в трудовата книжка - последния работен или първия неработен. И как се изчислява трудовия стаж - до последния работен или до първия неработен? Ако първия неработен е почивен (празник, събота, неделя )от кога се прекратява договора? Може ли като първи неработен да се посочи събота или неделя? Диляна Николова Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Вземането за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ става изискиуемо, т. е. дължи се от работодателя, след изтичането на максималния срок, за който е дължимо /едномесечен или по-дълъг, предвиден в съответния акт/ и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Под един месец се има предвид един календарен месец. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец. Т.е. ако договорът е прекратен, считано от 01.02., съотв. 01.03., обезщетението се дължи след изтичането на един месец или считано от 02.02., съотв. от 02.03. При прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка се отбелязва последния работен ден и трудовият стаж се изчислява до последния работен ден включително. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно общото правило в гражданското право, ако последният ден от срока е неприсъствен /неработен/, срокът изтича в края на първия следващ присъствен /работен/ ден. Желателно е заповедта да бъде връчена на работника или служителя. При невъзможност, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. КС NULL
2010-07-03 07:36:04 Точковата система лиши от пенсия едно цяло поколение почтени хора, въпреки достата години трудов стаж / с изключение на тези,които непочтенно се пенсионираха по болест/ . Като нямаме пенсия, сме лишени медицинска осигуровка, а лишаването от достъп до мед. помощ е нарушение на Конституцията. Въпросът ми е : Какво предвиждате да се промени, за да се защитят правата ни на възрастни хора, работили дълги години, изпаднали в тази ситуация, поради решения на държавата ? Не просим пари , а ПРАВА ! Румяна Кръстева По въпросите, свързани със здравно осигуряване, следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. NULL
2019-02-18 11:25:32 По време на тримесечно предизвестие се наложи да изляза в болничен. Това ще удължи ли срока на предизвестието? Станко Фучеджиев Уважаеми господин Фучеджиев, Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговия срок. В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието.КА
2010-07-23 18:52:18 Аз съм самоосигуряващо се лице.Мога ли да прехвърля майчинството си на съпруга ми,който е по трудов договор.Отговора който получих от своята счетоводителка е че аз в качеството си на ЕТ нямам право на отпуск по 164 и съответно нямам право да го прехвърля по чл.164 ал.3 от КТ и съпруга ми да получава обезщетение по чл.53 от КСО.Каква е истината. АНА КИРИЛОВА Съгласно чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. От текста е видно, че за да може майката да предостави правото на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 3 КТ на бащата, е необходимо не само бащата, а и тя да работи по трудово правоотношение, тъй като само в този случай тя има право на отпуск за гледане на дете до 2 години. Ето защо, тъй като не работите по трудово правоотношение, бащата на детето не може да ползва допълнителния отпуск по чл.164, ал. 3 КТ. КС NULL
Страница 4898 of 6864