| 2012-02-27 20:30:08 |
може ли работодател да принуждава работник да пуска неплатен отпуск ,при положение,че има платен |
антон венцеславов |
Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателя не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на предприятието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-07 15:59:50 |
Работя в общинска администрация. Въпросът ми е Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация прилага ли се за Местните дейности на общината като например „Чистота”, „Здравеопазване” или само за структурата на общинска администрация одобрена от Общински съвет? |
Снежана Камбурова |
За конкретна информация се обърнете към отдел "Административна и регионална координация" в Министерския съвет. |
Трудово право на Република България |
| 2012-03-20 18:20:38 |
В момента съм в отпуск по майчинство.Имам дете на 8 месеца.Мога ли след като детето ми навърши 1 година да ползвам полагащия ми се годишен отпуск за миналата и тази година и след това отново да ползвам отпуск по майчинство до навършване на 2 годишна възраст на детето? |
Анастасия Атанасова |
Уважаема г-жо Атанасова, Съгласно чл. 176, ал. 4 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му (31 декември на предходната календарна година). В съответствие с допълнения график и с разрешение на работодателя, няма пречка непосредствено след отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ да ползвате, както полагаемия се отпуск за тази година, така и отложеният отпуск по чл. 176, ал. 4 КТ. След ползването на платения годишен отпуск, няма пречка за ползвате отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ – за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. ЛТ/ |
Подкрепа за детето и семейството |
| 2012-04-11 18:01:31 |
Правната дирекция на МВнР изисква служителите да плащат разходи за импланти и металокерамика за членове на техните семейства, въпреки, че са направени в определените лимити по чл. 25 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Чл. 25 не съдържа такива ограничения. Тълкуването на дирекцията не противоречи ли на нормативния акт? |
Валери Йотов |
МТСП няма компетенции по Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г., в сила от 1.03.2001 г., бр. 43 от 2005 г.), поради което предоставяме следната обща информация: Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г., в сила от 1.03.2001 г., бр. 43 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) (1) На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване за една календарна година в размер не повече от 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава. (2) Предвидените по ал. 1 средства за командирования служител и за членовете на неговото семейство могат да се кумулират като общ лимит в рамките на едно семейство и да се разходват в зависимост от нуждите на отделните членове на това семейство. (3) Лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие в приемащата държава. (4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 1.08.2008 г.) Може да се сключи и групова медицинска осигуровка в размерите по ал. 1. (5) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата за медицинско обслужване за членовете на семейството могат да се разходват и без да се спазват изискванията на чл. 25в от наредбата. Чл. 25в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) С правата по тази глава се ползват членовете на семейството на командирован служител, ако пребивават с него в приемащата държава за срок не по-малък от 2/3 от срока на командировката. В противен случай командированият служител възстановява средствата, изплатени от изпращащата администрация. Съгласно § 3, ал. 1 от наредбата, изпълнението на наредбата се възлага на министъра на отбраната, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на културата и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-18 10:46:42 |
Здравейте,наш служител работи 8 работни дни във фирмата и напуска. Полага ли му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск и за колко дни? |
Мария Илиева |
Уважаема госпожа Илиева, От запитването не става ясно колко трудов стаж е придобил работникът или служителят до постъпването му на работа при Вас, поради което Ви предоставяме следната обща информация: Съгласно чл. 155, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. Ако работникът или служителят е придобил най-малко 8 месеца трудов стаж при предходен работодател, то съгласно чл. 42, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-21 08:52:09 |
Прекратено трудово правоотношение съгласно чл.325 ал.1 т.1 от КТ по "взаимно съгласие". Изготвена е Заповед съгласно подадената молба. Молбата е резулирана и лицето е запознато с резолюцията в 7 дневният срок. Заповедта не е разписана и служителя не може да бъде открит Има ли някакви правни последици от това и как трябва да се постъпи в този случай |
Диана Николова |
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, страните следва да са постигнали съгласие и за датата, считано от която се прекратява трудовия договор. В случая това съгласие е от значение за прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта само го констатира, поради което мнението ни е, че трудовото правоотношение би следвало да се счита за прекратено от датата, от която е постигнато съгласие за това. Няма пречка заповедта за прекратяване да бъде изпратена до лицето с обратна разписка. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-17 07:22:23 |
На наш служител ще му бъде прекратен ТД по чл.328,ал.1,т.2 от КТ - съкращаване на щата, считано от 19.07.2012г. На 01.08.2012г. ще бъде назначен на друга длъжност. Има ли право на обезщетение по чл. 222,ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 19.07. - 31.07.2012г. при условие, че няма 1 месец за оставане без работа? |
Недева |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и обхваща периода, през който лицето е било без работа. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-05 17:17:01 |
Здравейте уважаеми дами и господа На 15.09.2012г. навършвам необходимата за пенсиониране възраст и имам нужния стаж.Не желая да работя повече. Работя повече от двадесет години при един и същи работодател. По какъв начин трябва да ми бъде прекратен трудовия договор и имам ли право на обезщетение - шест брутни заплати поради пенсиониране |
Христина Петрова |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Волеизявленията на страните се прави в писмена форма. Тя е необходима за тяхната действителност. Не може да има устно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Трудовият си договор можете да прекратите и с предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетение от 6 брутни заплати се дължи от работодателя ако лицето през последните 10 години от трудовия си стаж е работило при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че през последните 10 години от трудовия си стаж сте работил при “същия работодател” мнението ни е, че при прекратяване на трудовото Ви правоотношение след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще имате право на обезщетение от шест брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-19 20:00:04 |
Следва ли положения изв. труд, по силата на Чл. 262 от КТ и Чл. 7 от НСОРЗ да се включва допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас), съобразявайки се с писмо № 94 ДД / 235 от 08.05.2003 г. на МТСП и идентичността на текстовете на Чл. 12 ал. 8 от НСОРЗ и Чл. 3 ал. 6 от от НДДТВ? Има ли подобно писмо с по нова дата? |
Живко Димитров |
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал.1 и 2 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Такова възнаграждение може да бъде допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, докато допълнителното възнаграждение за извънреден труд не е допълнително възнаграждение с постоянен характер и не се включва в брутното трудово възнаграждение.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-26 14:27:26 |
На 02.11.2012г зададох въпрос, но все още не съм получила отговор, въпреки че е изтекъл 14-дневен срок. Моля за спешен отговор! Благодаря! |
Латинка Кузманова |
Уважаема г-жо Кузманова, Съгласно чл. 54 НРВПО работниците и служителите от растениевъдството и животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство и работниците и служителите от дърводобива в страната, които работят по трудово правоотношение за неопределено време, в неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци, със заповед на ръководителя на предприятието ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ. В този случай отпускът по чл. 160, ал. 2 КТ се признава за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година. Тази разпоредба не е в противоречие на разпоредбата с чл. 160, ал. 1 КТ, където е предвидено предоставянето на неплатен отпуск да става по искане на работника и служителя. В случая, предвид специфичния характер на работа в посочените отрасли, в голяма степен зависим от подходящи климатични условия, е предвидено ползването на неплатения отпуск да става със заповед на ръководителя на предприятието, т.е. по негово разпореждане. Следователно писмено искане от страна на работника не е необходимо. Освен това в ал. 3 на чл. 160 КТ законът е предвидил компенсация за този вид неплатен отпуск чрез признаването му за трудов стаж – в акт на Министерския съвет е предвидено признаване за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |