| 2010-05-19 12:51:15 |
Съкратени сме от фирма, която вече има нов собственик и нов адрес на регистрация.Какъв е редът да си изискаме неизплатените възнаграждения.Новата фирма е правоприемник на старата със същия булстат (по справка от Дакси).Тя приема ли и задълженията към служителите си? |
Анонимен |
Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Трудово - правен спор във връзка с неизплащане на дължимите от работодателя обезщетения, както и за неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2018-06-28 12:31:44 |
Здравейте,
Пиша във връзка с почасовото заплащане. Позволено ли е на територията на страната? Как трябва да се оформи частта за работното време в трудовият договор, като не се знае точно, колко ще е работното време на служителя (всеки ден ще са различни часове) и кой е най-коректния начин за подаване на информацията към НАП (отработени часове)? |
Весела Иванова |
Уважаема г-жо Иванова,
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) продължителността на работния ден и седмица е задължителен елемент на трудовия договор. Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време (чл. 138, ал. 1 КТ). Също така, страните могат да сключат трудов договор за работа през определени дни от месеца, като възможността е уредена в чл. 114 от КТ, но и с този вид трудов договор задължително се уговарят продължителността и разпределението на работното (чл. 115 от КТ). Поради това сме на мнение, че не е възможно да бъде сключен трудов договор, в който да не е договорена между страните продължителността на работното време на работника или служителя.НС
|
|
| 2018-07-24 15:25:56 |
Здравейте!
Като се върна на работа, след майчинство и имам голяма полагаема платена отпуска, но не мога да я използвам цялата за срока от две години, може ли да бъде изплатена? И ако забременея отново тази отпуска губи ли се или се прехвърля след прекратяване на второто майчинство? |
Катерина Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно разпоредбата на чл. 178 от Кодекса на труда (КТ) компенсирането на платения годишен отпуск с парични обезщетения е забранено освен при прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 224, ал. 1 от КТ изрично е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. На основание чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. БД |
|
| 2010-06-14 19:24:11 |
От септември 2006г. съм в болнични и майчинство за отглеждане на първо и второ дете до 18.03.2011г. без прекъсване.Мога ли да ползвам наведнъж натрупаната платена отпуска или да поискам работодателят да ми я изплати?В какви случаи той може да ми откаже едното или\и двете неща? |
Петя Събкова |
На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/. Предвижда се натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски да могат се ползват до 31.12.2011 г. Предвиждат се и промени в режима на ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. До влизането на ЗИДКТ в сила се прилагат сега действащите разпоредби на Кодекса на труда. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 юли 2010 г. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-09-18 10:58:07 |
Член на колегиален държавен орган, чийто членове се избират от Народното събрание, живее в друго населено място и във връзка с изпълнение на служебните функции се налага да пътува. Членовете не се намират нито в трудови, нито в служебни правоотношения с държавния орган, допустимо ли е извършване на разходи за командировка в този случай? |
Гергана Василева |
Уважаема г-жо Василева,
Бихме искали да отбележим, че въпросът не е в компетентността на Министерство на труда и социалната политика, поради обстоятелството, че в запитването изрично посочвате, че членът на колегиалния орган не е в трудово правоотношение. Съгласно § 4, т. 2, буква „г“ от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за командировките в страната Министерството на финансите (МФ) е компетентно да дава указания по раздел VI. Отчетност и контрол, поради което следва да зададете въпросът си към МФ по компетентност.НС
|
|
| 2010-06-20 20:45:06 |
Стипендии на млади учени регламентирани в договор по ОП "РЧР",подлежат ли на облагане и какво. Работят по трудови договори. |
Зорка Грънчарова |
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на финансите. МВ/ |
NULL |
| 2010-06-29 16:20:22 |
Чл.222 - какво се разбира под "1 месец". До коя дата трябва да се изплати обезщетението на работник при прекратяване на договора му от 01.02 и до коя, ако е прекратен от 01.03. В случая за 1 месец 30 календарни дни ли се приемат или не? |
Диляна Николова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Вземането за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ става изискиуемо, т. е. дължи се от работодателя, след изтичането на максималния срок, за който е дължимо /едномесечен или по-дълъг, предвиден в съответния акт/ и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Под един месец се има предвид един календарен месец. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец. Т.е. ако договорът е прекратен, считано от 01.02., съотв. 01.03., обезщетението се дължи след изтичането на един месец или считано от 02.02., съотв. от 02.03. При прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка се отбелязва последния работен ден и трудовият стаж се изчислява до последния работен ден включително. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно общото правило в гражданското право, ако последният ден от срока е неприсъствен /неработен/, срокът изтича в края на първия следващ присъствен /работен/ ден. Желателно е заповедта да бъде връчена на работника или служителя. При невъзможност, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. КС |
NULL |
| 2019-01-25 16:05:33 |
Каква е разликата между чл. 173 ал. 4 и чл. 176 ал. 2 от КТ и как да изпълним чл. 176 ал. 2? |
Неделчо Неделчев |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските указва, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В чл. 173, ал. 4 от КТ са посочени случаите, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, т. е без да е направено искане от работника/ служителя и те са : по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ регламентира правото на работодателя да предостави платения годишен отпуск без работникът/ служителят да е направил искане за ползването му.
Работникът или служителят трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася – ал. 5 на чл. 173 от КТ. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск може да стане по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Тази разпоредба регламентира задължението на работодателя в случай, че платеният годишен отпуск е отложен независимо от чия страна или не е ползван до края на годината, за която се отнася, да осигури ползването му, т. е да даде съгласие при направено искане от страна на работника/ служителя. Според ал. 3 на чл. 176 от КТ, когато в посочения в ал. 2 на чл. 176 от КТ срок работодателят не е разрешил ползването му, работникът/ служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/
|
|
| 2010-07-09 17:57:30 |
Работя в месокомбинат.Имам издадено решение на ТЕЛК-50% тр.н.Мога ли да се възползвам от НТчл.13 т.1 при положение че при нас се работи по норма и заплатата ми е въз основа на заработка!Месокомбинатите специализирани предприятия ли са!Работя в цех за месни продукти.Не получавам допълнитено заплащане при норми и разценки за здрави работници! |
Милен Христов |
Уважаеми господин Христов, Разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за трудоустрояването се прилага само в специализираните предприятия, цехове и звена създадени по реда на чл.316 от Кодекса на труда. СС |
NULL |
| 2019-02-18 12:03:26 |
Здравейте,
Занимавам се с международен транспорт. Шофьорите се командироват за срок не по-дълъг от 15дни. Например товарим в България, разтоварваме в Полша, товарим в Полша и разтоварваме в България. По кой член от Наредбата за конадироване в рамките на предоставяне на услуги е заповедта за командировка? |
Лидия Богданова |
Уважаема г-жо Богданова,
По наше мнение разпоредби на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ) се прилагат безспорно спрямо транспортните работници в следните три хипотези:
1. При извършване на каботажни превози;
2. При командироване в рамките на същата група предприятия;
3. При изпращане на транспортен работник от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство в предприятие ползвател, което е установено на територията на друга държава членка.
От описаната от Вас фактическа обстановка не може да се направи заключението, че командироването се осъществява във връзка с една от посочените по-горе хипотези. В случай, че не е налице хипотезата на т. 2 (евентуално приложима в случая), считаме, че към командироването следва да се прилагат изискванията на чл. 121, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 215, ал. 1 от КТ. В този случай, работодателят следва да издаде писмена заповед за командироване на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, като работникът има право освен на брутното си трудово възнаграждение още и на командировъчни пари, определени като размер в същата наредба.НС
|
|