| 2011-02-24 16:49:56 |
назначихме работничка със срочен трудов договор чл.68 ал.1 т.2 от кт до преключване на определена работа - преработка на зеленчуци считано от 07.10.2010 г. от 28.10.2010 г. до 20.02.2011 г тя представяше болнични листове поради общо заболяване. от 21.02.2011 г. представи болничен лист за 45 дни за бременност и раждане. предприятието ни е със сезонен характер и от 24.02.2011г освобождаваме всички назначени сезонни работници поради преключване на преработката на зеленчуци. Може ли да освободим и лицето за което Ви описах случая. и ако не е редно какво ще правим по нататък. |
РАДКА |
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, срочен трудов договор се сключва до завършване на определена работа. Сключеният на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа, се прекратява на основание чл. 325, т. 4 от КТ - със завършване на определената работа. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не се прилага. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-03-14 10:56:23 |
На 11. 03. 2011г. ви зададох въпрос, моля за компетентния ви отговор! |
Галина Арабаджиева |
Уважаема госпожа Арабаджиева, Когато работодателя не изплаща трудовото възнаграждение работниците и служителите могат да сигнализират инспекцията по труда или да се обърнат с иск пред съда. Давностният срок за предявяване на иск пред съда за дължимо, но неплатено трудово възнаграждение е 3-годишен и се брои от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-03-28 17:01:40 |
Служител работи на пълен работен ден от понеделник до петък. Командирован е в страната за събота и неделя. Тези дни компенсират ли се със свободни дни? Благодаря!!!!! |
Тодорова |
Уважаема госпожа Тодорова, Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС), установява, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Видно от разпоредбата, работниците и служителите могат да бъдат командировани и в почивни и в празнични дни. Разпоредбата на чл. 215 от Кодекса на труда определя правото на работниците и служителите на обезщетение по време на командировка. Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение (командировъчни пари), които да компенсират неудобствата, които понасят поради обстоятелството, че са извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-04 15:01:56 |
Предстои ми пенсиониране.Документацията -разплащателните ведомости в общината отдел "Образование"където работех 11 години е изгубена или унищожена при поредната смяна на главните счетоводители които трябва да я съхраняват съгласно закона.Каква е процедурата при изготвянето на УП-2 и УП-3 при така създадената ситуация-липса на документи ? |
Марианка Петкова |
В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са посочени документите, въз основа на които могат да се издават удостоверенията за осигурителен стаж и осигурителен доход. Информация за осигурителния доход на лицето се съдържа в изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Трудов стаж и осигурителен стаж може да се установи и по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ДВ. бр. 26 от 29.03.2011 г./. По тези искове съдът се произнася с решение, което представлява годно доказателствено средство за установяване на трудовия и осигурителния стаж. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-12 13:11:51 |
Работя по основен трудов договор по чл.67 на 8 часа и по два допълнителни договора - чл.111 по 2 часа дневно. При изчисляването и получаването на обезщетение при болничен, ще се вземат ли впредвид доходите, получени по двата допълнителни трудови договора или само сумата по основния? Благодаря за отговора! |
Калина Пейчева |
Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба сборът от доходите, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-01 15:14:50 |
Трудовият ми договор е сключен в условията на чл.68,ал.1,т.2. По желание на работодателят трудовият ми договор от 01.06 ще бъде прекратен.Трябва ли аз да пускам молба за освобождаване? Мисля,4е не е редно!Какво е Вашето становище?И по какъв начин да защитя правата си? |
Елена Христова |
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е установено, че срочен трудов договор може да се сключва до завършване на определена работа. Времетраенето на трудовия договор се определя чрез точно посочване на работата, която трябва да се извърши. В този случай времетраенето на трудовия договор се определя от настъпването на едно бъдещо сигурно събитие до завършването на определената в договора работа без фиксиране на краен срок. Сключеният на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ до завършване на определена работа, се прекратява на основание чл. 325, т. 4 от КТ със завършване на определената работа. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не се прилага. Извън горното, трудовият договор може да бъде прекратен на някое от предвидените в КТ основания. От запитването не става ясно на какво основание работодателят ще прекрати трудовото Ви правоотношение. Ако считате, че издадената заповед е незаконосъобразна, трудово-правният спор можете да отнесете за решаване от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 2-месечен, считано от прекратяването.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-12 08:08:25 |
Здравейте, След влизането в сила на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) на 01.07.2007 г. все още няма достатъчна яснота за това как, по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, трябва да се определя размера на придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. на работници или служители, променящи работодателя си след тази дата. Компетентните институции, в това число и МТСП в своите указания, не са се произнесли категорично по този въпрос, но информация има в някои коментарни публикации като например: на проф. д.ю.н. Васил Мръчков статията “Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит” в списание “Труд и право”, бр. 4 от 2007 г., стр. 32-36; на юриста от КНСБ Чавдар Христов статията “По някои въпроси на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит” в списание “Труд и право”, бр. 8 от 2007 г., стр. 34-38; на авторски колектив начело с проф. д.ю.н. Васил Мръчков сборника “Трудови отношения 2008 година. Нормативни актове. Съдебна практика. Практика на МТСП. Приложни коментари.” на ИК “Труд и право” от 2008 г. стр. 442-447. Авторите на посочените публикации са водещи специалисти по трудовоправни отношения, но ме интересува приемат ли се техните коментари от МТСП за прилагане в практиката. 1. Според авторите, НСОРЗ в това число и нейния чл. 12, “действа в бъдеще, занапред”. Ето защо питам, трябва ли, както пише проф. В. Мръчков, при определяне размера на трудовия стаж и професионален опит преди 01.07.2007 г. на променящите след тази дата своя работодател работници или служители “да се прилага понятието “продължителна работа” или за трудов стаж по КТ, така, както то е определяно и прилагано по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от НДДТВ”? 2. Трябва ли, както твърди Ч. Христов, работодателите да определят „продължителността на трудовия стаж до 01.07.2007 г. такъв, какъвто е натрупан до тази дата, без да го преоценяват и търсят сходство със заеманата длъжност или професия” в случаи при промяна на работодателя от работници или служители след влизането в сила на НСОРЗ? 3. Според Ч. Христов, при преминаване от едно в друго предприятие,“общият трудов стаж и професионален опит на работника или служителя ще бъде сбор от трудовия стаж преди 01.07.2007 г., такъв какъвто е (т.е. по НДДТВ, според проф. В. Мръчков) и след 01.07.2007 г.”, ревизиран от новия работодател според изтъкнатите условия. Това ли е начинът за определяне на трудовия стаж и професионален опит при случаи по чл. 12, ал. 4. на НСОРЗ? 4. Трябва ли да се приеме мнението на Ч. Христов, че при случаи по чл. 12, ал. 4, “придобитият до 01.07.2007 г. трудов стаж не може да бъде преоценяван въз основа на браншовия КТД или на установеното във вътрешните правила” за работната заплата? 5. Приема ли МТСП основанието на двамата автори, че НСОРЗ и нейния чл. 12, ал. 4 (включително и другите нормативни документи по проблема – мое) нямат обратна сила и това произтича от изискването на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), че е недопустимо прилагането за минало време (за трудов стаж до 01.07.2007 г.) на основанието по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ? Доколкото ЗНА е по-високо стоящ нормативен документ от НСОРЗ в йерархията на нормативните актове, то при практическото приложение в случаите по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ следва да се действа така, както се препоръчва в посочените публикации от изтъкнатите специалисти, нали? С уважение: Павлов |
Павлов |
Уважаеми господин Павлов, Видно от запитването, въпросът Ви касае правилното прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. След 1 юли 2007 г., когато възниква ново трудово правоотношение при друг работодател, на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, като спазват изискванията на чл. 12, ал. 4 и 5 от наредбата. Видно от текста по чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, допълнителното месечно възнаграждение с постоянен характер се изплаща за придобит трудов стаж и професионален опит. Трудовият стаж и професионалният опит са две различни категории - едната е количествения измерител на придобитият трудов стаж, а другата качествения - натрупания професионален опит за времето през което работникът или служителят е полагал личен труд. При прилагане разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, работодателят трябва да направи преценка кумулативно и на двете категории. Тази преценка е уредена в разпоредбата на чл. 12, ал. 4, съгласно която, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави. Съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ, условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-20 23:15:00 |
На 25.4.2011 г. Зададох въпрос относно увеличеното заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и в тази връзка имам уточняващ въпрос. Тук наистина имаме разминаване с почивните дни обявени от МС, но служителя не е планиран да отработва 4ти март на 19ти и на практика този ден не излиза в повече от нормата за отчетния период. Как би следвало да се плати? |
Красимир Таслаков |
Уважаеми господин Таслаков, През тази година 4 март се пада в петък, който е работен ден по календара, но с РМС е обявен за почивен. От запитването на 25.04. 2011 г. става ясно, че лицето е работило на 04.03.2011 г., като израза „планиран” възприемаме като работа по график. И тъй като денят официално е обявен за почивен, независимо дали се налага отработването му или не, той се заплаща по реда на чл. 262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-08 13:18:16 |
КОРЕКТНО ЛИ Е ФИРМА ДА ВЪВЕДЕ РАБОТНО ВРЕМЕ ОТ ВТОРНИК ДО СЪБОТА,НЕ ГОВОРИМ ЗА СУМАРНО ОТЧИТАНЕ. |
ДИМИТРОВ |
Нормалната продължителност на работното време е уредена в чл. 136 от Кодекса на труда, съгласно който работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Тази разпоредба установява правото на непрекъсната седмична 48-часова почивка в размер на два последователни дни. Регламентирано е, че единият от тези дни е по начало в неделя, но това е предвидена в закона възможност и най-често срещана с оглед на организацията на работа на повечето работодатели. Възможна е обаче и такава организация на работното време, при която се полага труд и в събота и/или неделя. В този случай е възможно почивката да се ползва и в други два дни от седмицата, но задължително следва да се спазва изискването те да са последователни и продължителността да е най-малко 48 часа без прекъсване. Организацията на труда се установява в Правилника за вътрешния трудов ред, който се издава от работодателя (чл. 181 от Кодекса на труда). С Правилника се конкретизират правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и се урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-19 08:38:40 |
Общинският съвет на гр.Варна обяви 15.08.2011г. за неработен ,но няма решение на МС.Как ще се заплати този ден на работещите при непрекъснат режим на работа? |
Снежанка Грозева |
Ако в запитването става въпрос за заплащане на извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 262, ал. 4 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – ал. 2 на чл. 262 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |