| 2014-12-12 10:21:36 |
Допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал.1, т.1 от КТ. Когато служителят е работил по - малко от този срок размерът на допълнителния платен годишен опуск се определя пропоционално на отработеното време. Как се изчислява размера при ползване на отпуск за временна неработоспособност, за периода в болничния лист или за отработените раб. днн |
Силвия Монева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МОНЕВА, Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО). Съгласно чл. 4 от тази наредба, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Съгласно чл.4, ал.3 НОВРУДПГО когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2 (т.е. по-малко от половината от законоустановеното с Кодекса на труда работно време) размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Поради това и отпускът следва да бъде изчислен пропорционално на отработените дни при специфични условия през съответната календарна година, за която се полага отпускът, доколкото през периодите на ползване на отпуск за временна неработоспособност, работникът или служителят не е работил при тези специфични условия и съответно, няма право на допълнителен платен годишен отпуск за този период. МИ/ТПООУТ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-19 11:48:55 |
Здравейте, трябва ли да се изплаща трудово възнаграждение по чл.259 , когато директора е заместван от помощник директор? Предварително Ви благодаря! |
Василева |
Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда (КТ), когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. От това може да се направи извод, че по смисъла на чл. 259 от КТ, вътрешно заместване се осъществява, когато работникът или служителят изпълнява длъжността или работата на друг работник или служител от същото предприятие, който отсъства за по-дълъг период от време от работното място, без значение причината за отсъствие. Заместването по чл. 259, ал. 1 от КТ се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването – чл. 259, ал. 3 от КТ. С оглед на това е необходимо да се отбележи, че няма да можете да ползвате тези права, ако по длъжност сте заместник на отсъстващия. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-17 22:13:28 |
Здравейте, В кой нормативен акт мога да се информирам по-подробно относно следното: Служител в детска градина, заемащ длъжността "Готвач" до какъв брой деца, може сам да извършва задълженията си и над какъв брой се полага помощник-готвач? |
Таня Илиева |
Уважаема г-жо Илиева, Считаме, че информация по въпроса можете да получите от Министерство на здравеопазването. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-26 15:36:22 |
Здравейте, Може ли работодатялят да откаже да съхранява трудовата книжка на служител, който вече е изявил писмено желанието си за това? Могат ли съхраняваните към момента трудови книжки да бъдат върнати на служителите по инициатива на работодателя? Достатъчна ли е вътрешна заповед за това? Благодаря предварително за отговора. |
М.Михайлова |
Уважаема г-жо Михайлова, Съгласно чл. 348, ал. 3 от Кодекса на труда трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Според нас няма пречка работодателят позовавайки се на тази разпоредба да предаде трудовите книжки за съхранение от работниците и служителите. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-07 18:12:42 |
Длъжен ли е работодателят да актуализира заплатата на държавен служител завърнал се след отпуск по майчинство в случай, че по време на отсъствието му е имало актуализации на заплатите? Може ли работодателят да откаже актуализация на основание липса на годишна атестация или липса на разполагаем бюджет? |
Надежда Миланова |
Уважаема г-жо Миланова, По въпроси, свързани с държавната служба, вкл. със заплащането на държавен служител, се обърнете за информация към дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-08-06 17:32:54 |
Sinat mi tazi godina e priet da uchi v Shumenskiq universitet redovno.No toi raboti i za v slucheq trqbva da ima pone 50% pose6taemost.Osven polagaemata mu godishna otpuska mu predlagat i otpuska koqto se polaga za rabote6ti studenti.No s edno uslovie - sled zavarshvane na vishoto si obrazovanie da raboti 5 godini zadaljitelno v zavoda kadete raboti.A zavoda e darjaven KRZ Flotski arsenal Ladjata Varna.Imat li pravo da go zadaljavat da raboti 5 godini sreshtu 20 dni na godina pkaten otpusk. |
Ginka Stoqnova |
Уважаема г-жо,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение.
За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
- да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и
- да има съгласието на работодателя за това.
Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. Следователно учащите се редовна форма на обучение нямат право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ.
Уведомяваме Ви, че задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, може да се поеме не „срещу отпуск“, а на основание договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, който се сключва между работодателя и работника или служителя на основание чл. 234 КТ. С него се уговарят професията или специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, място, форма и време на обучението, финансови, битови и др. условия за времето на обучението и др.
ЛТ/
|
|
| 2015-09-04 13:23:52 |
Въпросът ми е на каква база/ кой месец/ да изчисля обезщетение по чл.224 от КТ на лице, освободено считано от 1 септември? Възможно ли е това обезщетение да бъде начислено и включено към ведомостите за м.08, тъй като имам проблеми с програмния продукт с Д1, ако го включа през м.септември. |
Мариела Христова |
Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 224, ал. 3 от КТ, обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Предвид изложеното в запитването, за база за изчисляване на посоченото обезщетение следва да се предходния месец - вземе м. август, ако през този месец лицето има отработени най-малко 10 работни дни. МВ/ |
|
| 2015-10-28 19:41:28 |
Здравейте!
Работя като възпитател в Дом за медико-социални грижи за деца.Моето запитване е следно: -Увеличението на учителските заплати от октомври 2015 година отнася ли се и за мен.Предварително благодаря! |
Анна Станева |
Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. Тъй като домовете за медико-социални грижи за деца са лечебни заведения, за информация се обърнете към МЗ и МОН. ЯР/ |
|
| 2015-11-12 18:52:59 |
Здравейте, при работа на трудов договор и получаване на допълнително възнаграждение /по силата на допълнително споразумение/ за съвместителство на друга длъжност, в брутното трудово възнаграждение, за изчисляване на обезщетение по чл.222, ал.3, включва ли се възнаграждението за работата по съвместителство? Моля, ако въпросът ми е от компетенциите на друга институция, да ме насочите, към кого да се обърна. Благодаря предварително! С Уважение, Мария Първанова |
Мария Първанова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/
|
|
| 2016-01-05 09:59:47 |
Здравейте, имам въпрос относно изчисляване на размера на обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ. Лице е съкратено на основание чл. 328 ал. 2 от КТ на 04.01.2016г., брутното трудово възнаграждение на лицето за месец 12.2015г. е 491.20 лв. ( 400.00 лв. основна РЗ + 91.20 лв. прослужено време ). Предвид промяната на МРЗ за страната от 01.01.2016г. на 420.00 лв. трябва ли да променя размера на обезщетението по чл. 222 ал. 1 от КТ на 515.76 лв. (420.00лв. ОРЗ + сумата за прослужено време 95.76 лв. ) или остава 491.20 лв? Притесненията ми идват от тълкуването на чл. 19 ал. 2 от НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА (Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.) Т.е. дали размерът на МРЗ се съпоставя с брутната или основната работна заплата. |
Йовка Василева |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място.
В чл. 228, ал. 1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 1 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. От изложеното в запитването е видно, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на лицето не е пo-малък от установената за страната минимална работна заплата, която от 01.01.2016 г. е 420 лв., поради което считаме, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не следва да се промени. МВ/
|
|