| 2014-11-26 16:22:25 |
Здравейте, Въпросът ми е - има ли право от работодател да бъде изискано от мен да подпиша споразумение за удължаване на изпитателния срок по моя договор? Подписал съм трудов договор със срок на изпитване 6 месеца. |
Петър Герджиков |
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор. Поради това мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-04 13:10:00 |
Полага ли се допълнителен платен отпуск от решение на ТЕЛК ,ако служителя ползва допълнителен год.отпуск от Наредбата за определяне на видовете работа за допълнителен отпуск- чл.2,ал.12 ,/ 20+6/ |
Краси |
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса /КТ/ на труда регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл.319 от КТ, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. За работниците или служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, отпускът по чл.319 от КТ е основен платен годишен отпуск. В случай, че служителят отговаря на изискванията, посочени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск той ще има право и на двата вида посочени по - горе отпуск – основен платен годишен отпуск, който е не по - малко от 26 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск, който е не по - малко от 5 работни дни. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-12 10:23:32 |
Има ли пречка лице , което е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, да подава заявления и молби за промяна на трудовия договор да Управителя на фирмата. |
БАЙЧЕВА |
Задължителните реквизити на трудовия договор са посочени в чл. 66 от Кодекса на труда (КТ). В същото време чл. 119 от КТ регламентира, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, мнението ни е, че няма пречка да подавате заявления и молби за промяна на трудовия Ви договор до управителя на дружеството, но предложенията Ви, ако бъдат приети от работодателя ще породят последици едва след завръщането Ви на работа. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-17 22:30:34 |
Предстои ми пенсиониране по втора категория.Работя сега по трудов договор от 4 години във частна фирма.Ще трябва ли да си извадя УП от настоящата ми месторабота за пред НОИ като няма да прекъсвам трудовото си правоотношение и кога ще получа полагащо ми се за 2 месеца обещетение при пенсионирането ми . |
Димитър Гълъбов |
Не е задължително да представите в Националния осигурителен институт (НОИ) документите образци УП-2 и УП-3 в случай, че заявите, че за конкретен период след 01.01.1997 г. по отношение на осигурителния доход и осигурителния стаж желаете да се ползват данните от регистъра на Националния осигурителен институт. За допълнителна информация следва да се обърнете към НОИ. По отношение на обезщетението при пенсиониране, което се изплаща на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, Ви уведомяваме, че то се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-26 16:32:46 |
Родена съм на 29.06.1956г.Работя като учител.Кога придобивам право на ранно пенсиониране? |
Румянка Илиева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИЛИЕВА,
Съгласно разпоредбата на §5, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1, т.е. три години по-рано от възрастта, на която лицето би придобило право на пенсия по общия ред и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
Следва да имате предвид, че в чл.69в, ал.1 от проекта на Закон за изменение и допълнение на КСО, одобрен на 20 май от Министерския съвет и внесен за обсъждане в Народното събрания се предлага през 2016 г. учителите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете, и учителски осигурителен стаж 25 години 8 месеца за жените и 30 години 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. се предлага възрастта да се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
Конкретната преценка дали лицето има право на пенсия се прави от длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на представени от лицето оригинални документи.
МИ/ТПООУТ
|
Трудово право на Република България |
| 2015-03-10 23:21:31 |
От 2001г. работя като учителка в осн.училище.От 03.07.2014г. получавам инвалидна пенсия с право на работа.На 02.09.2015г.навършвам 60г.8м,трудов стаж 37г.4м. и имам желание да се пенсионирам по възраст и стаж.Въпросът ми е : Трябва ли на 02.09.2015 да прекратя тр. правоотнош. с настоящия работодател ,за да получа 8- те брутни заплати или не. |
Борислава Петрова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В случай, че работникът/служителят към момента на прекратяване на трудовия договор отговаря на посочените в разпоредбата изисквания, обезщетението е дължимо от работодателя в посочения размер – 2 или 6 брутни заплати. Като е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредба на § 5, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените. МВ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-19 16:51:07 |
Лице, което е регистрирано като земеделски производител, може ли да работи по трудов договор за работа от разстояние на 2-часор работен ден и какво е необходимо за да се оформи такъв договор за изработка на конструктивни проекти на съоръжения, кое е основанието за сключване на такъв тр.договор и какво се декларира пред работодателя и НАП - какви декларации, каква е осигурителната и данъчна тежест за лицето и работодателя? |
Соня |
Уважаема г-жо, Регламентацията на работата от разстояние се съдържа в разпоредбите на чл. 107з – чл. 107п от Кодекса на труда. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (чл. 107з, ал. 1 от КТ). Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й, както и всички условия и ред за осъществяването й (чл. 107з, ал. 3 и 7 от КТ). Работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с КТ и се определя при спазване на установената с кодекса междудневна и седмична почивка (чл. 107л КТ). Трудовият договор за работа от разстояние се сключва при условията и по реда на раздел І “Трудов договор” от глава пета на КТ и се подчинява на всички общи разпоредби (чл. 107п КТ). Следователно трудовият договор за работа от разстояние има всички основни белези и характеристики на трудов договор и в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ се посочва съответния код по Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 2002 г. По въпросите свързани с подаването на декларации, осигурителни вноски и данъчно облагане се обърнете към НАП. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-21 08:16:24 |
Може ли предизвестието при договор по чл. 67 ал.1 т. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1 от КТ /срок на изпитване/ да бъде 1 месец или се приема, че срокът на изпитване е срочен договор и предизвестието трябва да бъде 3 месеца, както е при срочните договори? |
Нели Димитрова |
Съгласно чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл.70, ал.1 от КТ е предвидено, че, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл.67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. При прекратяване на посоченото основание, закрилата при уволнение, предвидено в чл. 333 от КТ не намира приложение. В случай, че договорът е сключен като срочен трудов договор, съгласно чл. 325, т. 3 от КТ същият се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Извън горното трудовият договор може да бъде прекратен на останалите основания, предвидени в КТ. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ. В чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-15 00:06:55 |
Работя в Пристанище Варна, за 6 месеца ми се е натрупало с 24 часа в повече и сега ни задължават да си вземаме компенсации. Може ли да не си вземем компенсации, а да искаме да ни ги платят по чл . 262 от КТ Нормени работници сме Извънредните часове,трябва ли да се сметнат без събота и неделя за 6 месечието, на сумирано работно време сме,с график |
Левент Карани |
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период (съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Във Вашия случай (съгласно посоченото в запитването Ви) „надработеното” (часовете над нормата) са извънреден труд. Съгласно чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-05 18:23:56 |
Здравейте,
майка ми трябва да се пенсионира м.12.2017г. тогава навършва необходимата възраст за пенсия, и ще има необходимия стаж. В предприятието, в което работи в момента е от 18г.
Ако излезе в неплатен отпуск от м.10.2015 до 04.2016 и от 04.2016 до 04.2017 г. и се прехвърли майчинство, а от м.04.2017 до пенсионирането се завърне на работа . Ще има ли право при пенсиониране на 8 брутни заплати и как ще се отрази неплатената отпуска върху стойността на пенсията.
По време на неплатената отпуска, задължително ли трябва да се осигурява, какви са
вариантите за осигуряване през този период.
Благодаря ! |
Таня Стоянова |
Моля задайте въпроса си в рубриката "Обществено осигуряване". СН/ |
|