| 2012-11-09 11:06:27 |
Може ли да бъде сключен срочен трудов със срок на изпитване в полза на работодателя? |
Л.Арабаджиева |
Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Според ал. 2 в договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни. Както е видно от изложеното срокът за изпитване може да се уговори и само в полза на работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-04 23:05:05 |
Работя в частна фирма и вече на два пъти ни сменяха името на фирмата и се налагаше да ни преназначават, като ни караха да си подаваме молбите за напускане и съответно и молба за преназначаване. Не трябва ли това да става с анекс или допълнително споразумение. Дейността на фирмата и шапката е една, а подразделенията са различни. Сега ни чака същото |
Иванка Вълчева |
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат: на сливане на предприятия; вливане на едно предприятие в друго; разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; промяна на правноорганизационната форма на предприятието; смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. В случай, че е налице такава промяна, трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната. При нарушения на трудовото законодателство е необходимо да сигнализирате инспекцията по труда за проверка и съдействие по поставения проблем. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-24 15:34:28 |
Здравейте! Явно отговаряте избирателно на въпросите, които ви се задават!!! Надявам се да получа отговор на следният въпрос: "Кога ще се включат и други болести, за които беше писано и бяха обсъждани в защитените по Наредба №5. Мисля, че това министъра на здравеопазването беше казала още в края на миналата година, че е подписала " |
Питанкова |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-27 10:26:39 |
Здравейте, служител напуска, има неизползван отпуск за предходни години както следва: 2 дни за 2010 г. и 11 дни за 2012 г., от които 10 са прехвърлени. За кои дни неизползван отпуск отпуск се дължи обезщетение? Дължи ли се за 2010г. като двугодишния давностен срок е изтекъл? А за 2012г. за колко - 10 или 11 дни?Благодаря! |
И. Аврамова |
Уважаема госпожа Аврамова, Видно от запитването, служителя има общо 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2010 година, а за 2012 г. - 11 дни. Съгласно § 3ж от Кодекса на труда, неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г. Следователно, правото на ползване на отпуска за 2010 година е погасено по давност, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 224 от КТ, обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се изплаща. За неползвания платен годишен отпуск за 2012 година се прилага общата погасителна давност по реда на чл. 176а, ал. 1 от КТ, съгласно който когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Ето защо при прекратяване на трудовото правоотношение работника или служителя има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск само за 2012 година в пълния неизползван размер от 11 дни. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-05 16:07:06 |
Ще почвам работа на удължени смени по 12 часа, от 19.00ч. до 07.00ч. с почивки за храна общо 1 час едната от 22,00ч. до 22,30ч. адругата от 04.00ч.до04.30ч., при това положение за колко часа ще се плаща нощен труд за 7 часа(т.е от 22ч.до6ч. намален с почивката от 1 часа или общо за 8 часа (т.е от 22 до06.ч) |
Елена Александрова |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Съгласно чл. 140 от КТ нощен е трудът, положен в границите от 22.00 до 06.00 часа. Според чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение. Увеличеното заплащане на нощния труд е регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 8 на цитираната наредба е предвидено и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00 часа, чийто минимален размер е 0,25 лв. на час. Следователно за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00 часа, следва да получите допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,25 лв. на час. Нощният труд ще Ви се заплати за 7 или 8 часа в зависимост от това, дали почивката се включва или не в работното време.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-26 11:28:17 |
Здравейте, имам регистрирана фирма ЕООД художествено ателие, искам в ателието да давам и уроци по рисуване на деца, какви документи са ми необходими за да извършвам тази дейност? |
Георги Кацарски |
Уважаеми г-н Кацарски, Въпросът не е свързан с прилагането на трудовото законодателство и е извън компетентността на рубриката. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-06 18:31:26 |
На 15.07.2013 попитах в сила ли е писмо изх.№ 92-864 от 13.02.2008 г.на МТСП и в сила ли е все още? Вашия отговор ме озадачи - как по-конкретно да попитам? Питам даден документ в сила ли е и къде мога да го видя? Искам конкретен отговор: или "Да в сила е и може да се прочете от тук и тук", или "Не, вече не е в сила". |
Иванова |
Както посочихме, отговорът, съдържащ се в посоченото от Вас писмо, не е актуален. Причината за това е, че Върховният касационен съд със своите решения е постановил, че за времето на съдебно обжалване на уволнение работникът или служителят няма право на платен годишен отпуск. Знаете, че по трудов спор единственият компетентен орган е съдът. Писмата на МТСП изразяват становища по конкретни запитвания, а не са указания за прилагане на закона, така че в случая, за който многократно настоявате да Ви бъде отговорено единствено с “да” или “не”, не може изобщо да става дума за наличие или липса на задължителна сила на това писмо в случаи, различни от този във връзка с който е отговорено на лицето. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-14 14:24:39 |
Районен съд възстановява на работа уволнен работник. В решението си съда осъжда предприятието да заплати държавната такса върху уважените искове. Длъжно ли е предприятието да изплати бр.заплати за времето до възстановяването от съда на работника, и трябва ли да се преведат осигуровките върху тях, щом това изрично не е посочено в решението на съда? |
Богданова |
Предполагаме, че въпросът Ви касае обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Тази разпоредба предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Влязлото в сила съдебно решение следва да се изпълни така, както е постановено от съда. Обезщетението по чл. 225 КТ не се дължи от работодателят, ако не е присъдено от съда със съдебното решение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-03 21:58:00 |
Имам свобдна длъжност по нея е назначен служител по чл.110, но на 1/2 щ.бр. колко часа трябва да доработва, след като е на 1/2 -четири или два часа. |
Вася Петрова |
Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Според чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-07 16:48:13 |
Може ли едноличен собственик на фирма - ЕООД, с назначено лице управител по ДУК - различно лице, да бъде назначен на трудов договор в същата фирма. |
Светлана Илиянова |
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение, от самия себе си. Ако едноличният собственик на ЕООД ще осъществява трудова дейност, която не е свързана с осъществяването на управлението на дружеството (управител е друго физическо лице) мнението ни е, че тогава е допустимо сключването на трудов договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |