Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-05-19 14:55:17 Бившият ми работодател ми задържа трудовата книжка вече цяла година и не отговаря на обажданията ми. Какво да направя? Дарина Пеева Уважаема г-жо Пеева, Съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото му правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника/служителя. Отговорността за обезщетението се реализира по съдебен ред, като давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен. ЛТ/ NULL
2018-07-25 02:51:17 Прекратяват ми тр. договор-ранно пенсиониране. Мястото не се закриват. Остават колежка с образование-бакалавър, 12 год. прекъсване от системата и е секретар на СО "Подкрепа" в училището-направена същия ден. Това защитава ли я и имам ли право на съдебен иск? Силвия Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, От изложеното във Вашето запитване може да се предположи, че трудовото Ви правоотношение е прекратено в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10, според която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. в случаите. Както е видно от разпоредбата, работодателят може да прекрати трудовия договор с работник/служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като основанието за придобиване на пенсията е без значение с оглед упражняването на субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. От горепосоченото е видно, че ако има трудов спор относно прекратяването на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право да оспорва законосъобразността на уволнението (заповедта на работодателя) в 2-месечен от деня на прекратяването (чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от КТ). Следва да имате предвид, че според чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието (чл. 333, ал. 4 от КТ). БД
2018-08-19 09:44:22 здравейте, председател съм на Фондация, регистрирана по реда на ЗЮЛНЦ. Фондацията изпълнява проект по ОП РЧР и има дейност за обучение на безработни и заети лица. Допустимо ли е като Председател на фондацията да сключа договор с Фондацията по реда на ЗЗД като преподавател за обучение? Стилиян Станимиров Уважаеми господин Станимиров, Поставеният от Вас въпрос не е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика. Следва да имате предвид, обаче, съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за задълженията и договорите представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. (СР)
2018-09-18 12:13:46 По какъв начин работодател може да предостави отпуск на майка за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, след като тя е ползвала неплатен отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ, а бащата е адвокат на свободна професия и няма право на неплатен отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ, Какъв отпуск може да предостави работодателя и как да се реализира той? Петър Мирчев Уважаеми г-н Мирчев, Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 КТ се прилага за родители (осиновители), ако работят по трудово правоотношение. Поради това правото на прехвърляне на родителски отпуск, уредено в чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ, може да се упражни, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно КТ. С оглед на гореизложеното, считаме, че бащата на детето може даде съгласието си майката да ползва неговия отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, само в случай, че той самият има право на този отпуск като лице, работещо по трудово правоотношение. След като бащата на детето не работи по трудово правоотношение по КТ, няма правно основание той да даде съгласието си за ползване на отпуск от майката в съответствие с чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро КТ. С разрешение на работодателя си съпругата Ви може да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Следва да се има предвид и възможността за ползване на платен годишен отпуск съгласно чл. 172 и сл. КТ. ЛТ/
2010-06-21 10:53:58 Работя в месокомбинат,работата е динамична,свързана с усилия,имам решение на ТЕЛК като противопоказания-системни физ.усилия вследствие аортна протеза и сърдечна недостатъчност.В молбата за напускане евентуално освен чл.325 т.9,трябва ли да да се спомене и чл.222 т.2 за обезщетение или чл.325 т.9 е достатъчно основание! Милен Разпоредбата на чл. 325, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 222, ал. 2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1 КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. В трудовото законодателство не е предвиден задължителен образец на молбата за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 9 КТ. Няма законова пречка да посочите разпоредбата и на чл. 222, ал. 2 КТ в молбата. Но независимо от това, правото Ви на паричното обезщетение възниква въз основа на самия закон. КС NULL
2018-10-16 14:06:52 Следва ли да се удържа сума по запор върху трудовото възнаграждение на лице, което има трудов и граждански договор с един работодател, като нетните дължими суми по двата договора по отделно са под размера на минималната работна заплата, но общата нетна сума по двата договора я надвишава? Красимира Тенева Съгласно чл. 272, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда /КТ/, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за запори, наложени по съответния ред. Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ – ал. 2 на чл. 272 от КТ. В чл. 446, ал. 1 от ГПК е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа; 2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; 3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски ал. 2 на чл. 446 от ГПК. За повече информация се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/
2019-01-09 12:14:54 За работещи на 4-часов работен ден и на 2-часов работен ден полагат ли се междинни почивки за общи работници в селското стопанство? Трябва ли непременно да бъдат изпълнение трите условия т-е да действат комулативно? Ж.Петрова Уважаема г-жо Петрова, От въпросът правим заключение, че се интересувате за въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието. В тази връзка, следва да се има предвид, че в чл. 12, ал. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) са посочени условията, при които се въвеждат физиологични режими на труд и почивка - при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа. Условията, редът и изискванията за разработване на физиологичните режими на труд и почивка са определени с Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15). Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато: работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа; има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд (чл. 9 от Наредба № 15). Поради това сме на мнение, че физиологичен режими на труд и почивка се въвежда, когато са изпълнени условията по чл. 9 от Наредба № 15. Следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. В чл. 139, ал. 1 от КТ е предвидено, че разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието (чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 181, ал. 2 от КТ работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. В тази връзка сме на мнение, че почивките по време на работа следва да бъдат установено в Правилника за вътрешния труд ред.НС
2019-01-26 16:47:22 Здравейте! Имам дъщеря на 11 месеца и бих искала да прехвърля втората година от отпуска за гледане на дете на съпруга си, който е военен. Има стаж в армията повече от 5 години. От службата му казаха, че е невъзможно майчинството да се прехвърли на военен. Бихте ли потвърдили дали това е така? Благодаря Мариета Еленкова Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал.3 на чл.164 от КТ. В чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили е предвидено, че военнослужещите мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете в размерите и при условията на чл. 164 от Кодекса на труда и за гледане на болно дете по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда при смърт или тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето, както и на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от Кодекса на труда. За повече информация във връзка с прилагане на посочения закон бихте могли да се обърнете към Министерство на отбраната. МВ/
2010-07-09 22:20:18 Здравейте! Въпросът ми е откога започва да се начислява клас на работник работил 9 месеца по втори трудов договор за 1 час на ден, след което е назначен на постоянен трудов договор на 8 часа.Една година се брои от самото начало или от началото на постоянния трудов договор?Благодаря. В. Тасева Уважаема госпожа Тасева, Съгласно чл. 12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Следователно, когато по основния трудов договор за 8 часа се получава допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по втория трудов договор такова възнаграждение не се изплаща.В посочения от Вас случай, броенето започва след сключването на трудовия договор за 8 часа. СС NULL
2019-02-18 15:52:17 Здравейте, Предстои ми прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране. През последните 20 години съм работила без прекъсване в тази фирма.Въпросът ми е в какъв срок работодателят трябва да изплати полагащите ми се 6 заплати (дори и да продължа да работя по граждански договор в същата фирма)? Благодаря предварително! Милка Милчева Уважаема госпожо Милчева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. БД
Страница 4969 of 6864