| 2012-10-10 17:10:18 |
Право на на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ лицето има право, когато е останало без работа 1 месец или и когато този период е по-малък? В този случай размерът на обезщетението може ли да се изчисли пропорционално на дните, през които лицето е останало без работа? |
Р.Димитрова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника или служителя за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец / което означава и по-малко от един месец/, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-20 14:43:24 |
Имам 17 години непрекъснат трудов стаж в държавно учреждение. Навърших изискуемата възраст, но не ми достигат 2 години трудов стаж. Ако ги закупя, губя ли правото си на 6 заплати при пенсиониране, както твърди наша служителка от Личен съст.? И може ли да се изготви УП2 по данни от трудова книжка поради невъзможност да се издирят предишните ми фирми |
Стефанова Благодаря предварително за отговора |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, правото на това обезщетение не е поставено в зависимост от това как се зачита осигурителния стаж при пенсиониране или от правното основание за придобиване правото на пенсия (по реда на чл. 68 или по реда на т.нар. ранно пенсиониране - § 4 или § 5 от КСО). Достатъчно е такова право да е придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение (и да не е упражнено към тази дата) за да възникне правото на обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ. Относно т.нар. закупуване на стаж по реда на чл. 9а преди прекратяване на трудовото правоотношение следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-09 11:14:54 |
Служител съм във фирма и изработвам заплатите .Имам спор с работодателят ми за изчисляването на извънредния труд-а именно: на работник работещ на официален празник по график какво възнаграждение следва да се изплати? |
Гергана Враголомска |
В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-26 16:22:19 |
zosto v ihtiman ne se provezdat kursevi za bezrabotni v biro na truda |
suad keka |
Вашият въпрос следва да поставите пред Агенция по заетостта. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-05 09:06:31 |
Здравейте, дружеството ни се състои от 2 отделни юридически компании. Повечето служители работят и за 2те. Има ли ограничение на служителите работещи по чл. 111 в едното дружество (с намалено работно време) и същевременно на основен трудов договор (8 часа) в другото)?. Благодаря предварително. |
Анжела Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Няма пречка лице да работи по основен трудов договор с един работодател и по допълнителен трудов договор с друг работодател при спазване на чл. 111, 112 и 113 от КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-15 08:50:32 |
В държавна администрация работят 34 лица по КТ и 38 лица по ЗДСл. Трябва ли работодателя, който е и орган за управление да определи места за трудоустрояване по реда на чл. 315 от КТ и Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. на база общия списъчен състав? |
Росица Малева |
Уважаема госпожа Малева, Наредба РД-07-1 от 2.02. 2012 г. е издадена на основание чл. 315 от Кодекса на труда (КТ) което означава, че е нормативен акт за прилагане на КТ. Но от друга страна органа по назначаването има задължение на основание чл. 85 от ЗДСл. да премества държавните служители на друга работа поради трудоустрояване. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-02 11:32:57 |
Работя в НОИ на непълно работно време-4ч.От 01.08.2012г.всички служители ни освободиха от трудово правоотношение и ни назначиха като държавни служители.Искам да работя останалите 4часа,но ми казаха,че нямам право като ми цитираха чл.7 ал.2 т.6 от Закона за ДС. Имам ли право да работя по трудово правоотношение през останалите 4ч.? |
Красимира Богданова |
Уважаема госпожа Богданова, Действително на основание чл. 7, ал. 2, т.6 от Закона за държавния служител е предвидено, че не може да бъде държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Следователно държавните служители могат да работят по трудово правоотношение само като преподаватели във висше училище. Няма пречка обаче държавен служител да работи по граждански договор. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-09 12:28:50 |
Работя като охранител в частна фирма при сумирно изчисляване на работното време, като нощните часове се превръщат в дневни.На мен ми се налага да дежуря само през нощта.Какви са ми правата за нощния труд.Следва ли да ми се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и имам ли право на добавки за безплатна храна и ободряващи напитки. |
Борис Стефанов |
Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Това означава, че когато трудът е положен в посочените часови граници, то независимо от неговата конкретна продължителност става въпрос за нощен труд. Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. В чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват топла храна и ободряващи напитки на работниците и служителите при работа през нощта. В случай, че става въпрос за приложение на Закона за частната охранителна дейност, съгласно § 6 от Закона за частната охранителна дейност, изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, поради което следва да се обърнете към Министерството на вътрешните работи. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-29 15:28:53 |
На колко месеца неплатен отпуск имам право по чл 167 КТ за отглеждане на дете след навършване на 2 год. - на 6 или 12 ако не съм в брак с бащата на детето ми и той се самоосигурява като земеделски производител за пенсия и здравни без ОЗМ ? |
Красимира Пенчева |
Уважаема г-жо Пенчева, Правилото на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е, че всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Неплатеният отпуск е в размер на 12 месеца и се ползва само от единия родител, когато той сам се грижи за отглеждане на детето, не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него (чл. 167а, ал. 4, т. 1 от КТ). Ако отговаряте на условията на чл. 167а, ал. 4, т. 1 от КТ да не се намирате в брак с бащата на детето и да не живеете с него в едно домакинство, Вие имате право на неплатен отпуск в размер на 12 месеца. Тези обстоятелства се декларират в декларация съгласно приложение № 6 към чл. 49д, ал. 2 от НРВПО. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-14 21:48:31 |
При прекратяване на трудов договор по чл.325 ал.1 т.9 - невъзможността да се изпъннява въэложената работа имам ли право на обезщетение от бюрото по труда? |
Дима Кирилова |
Уважаема г-жо Кирилова, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице, основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При някои основания за прекратяване на трудовия договор (чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от КТ) безработните лица получават минималния размер на паричното обезщетение при безработица за срок 4 месеца. Минималният размер на паричното обезщетение при безработица за срок 4 месеца се изплаща и когато правото на парично обезщетение е придобито преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ паричното обезщетение се изплаща за срок от 4 до 12 месеца, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, стига правото на обезщетение да не е придобито преди да са изтекли три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |