| 2013-11-07 20:02:50 |
Лице е включено в обучение по ОП РЧР и иска вписване на труд. му стаж в труд. книжка за времето на обучение за придобиване на квалификация по ОП на основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ. Вписването в ТК следва да извърши обучаващата организиция или съответното Бюро по труда? Дължат ли се осигуровки и този период зачита ли се за осигурителен стаж? |
Румен Митов |
Уважаеми г-н Митов, На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай че работникът или служителят е останал без работа и е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Включването в школи и курсове за преквалификация може да стане както по реда на КТ (в резултат от договор по чл. 235 КТ за квалификация с лице, което не работи), така и по реда на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) или пък по реда на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси (чл. 30, ал. 1 ЗНЗ). За признаването на трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ няма значение кой е организатор на курсовете и школите и по какъв ред се провеждат те. Важно е курсовете и школите да са насочени към придобиване на професионална квалификация, която ще послужи на лицето при постъпване на работа и осигуряване на заетост. Документ, въз основа на който може да се признае трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ е самото свидетелство за професионална квалификация, издадено на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение или удостоверението за професионално обучение по чл. 38, ал. 3 от същия закон. В съответствие с чл. 30а, ал. 1, т. 9 и чл. 66, ал. 3 ЗНЗ във връзка с чл. 69 ППЗНЗ на безработните лица се изплаща стипендия за участие във форми за професионална квалификация. Нито в Кодекса за социално осигуряване (КСО), нито в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е предвидено задължение да се внасят осигурителни вноски върху сумите, изплатени като стипендия или пък да се зачита осигурителен стаж без осигурителни вноски. Следователно времето, през което лицата са включени в школи и курсове за преквалификация не се признава за осигурителен стаж по КСО, съответно не може да се признае и за осигурителен стаж при пенсиониране. Следва да се има предвид, че за осигурителен стаж не се признава времето на включване в школи и курсове за преквалификация след 1 януари 2000 г. Времето до 31 декември 1999 г., зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, вкл. по чл. 354 КТ, се признава за осигурителен стаж по КСО на основание § 9, ал. 1 от ПЗРКСО. За времето, през което лицата са включени в курсове и школи за професионална квалификация след 1 януари 2000 г., няма основание за издаване на обр. УП-30 (за осигурителен стаж), а още по-малко за обр. УП-2 (за осигурителен доход). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-12 14:41:06 |
При сумирано работно време нощните часове се превръщат в дневни с определен коефициент. Има ли случаи при които нощните часове не се превръщат в дневни и ако да - къде са регламентирани и кои са? |
Г.Дичева |
Уважаема г-жо Дичева, Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-07 14:20:25 |
На 03.08.09 е прекратен ТД на служител поради съкращаване в щата. От 20.07. той излиза в болничен, който продължава до 28.09 /след прекратяване/. През м.11подава декларация за изплащане на обезщетение по чл.222 ал.1. Кой период трябва да обхване обезщетението и има ли въобще право на такова след като вече е минал един месец от прекратяването и лицето е било в болнични? |
Боряна Рашева |
В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Предвиденото в разпоредбата на ал. 1 на чл. 222 от КТ обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /вкл.обезщетението по чл.222, ал.1/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-07 13:48:37 |
Ако работник бъде освободен при неспазен срок на предизвестието и веднага след освобождаването се оваканти място при същия работодател и той отново бъде назначен на работа при него, следва ли да му се изплащат обезщетения за неспазен сорк на предизвестие и неползван отпуск? |
Мария Проданова |
Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. От горното е видно, че обезщетенията се дължат от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. В случаите, когато работодателят счита, че работникът или служителят дължи връщане на получените обезщетения, следва да потърси вземането си по съдебен ред. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-03 16:17:13 |
На 02.05.2014г. придобивам право на пенсия за навършена възраст и осигурителен стаж. Тъй като съм материално отговорно лице, необходимо ли е да подам предизвестие и, ако е да - на основание на кой член от КТ? |
Иван Иванов |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, имате възможност да прекратите трудовият си договор с предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В чл. 326, ал. 3 от КТ е предвидено, че за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. От текста на разпоредбата е видно, че в КТ има разлика между срок на предизвестие и срок за предаване за материално-отчетнически длъжности. Когато предаването не може да се извърши в 1-месечния срок, работодателят може да удължи срока на предаването на повереното имущество. Съгласно чл. 335, ал. 2 от КТ, трудовият договор се прекратява, при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Следва да имате предвид, че при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът/служителят не е длъжен да предприема действия по прекратяване на трудовото си правоотношение.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-15 10:30:43 |
Здравейте,ще назначаваме лице което е имало фирма и носи осиг.книжки.Какво трябва да му признаем за трудов стаж.трябва ли да му призная осиг.стаж за процент прослужено време |
Юлиана харалампиева |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според чл. 12, ал. 4, т. 1 от наредбата, работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от наредбата е предвидено, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-28 12:49:28 |
аз съм инвалид 1 група с право на работа.интерисувам се дали има програми за инвалиди за заетост защото от бюро потруда русе ми отговарят че няма а аз се нуждая отчаяно от средства за лечение. |
илиян хаджиев |
Уважаеми г-н Хаджиев, Въпросът е от компетентността на рубриката "Заетост и безработица". ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-26 12:15:20 |
ТВ оператор, с намалена по ТЕЛК работоспособност на 50%, чийто срок е изтекъл през 11.2013 настоява да работи само в студио.Това не може да му осигури 8 часов работен ден.Ако представи пожизнен ТЕЛК, следва ли искането да бъде удовлетворено ?Навършил е и пенсионна възраст преди година, но не желае да се пенсионира или работа на 4 часа. |
Веселин Стоянов |
Уважаеми г-н Стоянов, Ако служителят представи решение на ТЕЛК, в него следва да са определени противопоказаните условия на труд и въз основа на тях работодателят следва да извърши преценка относно необходимостта от трудоустрояване. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-05 16:38:42 |
Работим на сумирано изчисляване на работното време на смени по 8 часа, но и в събота и неделя. Искам да ползвам отпуск и шефката ми смята и съботите и неделите за отпуск. Правилно ли е? |
Янина Костова |
Уважаема г-жо Костова, Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 КТ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-13 12:47:26 |
Може ли да бъде сключван ТД на основ. чл. 111 (т.е. в НАП да бъде обявен като 2-ри ТД) във връзка с друго основание, например срочен/безсрочен ТД със срок на изпитване 6 месеца? Ако това е възможно, може ли да бъдат уговаряни в чия полза да бъде изпитателния срок, както и предизвестието за прекратяване на ТД (напр. 3 месеца)? Благодаря |
Ивайло Петров |
Уважаеми г-н Петров, Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 111 от КТ е самостоятелно правно основание за възникване на трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Това не означава обаче, че страните не могат да определят неговата продължителност при сключването му – със или без срок. Съгласно чл. 115 от Кодекса на труда с трудовите договори по този раздел (вкл. договорите по чл. 111) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Следователно, в договора по чл. 111 КТ се уговарят условията по чл. 66, ал. 1, а в т. 4 от тази разпоредба е посочено “времетраенето на трудовия договор”. Според времетраенето трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор, и съответно срокът на предизвестието при прекратяване – еднакъв и за двете страни, се определя в съответствие с чл. 326. Мнението ни е, че няма пречка да се уговори и срок за изпитване. Тъй като трудовият договор по чл. 111 от КТ е самостоятелен вид трудов договор, той се регистрира в НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г., като в т. 8 "Основание на договора" се попълва код 11 - допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, както и останалите реквизити на приложението. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 334, ал. 1 от Кодекса на труда, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни, а съгласно ал. 2 при уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333. Следователно, освен в предвидените в Кодекса на труда случаи трудовият договор за допълнителен труд може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Основанието по чл. 334 от КТ за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд е едно специфично и допълнително основание за прекратяването на тези договори, с оглед особеностите на тези договори. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |