Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-04-30 14:26:32 Наш служител е назначен на длъжност "асистент, висше училище" на срочен трудов договор за срок от три години и в този срок следва да придобие научна степен "доктор". Придобиването на научната степен "доктор" вече е факт. Въросът ми към Вас е : Можем ли да преназначим служителя на безсрочен трудов договор на същата длъжност "асстент, висше училище"? Мариана Б Попова Съгласно чл. 17 от Закона за развитие на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда. В чл. 44, ал. 3 от Правилника за прилагане на посочения закон е предвидено, че в срока на договора лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия за придобиване на образователна и научна степен "доктор". Според ал. 4 на чл. 44 от правилника, след изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва. В ал. 5 на чл. 44 от правилника е указано, че след придобиване на образователна и научна степен "доктор" асистентът може да участва в обявен от висшето училище или научната организация конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент" по реда на ЗРАСРБ, на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или научната организация. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката.МВ/
2018-05-31 12:03:11 Здравейте, бихте ли ми дали точно разяснение на въпроса колко дни мога да ползувам платен годишен отпуск през 2018 г. ако за 2017 г. съм ползувал 5 дни/остават ми 15/,не съм ползувал друг вид отпуск през 2017. Георги Атанасов Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/
2018-09-18 12:29:13 На какъв вид отпуск(платен, неплатен или друг вид) имат право лицата който работят на свободна професия -адвокат и дали могат този вид отпуск да го предоставят на своята съпруга да се ползва от нея за отглеждане на дете, което е на възраст от две години и седем месеца ? Мария Мирчева Уважаема г-жо Мирчева, Правото на различни видове отпуски и уредено в Кодекса на труда. Работниците и служителите като страна по трудово правоотношение имат задълженията и правата, регламентирани в трудовото законодателство, вкл. правото на отпуски, като някои видове от тях могат по определен ред и условия да бъдат предоставяни за ползване от други лица, които също работят по трудово правоотношение. Лицата, упражняващи свободна професия, осъществяват на свой риск и за своя сметка професионална дейност. Те не са лица на наемния труд, т.е. не са страна по трудово правоотношение и за тях трудовото законодателство не се прилага. Следователно те нямат право да ползват отпуските, регламентирани в Кодекса на труда. ЛТ/
2018-11-14 09:57:59 Пиша Ви отново, моля за по конкретен отговор на зададения от мен въпрос от 13.10.2018 г, във връзка с платения годишен отпуск при 4 ч работен ден - ако месеца е с 23 работни дни и работника е в платен год. отпуск целия месец при 8ч работен ден ще използва 23 дни от отпуската си. А при 4 ч работен ден - колко дни трябва да ползвам за да бъда целия месец в отпуск-23 или 12? Недялка Димова Уважаема г-жо Димова, Както вече отбелязахме в предишния отговор, съгласно чл. 155, ал. 3 от Кодекса на труда размерът на платения годишен отпуск е определен в работни дни. В тази връзка и ползването на платения годишен отпуск се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни, а не в часове. Във връзка с посочения от Вас пример сме на мнение, че ако желаете да ползвате платен годишен отпуск за всичките 23 работни дни в един календарен месец и работните дни в поименния Ви график за работа съвпадат с работните дни по календар е необходимо да поискате и съответно да Ви бъде разрешен от работодателя платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни.НС
2019-05-09 16:04:40 Здравейте, предстои пенсиониране на наш служител, като същият ще си закупи осигурителен стаж 1,5 година. Има необходимата възраст за пенсиониране. Дължи ли се обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ? Закупеният стаж признава ли се за изискуем осигурителен стаж по чл. 68 ал.2 от КСО. Същият към датата на пенсиониране е работил при нас 10 години. ПЕТЯ ПАЧЕДЖИЕВА В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването служителят има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.МВ/
2019-06-10 12:51:59 Срочен ТД за сезонна работа (озеленяване) по чл.68, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 може ли да е за по-малко от 1 година и без да се подписва писмено искане от работника (по чл.68 ал.4), точно защото става въпрос за сезонна работа, като сезонът е определяем - от февруари-март до октомври-ноември, в зависимост от метеорологичните условия? Петър Марков Уважаеми господин Марков, От запитването правим извод, че въпросът Ви е свързан регламентацията на срочните трудови договори за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Когато трудов договор е сключен за определен срок на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, то това може да е за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности или по изключение - за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В този случай не се предвижда ограничение на броя на трудовите договори, които могат да се сключат с един и същи работодател. В ал. 4 на чл. 68 от КТ се регламентира, че по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. С оглед гореизложеното, срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ не може да се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и такъв договор не може да бъде сключват за срок по-кратък от една година, когато няма писмено искане на работника или служителя за това. В заключение, следва да се има предвид, че съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4 на същата разпоредба, се смята за сключен за неопределено време. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство лицата могат да сигнализират инспекцията по труда. БД
2010-08-19 11:48:45 Как се изчислява обезщетение на възстановен от съда държавен служител, който е ползвал болнични след прекратяване на служебното му правоотношение съгл. чл.42 ал. 1 и 2 от КСО Снежана Атанасова Въпросът Ви е от компетентността на Националния осигурителен институт. NULL
2010-08-27 10:45:23 През 2012г. трябва да се върна на работа, защото в момента съм в майчинство. Имам натрупана стара отпуска от предишни години. Това означава ли, че след връщането ми на работа ще загубя отпуските си от предишните години? Мария ... NULL NULL
2019-09-24 16:12:27 Здравейте! На 30.08.2019 г. Ви зададох ?: Може ли в една община да има няколко регистъра за извеждане на тр. дог.? На 2019-09-19 16:00:29 ми обяснявате как става регистрацията на тр.дог. в НАП. ? ми не е как се регистр. тр.дог. в НАП, а Може ли в една институция по един БУЛСТАТ да има няколко регистъра за извеждане на тр.дог. с повтарящи се номера Николина Димитрова В Кодекса на труда не се съдържат разпоредби, регламентиращи изготвяне от работодателя на регистри за извеждане на трудовите договори. Редът за изготвяне на такива регистри зависят от вътрешния ред в самото предприятие. МВ
2010-09-13 09:15:47 Може ли в трудов договор да бъде фиксирано почасово заплащанe? Иванка Чалъкова Уважаема госпожа Чалъкова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса на труда, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: - основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; - продължителността на работния ден или седмица.Съгласно чл. 66, ал. 2 от КТ, с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Следва да имате предвид, че при определяне на размера на трудовото възнаграждение се прилага разпоредбата на чл. 247, ал. 1-2 КТ, съгласно която размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. ЕКБ NULL
Страница 5004 of 6864