Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-08-03 15:39:58 В отуск по майчинство съм -родих на 11.12.2009г. който ще изтече на 11.12.2011., т.е съвсем в края на годината.Имам отпуск за 2009г.-голяма част от бременността си бях в болнични. Кога ще мога да го използвам, защото става дума за 36дни. А ще се натрупа и отпуск за 2010 и 2011. Пенева Уважаема госпожа Пенева, Съгласно новия чл. 176, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно във Вашия случай натрупаните неползвани отпуски за минали години ще следва да ползвате след 11.12.2011 г. СС NULL
2019-06-10 14:17:46 Здравейте, въпросът ми е във връзка с разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от КТ, съгласно която за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен “доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Аз съм задочен докторант и срокът ми на обучение е четири години. Това означава, че имам право общо на 6 месеца платен отпуск, които мога да ползвам в рамките на четиригодишния период на обучението ми - например три пъти по 2 месеца и сумарно не трябва да надвишавам 6 месеца (поради еднократния характер на отпуска) или „еднократно“ следва да се тълкува, че отпускът следва да се ползва наведнъж, накуп и непрекъснато всички шест месеца? Предварително благодаря за отделеното време и отговор! Успешна работа! Веска Гергова Уважаема госпожо Гергова, Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. Този вид отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. В допълнение, съгласно чл.171, ал.1, т.4 от КТ работниците и служителите, които имат съгласие от работодателя си, имат право и на неплатен отпуск - за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца. В ал.2 на чл. 171 е предвидено изключение, в случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина. Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. (СР)
2019-07-03 10:29:58 Здравейте! Преди време бях задала въпрос. На 01.10.2016 получих лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 от КСО.Родена съм през 1961г. Във фирмата съм от 21.11.2002г.на трудов договор. Работодателя ми прекрати трудовия договор на 14.06.2019 по чл. 328 ал 2 т. 1 отК. Т. Въпроса ми е трябва ли да ми бъде изплатено обезщетение от 6 заплати от брутното ми месечно възнаграждение? Отговарям ли на условията по чл. 222 ал. 3 от К. Т.? Благодаря! Нина Илиева Уважаема г-жо Илиева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор. Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване - право на пенсия от лицата, работещи при условията втора категория труд“. Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. С оглед на гореизложеното и данните посочени в запитването считаме, че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. ЛТ/
2019-08-26 11:22:02 Съгласно Наредба РД-07-2 чл.3 - "Работодателят не допуска до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения .... по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд". Как работодателя изпълнява този член? Работникът извън предприятието ле се намира и за колко време? Получава ли възнаграждение? Радостина Димитрова Уважаема Димитрова, Съгласно чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Една от задължителните мерки, които гарантират изпълнението на това задължение е провеждането на инструктаж и обучение на всички работници и служители по безопасните методи на работа (чл. 281, ал.1 от КТ). Провеждането на задължителен инструктаж, обучение и полагането на изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда е от особено значение за работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и за работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им (чл. 281, ал. 2 от КТ). С оглед на това в чл. 281, ал. 4 от КТ е регламентирано, че не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. Тази разпоредба намира отражение и в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е посочено, че обучението и инструктажът по безопасност и здраве при работа се провеждат в работно време, като всички разходи са за сметка на работодателя. При неизпълнение на задължението за провеждане на инструктаж и обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателите подлежат на санкция от контролните органи, а за периода, в който работникът или служителят не е допуснат до изпълнение на трудовите му задължения във връзка с това, по наше мнение биха могли да се приложат правилата за престой. За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение (чл. 267, ал.1 от КТ).(СР)
2019-09-25 09:06:43 Здравейте, Има ли право работник, на който трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие чл.325, ал.1 от КТ , преди два месеца и при прекратяването да не е предявил претенции за обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ , поради пенсиониране, да предяви сега( два месеца след прекратяване на договора) претенции, за изплащане на въпросното обезщетение ? Гергана Колева Уважаема г-жо Колева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, т.е. и при прекратяване по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Преценката за правото на обезщетение и неговия размер (продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при работодателя) се прави от работодателя. Ако лицето отговаря на условията на чл. 222, ал. 3 КТ към датата на прекратяването на трудовия договор и работодателят не е включил в заповедта за прекратяване текст относно изплащането на обезщетението, то няма пречка в последствие да бъде издадена заповед, с която да се нарежда изплащането му. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред в тригодишен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т.2 КТ). ЛТ/
2019-11-21 10:59:46 На 15.10.2019г., Ви изпратих въпрос. Получих потвърждение, че въпросът е регистрират, до момента нямам отговор. Даниела Петкова По поставения въпрос се обърнете към Министерство на образовинето и науката. МВ/
2010-09-30 11:33:24 Полагам извънреден труд по график ежемесечно.Положения от мен извънреден труд в рамките на една год, е около 270 часа.Питането ми е в този случай това възнаграждение може ли да се счита като възнаграждение с постоянен характер.Предварително Ви благодаря. Димитър Тодоров Николов Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Според разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им не могат да се включват допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер. МВ/ NULL
2019-12-28 21:57:21 Здравейте, Моля Ви за отговор на въпросите ми: 1. Зачита ли се за осигурителен стаж на служителка в неплатен отпуск по чл.167а КТ за отглеждане на дете над 3 год. възраст? 2. Как ще се отрази в декларация обр.1? 3. Върху каква сума ще се плаща здравната вноска и за чия сметка - работодателя или служителката? Благодаря предварително. Мария Христова Уважаема г-жо Христова, чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) урежда, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 (за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. С чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Предвид гореизложеното неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от КТ се зачита за осигурителен стаж. Въпросите, свързани с попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и дължимостта на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
2010-10-18 14:16:41 Здравейте, интересува ме 60% обезщетение за безработица ще бъде ли валидно и след 31.12.2010г. Благодаря. Евгения Тричкова Съгласно чл. 54б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. От 1.07.2010г. е в сила разпоредба, на основание на която до 31.12.2010г. не се определя максимален размер на паричното обезщетение за безработица. В приетия на 3.11.2010г. от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на КСО, който предстои да бъде обсъден и приет от Народното събрание, се предлага и през следващите години получаването на паричното обезщетение за безработица да не се ограничава от максимален размер. Не се предвиждат промени в начина за изчисляване на размера на обезщетението. ПМ/ NULL
2010-10-27 08:25:59 Какъв е срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор сключен до провеждане и заемане на длъжността въз основа на конкурс 30 дни или 3 месеца. Мариела Мирева В чл. 325, т. 8 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. Ако е налице хипотезата, при която има лице, което е избрано и постъпва на работа, от тази дата се прекратява и договора на лицето, заемало длъжността до този момент, като защитната процедура по чл. 333 от КТ не намира приложение в този случай. МВ/ NULL
Страница 5027 of 6864