Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2017-11-01 14:43:13 Здравейте! Въпроса ми е следният: Лице, работещо по трудов договор при един работодател ползва 30 работни дни неплатен отпуск, които се зачитат за трудов стаж, след което в същата календарна година постъпва на работа при друг работодател и иска да ползва отново неплатен отпуск. Тези дни непл. отп при втория раб-тел признават ли се за трудов стаж? Петя Стефанова Уважаема госпожо Стефанова, Съгласно чл. 160, ал.3 от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В чл. 9, ал.2, т.3 от Кодекса за социално осигуряване се посочва, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Видно от двете разпоредби в една календарна година само 30 дни неплатен отпуск, без значение по колко трудови правоотношения е разрешен такъв вид отпуск, се признава за трудов и осигурителен стаж. (СР)
2010-04-27 23:27:26 Здравейте! Учител съм по професия, в момента съм в отпуск по майчинство до 09.12.2010 г. Имам натрупани около 130 дни платен отпуск. Ще мога ли след изтичане на майчинството да ги ползвам, независимо, че срокът за това е до края на 2010 г. Предвидени ли са изключения при подобни ситуации? Благодаря Ви предварително! Анелия Петрова На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/, който предвижда неизползваните от предходните години отпуски да се ползват до 31.12.2011г. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. ЛТ/ NULL
2010-05-12 09:17:17 Ако правилно изчислявам,мисля ,че стези 40 г ще ми стигнат и повече няма да гоня времето. Ще мога ли да се пенсионирам с този стаж? Валентин Атанасов Към настоящия момент се прилага разпоредбата на § 4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, съгласно която до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 /който за мъжете е 100/, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Това означава, че 20 г. осигурителен стаж от първа категория, превърнат по чл. 104, ал. 2 от КСО, се зачита за 33 г. 4 мес. от трета категория труд. Уведомяваме Ви, че въпросът за удължаване срока на действие на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО все още се обсъжда, но към настоящия момент не се предвижда промяна на чл. 104, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,с която да се въвежда различен от посочения по-горе начин за превръщане на осигурителния стаж от първа или втора в трета категория труд. ПМ/ NULL
2018-04-01 07:08:50 Здравейте, допустимо ли е работодателя да изисква от мен без заповед "Участие като "контактно лице" съобразно условията на ненормиран раб. ден при необходимост служителя да изпълнява трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време"? Контактното лице е по график след раб. време в делнични дни в готовност за явяване на работа. Радослав Тонев В чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден - чл. 139а, ал. 2 КТ. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време ал. 4 на чл. 139а от КТ. Според ал. 7 на чл. 139а от КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/
2018-04-30 17:35:31 Моля да ми отговорите какво се случва с продължителен болничен (180 дни + ТЕЛК)поради операция и последващо лечение на онкологично заболяване, когато фирмата, в която работя, прекрати дейността си, и какви са вариантите за мен. Благодаря! Тина Митова Уважаема г-жо Митова, с чл. 24 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е уредена възможността самите лица да представят документите за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Лицата, придобили право на парично обезщетение за временна неработоспособност (паричните обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи и др.), сами представят в съответното териториално поделение на НОИ документи, когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, а от 15.07.2017 г. и когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда). В тези случаи те представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение със заявление по образец съгласно приложение № 15 към НПОПДОО болничен лист, заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на банковата сметка за изплащането им – при представяне на първия болничен лист. По конкретни въпроси, свързани с правото и изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност, следва да се обръщате към съответното териториално поделение на НОИ. ВН
2010-05-26 14:14:17 Може ли работодател да извърши прихващане по смисъла на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите между дължимо на освободен работник обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и дължим от работника към работодателя облигационен заем. Росен Иванов Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В случай, че работодателят има облигационно вземане мнението ни е, че следва да го търси по съдебен ред, ако лицето не е съгласно да се извърши прихващане. МВ/ NULL
2018-05-31 12:39:07 Здравейте, какъв трябва да бъде размерът на годишния платен отпуск на работник , който е получил намалената трудоспособност в средата на календарната година. Съгл. чл.319 е 26 дни за цяла година, а за 6 месеца 26 дни или 20+3 /половината от размера на допълнителните 6 дни/. Благодаря предварително Маринела Иванова Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Считаме, че правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил на работника/ служителя % на загубена работоспособност и той има право на него до изтичане на срока на решението на ТЕЛК. МВ/
2010-06-15 10:01:21 можели да сам на постоянен трудов договор и да взимам инвалидна пенсия галя каменова Уважема госпожо Каменова, В случай, че сте трудоустроена,, следва да имате предвид следното: Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 . В Кодекса на труда не се съдържат ограничения относно лица, получаващи пенсия за инвалидност, да работят по трудово правоотношение. МВ/ NULL
2018-09-18 14:42:00 Здравейте, бих искал да задам следните два въпроса: 1. Как се процедира със седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време с определена работна седмица от понеделник до неделя и ползван платен годишен отпуск: например, ако служителят е в платен отпуск от понеделник до сряда включително полагат ли му се 36 часа почивка до неделя на същата седмица или тези часове почивка следва да бъдат осигурени в рамките на следващата работна седмица до четвъртък? 2. Вторият ми въпрос отново е свързан със седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време с определена работна седмица от понеделник до неделя, а именно: ако служителят е изработил нормативно определения максимален брой часове за конкретна работна седмицата в 14:00 часа в събота, спазено ли е изискването работодателят да осигури непрекъсната седмична почивка от поне 36 часа при положение, че същият служител е на смяна следващата работна седмица в понеделник от 08:00 часа? Ако по този начин не е спазил изискването, възможно ли е работната седмица да бъде определена от 08:00 часа в понеделник до 08:00 часа на следващия понеделник или броенето започва в 00:00 часа на деня определен за нова работна седмица? Предварително Ви благодаря! Иван Младенов Иван Младенов Уважаеми г-н Младенов, Съгласно чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. В този случай, почивните дни по календар /събота и неделя/ могат да не съвпадат с почивните дни на работника или служителя. Намираме, че седмичната почивка следва да се предоставя в рамките на всеки седемдневен период, съобразно утвърдения поименен график на лицето. В чл. 9а, ал. 3 и 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските са регламентирани правилата за изготвяне на поименните графици за работа при въведено сумирано изчисляване на работното време. Трябва да се вземе предвид, че при изготвянето на графиците следва да се спазват законовите изисквания относно продължителността на работното време и почивките. По наше мнение, при положение, че работната смяна на лицето приключва в събота в 14:00 часа и работникът или служителят следва по график да се яви на работа в 8:00 часа в понеделник, е спазено изискването за предоставяне на минимум 36 часа междуседмична почивка, защото между края на работния ден в събота и началото му в понеделник има общо 42 часа.НС
2010-06-24 08:50:17 Много ви моля да ми отговорите СПЕШНО на въпроса от 14.06.2010г. за вписването на различни доп. дейности към еднакви 70 % ДХ и еднакви длъжности в един отдел. Николинка Борисова С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. В нея обикновено се посочват и кода по НКПД, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. Всеки работодател сам изготвя длъжностна характеристика за съответната длъжност. NULL
Страница 5036 of 6864