| 2016-01-05 13:43:05 |
Уважаеми експерти,
Възможно ли е редовен докторант (държавна поръчка) да работи по трудов договор? Ако това е възможно той има ли право на стипендия? Моля да поясните - съществува ли законова пречка едно лице да съвместява получаването на трудово възнаграждение и получаването на стипендия за редовно обучение в докторантура? Съществува ли конфликт на интереси, ако лицето работи по трудов договор в едно висше училище и в същото време е редовен докторант в него? Благодаря Ви! |
Цвета Темелкова |
С решение № 5 от 29.06.2000г. по конст. дело № 4 от 2000г., Конституционният съд на Република България в мотивите си е приел, че докторантите нямат доход от трудова дейност. Те получават стипендия, която има характер на парично подпомагане и в този смисъл тяхното правно положение е като това на студентите. Предвид решението на КС на РБ и с оглед обстоятелството, че няма предвидени ограничения както в Кодекса на труда, така и в други нормативни актове считаме, че няма пречка лицето, редовен докторант да работи по трудов договор на пълно или непълно работно време. Няма ограничения и по отношение на лицето, редовен студент да работи по трудово правоотношение. Дали обаче работата по трудов договор е пречка да се получава стипендия е въпрос от компетентност на Министерството на образованието и науката. МВ/ |
|
| 2016-02-05 16:01:34 |
Здравейте,
Има ли право работодателят , да назначава работница в един и същ обект с едно и също работно време,трудова характеристика и отговорности с различни заплати?
Сърдечни поздрави:) |
Милена Атанасова |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), при сключването на трудовото правоотношение, страните уговарят и определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, т.е. това обстоятелство е предмет на договаряне между страните. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 3 от НСОРЗ е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително включват и определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива.
Ако считате, че са налице нарушения на трудовото законодателство, то следва да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/
|
|
| 2016-06-15 10:33:42 |
Здравейте, навърших възраст за пенсиониране, като през последните 10 години работех при един и същ работодател. През това време ползвах неплатен отпуск за повече от 30 работни дни /четири години/. Имам ли право и на колко брутни заплати обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ? Благодаря. |
Станка Янева |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”
"Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
В чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет
В случай, че не отговаряте на посочените в разпоредбата изисквания - последните 10 години от трудовия си стаж да сте работила при същия работодател или по време на ползване на неплатения отпуск сте работила при друг работодател, мнението ни е, че ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2016-06-30 12:09:53 |
Здравейте, колежка е в отпуск до навършване на една година на детето, което я навършва на 18.06.2016г. От 19.06.2016 година иска да излезе в платен отпуск. От 01.10.2015 година са увеличени заплатите. Трябва ли да се индексира базата за изчисление на отпуска, без да има отработени дни в 2016 година. Благодаря Ви предварително! |
Дима Ангелова |
Уважаема г-жо Ангелова, в чл.177 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Смисълът на цитираната разпоредба е да "компенсира" работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец, предхождащ ползването на отпуска, а работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка./КНП/ |
|
| 2016-08-04 09:39:31 |
В заповед № РД 01-489/28.07.2016 г. на министър Зорница Русинова би трябвало да има и код за длъжност зам.директор на образователна интитуция. Такъв няма. Предвидени ли са и промени в изискванията кам тази длъжност? |
Ж.Георгиева-Директор на гимназия |
Въпросът е от компетентност на рубриката "Заетост и безработица". СН/ |
|
| 2016-09-23 18:26:10 |
Здравейте! Работя като касиер-домакин в детска градина. С течение на времето директорката ме задължи да изготвям трудови договори, заповеди и да попълвам трудовите книжки на служителите. Задължение ли е на касиер-домакина да попълва трудови книжки, след като не е отразено в длъжностната характеристика? Благодаря! |
Мариета Христова |
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. В нея обикновено се посочват кода по НКП, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. Всеки работодател сам разработва и утвърждава длъжностна характеристика за съответната длъжност. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че работодателят лично или чрез специално упълномощено за това длъжностно лице попълва трудова книжка по утвърдения образец, като вписва изискващите се данни, и я заверява с подпис и печат. За изясняване на случая се обърнете към съответната инспекция по труда.МВ/ |
|
| 2016-10-31 12:32:57 |
Лице на трудов договор е на работа от три години в едно министерство,а при нас ползва неплатен отпуск.Трябва ли всяка година да й се зачитат по 30 дни неплатен отпуск със стаж. |
Соня Стоева |
Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. В чл. 160, ал. 2 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. По трудовия договор за допълнителен труд работодателят не прави вписване в трудовата книжка. По този договор той издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход – УП 2 и УП 3.МВ/ |
|
| 2016-12-06 12:07:55 |
Здравейте,
имаме служител, който е освободен на 05.12.2016 г. поради пенсиониране. Тъй като нямаме финансова възможност, възможно ли е да начислим обезщетението за неизползван отпуск в м.12.2016 г., а обезщетението за пенсиониране - в м.01.2017 г. и трябва ли да издаваме две заповеди за обезщетенията. |
Наташа Златева |
Уважаема г-жо Златева,
Обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение се дължат от работодателя към датата на прекратяването. При забавено изплащане на обезщетенията работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен ред. ЛТ/ |
|
| 2010-01-06 15:16:15 |
Учител ползва непл.отпуск от 15.01.90г до 31.08.92г.От 01.06.90г до31.08.92г работив "Техноимпекс"ООД.Има оформен труд. стаж за периода.Съгласно чл.160,ал.3 от КТ н.о. до 30 раб. дни в една календарна г. се признава за трудов стаж-т.е до 23.02.90г. А за 91,92г има ли право на тези 30 раб.дни и трябва ли писмено искане.признават ли се за труд.стаж |
Иванка Стоенчева |
В чл. 160, ал. 4 от КТ, в редакцията му по време на ползване на неплатен отпуск от лицето е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Както е видно от разпоредбата, за всяка календарна година на работника или служителя от ползвания неплатен отпуск, 30 работни дни се признават за трудов стаж. В случаите, когато лицето по време на ползване на неплатен отпуск работи при друг работодател, това време се признава за трудов стаж при този работодател, за което същото следва да вземе от този работодател образец УП-3. Предвидените 30 работни дни се признават за трудов стаж по силата на разпоредбата, поради което лицето не прави писмено искане до работодателя. МВ/ |
NULL |
| 2017-02-17 13:59:26 |
Счетоводителка съм в държавно предприятие искам да ползвам намалено работно време тъй като ми предстой да дам детето на ясла .Имам ли право и какво е основанието.Благодаря . |
Росица Христова |
Съгласно чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години.
В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от КТ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време).
Съгласно чл. 138, ал. 1 от КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Такъв режим може да се установи по споразумение между работника или служителя и работодателя, както при възникване на трудовото правоотношение, така и в процеса на неговото изпълнение.
С оглед цитираната разпоредба, няма пречка да подпишете допълнително споразумение с работодателя си за работа за част от законоустановеното работно време, за желания от Вас период.
|
|