Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-09-18 16:23:05 Как да назнача учител по чл.114 КТ. 256часа ще има за учебната година. 6 часа седмично в дните сряда и четвъртък по 8лв. на час.Договора трябва да е от септември 2018г. до септември 2019г.Договора ще е основен.А учебната година е от 17.09.18г до 31.май 2019г.А юни, юли ,август и септември ще плащаме без да работи ли? Много съм объркана, Благодаря Снежана Тодорова Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Според ал. 2 на чл. 66 от КТ с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. В чл. 114 от КТ е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Работното време по този трудов договор се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на договора се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. В чл. 115 от КТ изрично е предвидено, че с трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 от KT се уговарят продължителността и разпределението на работното време, Продължителността на работното време през определените дни може да бъде както пълна – за 8 часа, така и непълна (напр. за 4 или 5 часа). Следва да имате предвид, че конкретното основание за сключване на трудовия договор се определя от работодателя с оглед характера на извършваната работа. Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която урежда нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование е издадена от министъра на образованието и науката, поради което за конкретен отговор следва да се обърнете към Министерството на образованието и науката. МВ/
2018-10-17 10:41:27 Мой служител излиза в болничен, но не се обажда да предупреди за това. Според Кодекса трябва в двудневен срок да предостави издаденият болничен лист или поне да се обади. Ако мине този срок и служителят не го е направил, това може ли да се счита за самоотлъчка? Павлина Тончева В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Съгласно чл. 188 от Кодекса на труда /КТ/, дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Според разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Законосъобразността на издадената заповед се преценява от съда по повод на трудово-правен спор. МВ/
2010-06-24 09:50:02 Имам служители, които работят на при следния график - два дни работят по 12 часа, след което два дни почиват (няма нощен труд). Може ли трудовити договори да бъдат сключени на "8 часа, петдневна работна седмица". Нели Петкова Уважаема госпожа Петкова, Съгласно чл. 136 от Кодекса на труда работната седмица е петдневна с продължителност до 40 часа, а работното време през деня е до 8 часа. Това работно време се вписва в трудовите договори, а обстоятелството, че се работи на смени се дължи на възможностите предвидени в Кодекса на труда. СС NULL
2019-01-28 10:27:44 Здравейте отново, Искам да задам отново въпрос, свързан с въпросът ми от: 2019-01-02 11:14:29 - Тихомир Петков Когато съм на работа по график и сумирано изчисляване на раб. време и искам отпуск за събота и неделя(пимерно 20-и и 21-ви), но по график съм на работа тези дни,може ли молбата за отпуск да е точно за тези дати -20, 21-ви(събота и неделя)? Тихомир Петков Уважаеми господин Петков, Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Според чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). Следователно от нормата на работното време на работника или служителя следва да се извадят ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар, т.е. през дните от понеделник до петък. Следва да се вземе под внимание, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). В описаната хипотеза сме на мнение, че работодателят има възможност да извърши промяна на поименния график, като се осигури почивка на работника или служителя през събота и неделя, а също така се осигури ползването на платен годишен отпуск през работни дни по календар, с което да се намали нормата за работа през периода. БД
2019-03-18 08:55:56 Служител е освободен на 17.12.2018г. От м.01.2019 в предприятието има заповед за увеличение на работната заплата с 9 % на всички служители. Служителят е възстановен на работа от съда на 15.03.2019 г. На каква база следва да се изчисли обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,на последния отработен пълен месец - м.11.2018 или на база увеличената РЗ от м.19г Анелия Грудева Съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите – ал. 2 на чл. 225 от КТ. Периодът и размерът на дължимото обезщетение се определя с влязлото в сила съдебно решение. Работодателят е длъжен изплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ съгласно влязло в сила съдебно решение, с което е осъден за това. За изплащане на посоченото обезщетение лицето не трябва да е работило по трудово правоотношение. В чл. 228, ал. 1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. МВ/
2019-05-10 12:11:12 Лице, работещо на СИВР в ЦНСТДМУППМГ е командировано да придружава дете, настанено в болнично заведение за 24ч. Как следва да се отрази в графика положения труд за дните в командировка: като 7ч. /по ТД/ или 24ч. със съответно полагащото се заплащане за нощен труд и официални празници? Полагат ли се командировъчни - пътни и дневни? Благодаря Ирена Христова Уважаема г-жо Христова, Изпълнението на служебните задължения от страна на служителите в друго населено място, което е различно от определеното в трудовия договор за място на работа, следва да бъде уредено като командироване, съгласно изискванията на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) и Наредба за командировките в страната (НКС) или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери определени от Министерския съвет. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). Увеличеното възнаграждение за работа през дни на официални празници се изплаща и когато работникът или служителят е командирован и получава командировъчни пари. Дефиниция на работното време се съдържа в § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ, като това е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. В тази връзка на работника или служителя следва да се отчете времето, през което реално е полагал труд по време на командироването. Следва да се има предвид, че работата извън установеното за работника или служителя работно време представлява извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, определено в чл. 262 от КТ за времето на реално извършената работа. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Също така, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева (чл. 8 от Наредба за структурата и организация на работната заплата).НС
2019-06-10 16:30:50 Освобождаваме служител по чл. 328, ал.1, т. 2, като изплащаме обезщетение за неизползван отпуск и за неспазено предизвестие от страна на работодателя. След един месец получаваме пенсионно решение и начисляваме обезщетение две брутни заплати. Трябва ли да му се изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 1 за оставане без работа? Полина Матеева Уважаема госпожо Матеева, Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. От горното е видно, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е дължимо от работодателя, когато работникът или служителят е останал без работа. Разпоредбата не ограничава получаването на обезщетението, в случай че на работника/служителя е отпусната пенсия. КА
2010-08-19 13:36:08 работя по основен трудов договор на 8 часа. мога ли да сключа договор по чл.111 от кт с фирма от друго населено място. павел павлов Уважаеми господин Павлов, Когато работник или служител има основен трудов договор, той може да сключи трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ). При сключването на този вид трудов договор за допълнителен труд е необходимо да имате предвид следното: Съгласно чл. 113, ал.1-4 от Кодекса на труда(КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него(ал.3). Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд(ал.4). Разпоредбата на чл. 113, ал.5 КТ предвижда, че случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. СС NULL
2019-08-26 15:01:46 Здравейте! Законно ли е основанието да назначим лице по чл.114 /ще работи по 2 ч. седмично/, при условие, че същото работи по два трудови договора съответно на 8 и 4 часа/дневно? Стоянка Генова Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Работното време по този трудов договор се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на договора се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. При сключване на този договор следва да се спазват установените в Кодекса на труда междудневни и седмични почивки, както и установеното в чл. 113 от КТ работно време. МВ/
2019-09-25 13:01:14 Здравейте, Бих желала да Ви попитам, дали се полага платен годишен отпуск за времето, през което се ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ? Този вид отпуск - неплатен по чл. 167а, дали лишава служителя от начислявания процент всяка година за прослужено време? Благодаря предварително! Гергана Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбата на чл. 167а, ал. 8 от КТ е регламентирано, че времето, през което се ползва неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 155, ал. 1 от КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Принципът в българското трудово законодателство е, че размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя. Тъй като времето, през което се ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до навършване 8-годишна възраст се признава за трудов стаж, за този период работникът или служителят има право на платен годишен отпуск, който може да се ползва след като продължи изпълнението на трудовата си дейност. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. С оглед на горното считаме, че трудовият стаж на лицето, зачетен на основание чл. 167а, ал. 8 от КТ, следва да се вземе предвид от работодателя при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатият на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което е съществувало трудово правоотношение, и е на същата длъжност или професия. БД
Страница 5074 of 6864