Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2017-01-24 12:31:19 Здравейте, Във вр. с промените в сила от 2017 г. при командировки в рамките на предоставяне на услуга, имам следните въпроси: 1. Продължава ли за тези случаи да се прилага и Наредбата за специализациите и командировките в чужбина или важи само новата Наредба на МС, обн. на 06.1.17? 2. Дължат ли се дневни и квартирни пари на служителя? . Красимира Петрова Уважаема г-жо Петрова, Командироване или изпращането в рамките на предоставяне на услуги е регулирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) и се осъществява в следните три хипотези: 1. При командироване на работник или служител за извършване на работа въз основа на договор за услуги, сключен между работодателя и ползвателя на услугите (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ); 2. Командироване за извършване на работа в рамките на същата група предприятия (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ); 3. Изпращане на работник или служител от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, на работа в предприятие ползвател в друга държава (чл. 121, ал. 2, т. 1 от КТ). При положение, че командироването отговаря на една от горепосочените хипотези към него се прилагат Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). В противен случай приложимият режим е чл. 121 от КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случай на командироване по реда на чл. 121 от КТ и НСКСЧ се дължат командировъчни пари съобразно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от КТ, като се дължи освен брутното трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни. Заплащането на командировъчни пари при командироване по реда на чл. 121а от КТ е уредено изрично в разпоредбите на чл.215, ал.2 от КТ и чл.2, ал.2, т.7 във връзка с чл.4 и 5 от Наредбатаза командироването и изпращането. Разпоредбата на чл.215, ал.2 КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Поради това работодателят има задължение да заплаща пътните пари. За дневните и квартирните пари е оставена възможност за договаряне от страните по трудовото правоотношение, т.е. работодателят няма задължение да ги предоставя, когато не са договорени във финансовите условия на командировката, които са задължителен реквизит в споразумението, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата за командироването и изпращането. нс
2010-01-02 21:19:06 Имам син,който на 14.02.10 год. навършва 2год.В момента ползвам отпуск за гледане на дете до 2год.Интересуваме след изтичането му,ако не искам да се връщам на предишната си месторабота,трябва ли да подам едномесечно предизвестие и ще ми бъде ли изплатен отпуск за 2-те години преди това?Трябва ли да подам молба за напускане преди изтичането на отпус Господинка Петкова Съгласно чл. 326, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Времето, през което се ползват отпуските по чл. 163 КТ - поради бременност, раждане и осиновяване и по чл.164 КТ - за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се признава за трудов стаж, поради което за това време също имате право на платен годишен отпуск. Няма пречка да отправите предизвестието за прекратяване на трудовия договор по време на отпуска по майчинство, като следва да имате предвид, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, съгл. чл. 326, ал. 4 КТ. КС NULL
2017-02-17 17:12:31 Запитване от Спаска Василева Попова с.Момина клисура ,община Белово обл. Пазарджик Родена съм на 03.05.1959 г. и от 01.09.1980г.до 03.09.2012г. съм учител,а последните девет години от тях и директор на ОУ,,Св.Климент Охридски „ –с.Момина клисура /до 03.09.2012г./-тоест имам 32 години учителски стаж. Поради закриване на училището договорът ми е прекратен и съм ползвала девет месеца и 11 дни-обезщетение за безработица до 13.08.2013г. От 14.08 2013 година бях назначена след конкурс в ДБТ-Дирекция Бюро по Труда-гр.Септември като ,,старши експерт "-държавен служител -две години и един месец-до 14.09.2015 година От 15.09.2015г. до настоящия момент съм учител на постоянен договор в ОУ-Семчиново,общ Септември-още 1год и 5 месеца учителски стаж . Казано направо имам прекъсване две години като държавен служител в АЗ и девет месеца като безработна на обезщетение. Имам ли право при ранно пенсиониране на някакво обезщетение и на какво? -Колко заплати имам право да получа ? Мога ли да се възползвам от факта ,че училището е закрито и не по свое желание съм излязла от системата . Ако можете да ми отговорите ще съм Ви благодарна! С поздрав:С.Попова Спаска Попова В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид изложеното в запитването считаме, че не може да се приеме, че ОУ „Св. Климент Охридски – с. Момина клисура, където в момента сте била учител и директор, ДБТ, гр. Септември, където сте била старши експерт две години и един месец и ОУ – Семчиново, община Септември са „същия работодател“ по смисъла на § 1 от ДП на КТ, поради което при прекратяване на трудовото Ви правоотношение, ще имате право на обезщетение от две брутни заплати. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Тъй като не отговаряте на изискванията на разпоредбата - през последните 10 години от трудовия Ви да сте работила като педагогически кадър в сферата на образованието, мнението ни е, че нямате право на обезщетение по ПМС № 31 от 1994 г. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищно образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. За повече информация във връзка с прилагане на посочения по-горе закон можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката.
2010-01-13 09:23:36 Работодателя иска да ме преназначи от 8 на 4-ри часов работен ден. Какво става ако не се съглася? Савина Димова Уважаема госпожа Димова, Непълно работно време може да се уговаря между страните по трудовия договор. Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. В този случай се иска съгласието на работника или служителя.Освен това, при намаляване на обема на работа, работодателят може да установи непълно работно време по реда и условията на чл. 138а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 138а, ал. 1 от КТ, при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. В този случай, съгласието на работника или служителя не се иска. Освен това, съгласно § 3б от КТ, от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца. ЕКБ NULL
2017-03-04 08:57:30 Моля да разясните начина на изчисление на обещетение за отпуска при 4 часов работен ден.Благодаря.Виолета Янакиева Виолета Янакиева При прекратяване на трудовото правоотношение се изплаща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, правото за ползване на който не е погасено по давност, в размер определен пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. (чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, какъвто е и Вашият случай. Поради горното, при 4-часов работен ден обезщетението е за толкова дни, колкото биха били при 8-часов работен ден. По отношение на начина на изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск намира приложение разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КТ, която препраща към реда за изчисляване, предвиден в чл. 177, ал. 1 от КТ, съгласно който възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск при работа на 4-часов работен ден ще се изчислява на база договореното възнаграждение в трудовия договор, което най-често в практиката е ½ от възнаграждението за пълен работен ден.
2017-03-21 19:59:14 Служител, обслужващ персонал в училище е задържан под стража за неопределено време. Същият е на срочен трудов договор до 26 май 2017 година. Може ли да бъде прекратен трудовият договор с него? Даниела Асенова съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Поради тази причина след изтичане на договорения срок работодателя може да прекрати трудовия договор на това основание.
2010-01-25 11:27:15 За какъв период от време може да бъде назначаван служител по чл. 16а от ЗДСл. З.Аркова Въпросът Ви е от компетентността на дирекция "Държавна администрация" на Министерски съвет. NULL
2010-01-29 22:54:53 Има ли право работодателят да привежда заплатите на своите работници, без тяхното изрично съгласие чрез банкомат, като се има предвид че такъв няма в населеното място. Н.Н. Съгласно чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От цитираната законова разпоредба е видно, че когато трудовото възнаграждение се изплаща на работника или служителя са възможни три хипотези: “по ведомост”, “срещу разписка” и по банков път. В първите два случая плащането е брой, а в третия – безкасово. При безкасовото плащане е необходимо писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката. От това следва, че само по писмено искане на работника/служителя преводът на трудовото му възнаграждение може да се извършва безкасово. ЛТ/ NULL
2017-05-05 17:51:16 Здравейте, Имаме нужда от експертно мнение: С какъв акт се прекратява командировка по "Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги" Приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. Обн. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017г. ??? Нито във въпросната наредба нито в КТ чл121а се гововори за заповед за командировка. Видно от наредбата командироването се осъществява на осн. доп. споразумение по по чл 2 (1) от нея. Но чисто юридически допълнителното споразумение се води продължение на договора и за разлика от заповедтта за командировка, която е едностранен акт на работодателя то договорите и анексите към тях са двустранни. Ако пропадне работатата и следователно трябва да прекратим командировката - няма как да го направим едностранно - или по точно има как, но тогава ИТ с голямо удоволствие ще ни тикне члена от КТ където се казва, че предизвестието трябва да е еднакво за двете страни - следователно да ни актува, следователно човека може да предяви претенции за периода на предизвестието. Така че трябва да има вариант за едностранно прекратяване на командировката. Инямаме предвид случай на изпитателен срок, а хората които не са в такъв. Очакваме вашият компетентен и навременен отговор. Поздрав Димо Петров Уважаеми г-н Петров, Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г.) е приет режима на командироването за предоставяне на услуги, който е уреден в чл. 121а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). С Постановление № 382 от 29.12.2016 г., Министерският съвет прие Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата), която определя условията и реда за командироването по чл. 121а от Кодекса на труда. При командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Основанието за сключването на споразумението е чл. 119 от КТ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Споразумението задължително се сключва в писмена форма, като не се допуска командироване на работник или служител без да е сключено споразумението, съгласно чл. 7 от Наредбата. В споразумението е задължително да са включени елементите, които са изброени в чл. 2, ал. 2 от Наредбата, но това не ограничава страните да предвиждат и други клаузи, в т.ч. основания за предсрочно прекратяване на командироването, предизвестия и други. След сключване на допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата не е възможно работодателят или работникът или служителят да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, съгласно чл. 118, ал. 1 от КТ. нс
2010-02-05 10:54:51 Считат ли се за доп.възнаг. с постоянен характер, при изчисляване на обещетение по чл.222 ал.3 доплащания на лекарите като -на разположение, за оперативна и интензивна дейност/съглл. вътрешните правила/ и допл. по клинични пътеки? Мария Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. обезщетенията по раздел III на глава десета от КТ, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От разпоредба на т. 2 на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда. В тази връзка, средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с Националната здравноосигурителна каса за изпълнени клинични пътеки, за извършени дейности и изследвания от високоспециализираната и специализираната извънболнична помощ и приходите от медицински и немедицински услуги, са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението, което се изплаща при пенсиониране. Член 15 НСОРЗ изрично предвижда, че нормативно определените допълнителни трудови възнаграждения по чл. 11 (за образователна и научна степен) и по чл. 12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) са с постоянен характер, т.е. те се включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По прилагането на НСОРЗ са издадени Указания № ПК 25-1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика. В тях се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им не може да се включва допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер. С оглед на това, посочените от Вас възнаграждения за “оперативна и интензивна дейност” могат да се включат в брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3, след като във Вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието те са определени като допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 10 НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време, поради което това възнаграждение не може да има постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от наредбата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Възнаграждението за положен извънреден труд също не може да се приеме за възнаграждение с постоянен характер, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2 КТ той е забранен и се допуска само по изключение в изрично посочени случаи. Освен това и в Указанията на министъра изрично е посочено, възнаграждението за извънреден труд не е допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, Възнаграждението за извънреден труд има инцидентен характер, поради което липсва правно основание за включването му в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за изчисляване на обезщетението, което се изплаща при пенсиониране. В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда не се включва възнаграждението за “платен отпуск”, ползван през месец, който се използва за база. Именно в случаите, когато не са отработени всички работни дни в базовия месец , се прилага разпоредбата на чл. 19 от Наредбата. В нея изрично е посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Следва да се има предвид още, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Съгласно чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването – Наредба № 11 от 2005 г. Независимо от това, че един от начините на предоставяне на безплатна храна е в пари, по смисъла на чл. 285 от КТ работодателят “осигурява безплатна храна и/или добавки към храната”, т.е. това плащане няма характер на допълнително трудово възнаграждение и не може да включва в брутното възнаграждение, което служи за база за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда. С оглед на гореизложеното, и в заключение следва да се отбележи, че в брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението при пенсиониране се включва възнаграждението, което се получава за “клинични пътеки” и “за оперативна и интензивна дейност/съгласно Вътрешните правила” но не се включват възнагражденията, получени за “платен отпуск”, “безплатна храна” и за “разположение”. ЛТ/ NULL
Страница 5096 of 6864