| 2014-11-10 23:37:37 |
Уважаема г-жо, г-не, получавам инвалидна пенсия от България, ограничена до максималния размер за страната (840 лв). Последните 12 години работя в университет във Виена. Навърших 65 години и скоро ще се пенсионирам в Австрия. Мога ли да получавам пенсията си от България и тази от Австрия (около 500 Евро) без ограничения, тоест сумарно около 1800 лв? |
Георги Стефанов |
Уважаеми господин Стефанов, Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. За да ползват лицата социални права, включително пенсионни права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. При достигане на пенсионна възраст и подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди (т.е. тези периоди, които са признати по нейното законодателство и имат правно значение по това законодателство) и изплаща пенсия, изчислена съгласно съответния/те период/и на осигуряване. Посочвате, че към настоящият момент живеете и работите в Австрия, получавате инвалидна пенсия от България и сте навършил 65години и имате осигурителен стаж от 12 години в Австрия. Ето защо, Вие може да подаде своето заявление за пенсия в Австрия като ще посочите, че имате осигурителни периоди и в България. Съответната австрийска институция по служебен път ще изиска потвърждаване на българския Ви стаж от Националния осигурителен институт, тъй като само австрийският стаж няма да бъде достатъчен за придобиване на правото на пенсия по австрийското законодателство. При направена от нас справка, законната пенсионна възраст за придобиване право на пенсия по австрийското законодателство е 65 години за мъжете, а условие за получаване на пълна пенсия е изискването за 45 години осигурителен стаж. Вие ще отговорите на изискването за осигурителен стаж след сумиране на българските и австрийските периоди на осигуряване. Изплащането на пенсиите се извършва пряко от националните институции към Вас или към посочена от Вас банкова сметка и не съществуват каквито и да било ограничения за тяхното получаване. Съветваме Ви, да потърсите информация относно условията за пенсиониране по австрийското законодателство. Ако обаче срещате някакви затруднения, бихте могли да се обърнете и към д-р Тинка Троева, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси в посолството на Република България в Австрия на следния адрес:: Schwindgasse 8, 1040 Wien, Österreich Телефон: +43 1 505 31 13 +43 1 505 64 44 EC/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2016-09-11 22:10:50 |
Здравейте,
с дъщеря ми живеем в България.
Съпругът ми работи и се осигурява в Словения.
Имаме ли право на изплащане на детски надбавки от Словения за дъщеря ми, която е на 18 г. и в момента е студенка 1-ви курс. Ако да, какви документи са ни нужни. |
МАЯ БЛАГОЕВА |
Уважаема госпожо Благоева,
Съветваме Ви да се обърнете към съответната компетентна институция в Словения, която може да Ви предостави информация за условията и реда за отпускане на семейни обезщетения по реда на словенското законодателство. (ГЯ)
|
|
| 2018-12-13 07:38:47 |
Български работодател, чиито работници работят в производственото му предприятие в България има лиценз и за предприятие, осигуряващо временна заетост. Допустимо ли е работодателя да сключи със свой работник допълнителен трудов договор като ПОВЗ и да го командирова в друго предприятие в ЕС, с което има договор за предоставяне на работна ръка. |
LINA NIKOLOVA |
Уважаема г-жо Николова,
Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В разпоредбата на чл. 107р, ал. 1 от КТ се предвижда, че в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. В трудовото законодателство не се съдържа изрична забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд със същия работодател при условията на чл. 107р, ал. 1 от КТ, стига работата да се извършва извън установеното работно време на работника или служителя по основното трудово правоотношение. От запитването не може да се направи извод как ще се извършва работата по основното трудово правоотношение в случай, че работника или служителя е изпратен на работа в предприятие ползвател в друга държава членка на Европейския съюз по трудовия договор за допълнителен труд. В тази връзка сме на мнение, че макар и да не съществува нормативна забрана, на практика е невъзможно работникът или служителят да се изпрати по трудовия договор за допълнителен труд на работа в предприятие ползвател на територията на друга държава членка на Европейския съюз, защото това ще доведе до невъзможност за изпълнение на задълженията му по основното трудово правоотношение.НС
|
|
| 2012-01-11 21:04:08 |
kakvi profesii imame pravo da praktikyvame vav francia. |
Stoyanka Mincheva |
Уважаема госпожо Минчева, Моля задайте Вашия въпрос в Рубриката “Свободно движение на работници, миграция и интеграция” |
Европейско и международно социално право |
| 2013-01-10 13:30:30 |
Коя ваша структура може да ме консултира по казус с ТД за работа от разстояние на чужденец отсобствената му държава, членка на ЕС? Допустим ли е такъв договор, ако чужденецът е извън България за повече от 183 дни годишно? Може ли той да се осигурява по това правоотношения към пенсионната система в собствената си страна? |
Antoaneta Mitreva |
Уважаема госпожо Митрева, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент 883/2004 и Изпълнителният Регламент 987/2009. Ръководен принцип на изградената система за социална сигурност е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава – членка на ЕС. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в чл.11 – чл.16 от Регламент 883/2004, а съответните разпоредби по тяхното прилагане са уредени в чл.14 - чл.21 от Регламент 987/2009. В общия случай, спрямо наети и самостоятелно заети лица обикновено се прилага законодателството на държавата, в която се осъществява тяхната дейност. От това общо правило има редица изключения. Не съществува законова пречка търговско дружество (работодател), което обичайно осъществява дейността си на територията на една държава – членка на ЕС, да сключи договор с лице, съгласно който то ще полага труд в друга държава – членка на ЕС. В тази връзка съществуват две алтернативни възможности: При първата възможност, търговското дружество – работодател ще сключи трудов договор със съответното лице, съгласно който за място на работа ще бъде определено съответното населено място в държавата – членка, различна от държавата, в която работодателят обичайно осъществява своята дейност. В този случай ще важи общото право, според което спрямо лицето ще се приложи законодателството на държавата, на територията на която то извършва своята дейност в качеството му на заето лице. Другата алтернатива е института на командироването, уреден в чл.121 от Кодекса на труда и чл.12 от Регламент 883/2004. Тази хипотеза създава възможност за запазване участието на работника в схемата за социална сигурност на държавата – членка по обичайната дейност на предприятието – работодател, но само в случай, че лицето е изпратено от това предприятие в друга държава – членка за период не по-дълъг от 24 месеца. В съответствие с разпоредбите на Регламента, лице, осъществяващо дейност като наето лице на територията на държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в тази държава, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че: (1) предвиденият срок на тази работа не е повече от 24 месеца и (2) лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. Наред с това, в хипотезите, при които съответния работник е нает с цел да бъде командирован в друга държава, Регламентите изискват спрямо това лице да е било приложимо законодателството на изпращащата държава – членка (т.е. да е било осигурявано съгласно законодателството на тази държава), непосредствено преди възникването на трудовото му правоотношение или най-малко един месец преди това, независимо дали основанието на това осигуряване е било трудово правоотношение с командироващия работодател или с друг. Във всеки случай, след изтичане на 24-месечния период на командироване, обвързаността на наетото лице със законодателството на изпращащата държава – членка ще се прекъсне в полза на общия принцип за приложимото законодателство на държавата по извършване на обичайната дейност. По отношение на трудовоправните аспекти от сключването на договор с гражданин на друга държава.членка на ЕС, чл. 10 от Кодекса на труда постановява, че българското законодателство се прилага и при договори на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с български работодатели в чужбина. В този случай страните обаче имат право и да изберат трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава. Работникът или служителят не може да бъде лишен от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията, на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя. |
Европейско и международно социално право |
| 2016-03-21 09:42:52 |
Здравейте,
От четири години работя в Малта като рентгенов лаборант. Въпросът ми е какъв документ трябва да взема от работодателя си за трудовия ми стаж и какви допълнителни заверки трябва да направя, за да може този стаж да ми бъде валиден в България при пенсионирането ми. Благодаря Ви предварително! |
Силвия Великова |
Уважаема госпожо Великова,
Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), е предвидена възможност за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За целта, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НТКТС, следва да подадете заявление до работодателя Ви, към което да приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените от Вас документи следва да Ви бъдат върнати, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото Ви досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка.
Следва да се има предвид, че по отношение на изплащането на т.нар. „клас“ към трудовото възнаграждение се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя.
Що се отнася до придобитите от Вас осигурителни периоди съгласно законодателството на Малта, следва да се има предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. Разпоредбите на Регламент 883/2004 предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случаите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (във Вашия случай по българското и по малтийското), но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. Следователно, в случай че отговаряте на условията на съответните законодателства, ще получавате пенсия от страна на Малта за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. (ГЯ)
|
|
| 2018-12-13 07:48:54 |
Трудов посредник намира работа на самонаето лице в ЕС, договорът е за 12 месеца. Работодателят от ЕС превежда заработеното от лицето на трудовият посредник, който го превежда на лицето, на което е намерил работа, като си запазва уговорената предварително комисионна. Допустимо ли е посредникът да превежда на лицето заработеното и при какви условия |
LINA NIKOLOVA |
Уважаема госпожо Николова,
От запитването Ви разбираме, че става въпрос за посредник за наемане на работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта. В тази връзка, моля да зададете въпроса си в рубрика "Заетост и безработица". ГЯ/ТПООУТ |
|
| 2012-12-06 11:01:57 |
Прехвърлям подписът си чрез документ U2 от Кипър към Б/я, но от Министерството ми отговярят, чя нямат възможност да ми оформят U2 до датата на полета и ще го изпратят при първа възможност. Мога ли да се регистрирам без такъв док. или какво да направя отук нататък, ако U2 не пристигне в 7 дневен срок? |
Мария Господинова |
Уважаема госпожо Господинова, Условията за запазване на правото на обезщетение за безработица при преминаване от една държава-членка на ЕС в друга са са предвидени в чл. 64 от Регламент № 883/04 и чл.55 от Регламент №987/09 и са: - да сте регистрирана като търсещ работа и да сте били на разположение на службите по заетостта в Кипър най-малко четири седмици след като сте станали безработна. Възможно е компетентните служби да ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. - преди заминаване да информирате съответната служба и да изисквате документ, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетения (U2) и информиращ Ви за срока и обстоятелствата при които можете да запазите това право. - в седемдневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в Дирекция „Бюро по труда” към Агенцията по заетостта в България, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции! Дори да не успеете да представите съответния документ, българската институция трябва да се обърне към компетентната кипърска институция, за да получи необходимата информация! Пълният текст на горепосочените регламенти може да намерите на адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm |
Европейско и международно социално право |
| 2013-04-15 13:02:25 |
Прибрах се от Кипър след пет годишен престой там. Изисках съответните документи, от тамошните власти за да започна да получавам обезщетения за безработица в България? Но те вече се бавят половин година. Какво да направя. Благодаря ви предварително! |
Петър Великов |
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност (в това число и за безработица), когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. В координационните регламенти няма предвидени изрични срокове за обмен на информация. Въпреки това съгласно чл.2 § 2 във връзка с § 4 от Регламент 987/2009 се изисква институциите незабавно да предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент и при всички случай без забавяне и в крайните срокове, предвидени в законодателството на съответната държава. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-03-06 08:40:09 |
Здравеите, искам да попитам, може ли жена ми да роди в Австрия с нейните осигуровки от България ако аз все още не съм започнал работа в държавата и какви документи изисква това раждане? Благодаря предварително. |
Владимир Бойков |
Уважаеми господин Бойков, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за майчинство, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на социални права, когато лицата живеят или работят на територията на няколко държави членки. Съгласно чл.11 параграф 1 от Регламент 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като това обикновено е законодателството на държавата, къде лицето осъществява трудова дейност. От направеното от Вас запитване не става ясно дали съпругата Ви в момента извършва икономически активна дейност и къде. В случай че тя извършва трудова дейност в България и се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“ и е в Австрия само с цел раждане на детето Ви, то съгласно разпоредбите на Р 883/2004 тя е подчинена на българското законодателство. Съпругата Ви ще получава обезщетение за майчинство от българската компетентна институция (Национален осигурителен институт) при условията и в размера, определени в Кодекса за социално осигуряване. В този случай съгласно чл.21, параграф 1 от Регламент 883/2004 обезщетението ще бъде изплащано директно на съпругата Ви в Австрия от Националния осигурителен институт или по споразумение между него и компетентната за предоставяне на обезщетения за майчинство институция в Австрия - от последната директно на съпругата Ви в Австрия, за сметка на Националния осигурителен институт. По отношение на медицинските грижи, свързани с раждането (обезщетения в натура) и разходите за тях, съгласно разпоредбите на чл.17, параграф 1 от Регламент 883/2004 те също ще бъдат предоставени от компетентната институция по място на пребиваване (в Австрия) за сметка на българската компетентна институция (Министерство на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса в зависимост от вида на извършените медицински дейности). Ако преди раждането съпругата Ви извършва икономически активна дейност в Австрия, то обезщетението за майчинство (в пари и натура) следва да бъде определено и предоставено при условията, реда и срока, предвиден в австрийското законодателство от австрийската компетентна институция. При подаване на заявление за ползване на обезщетение за майчинство в Австрия, съпругата Ви следва да посочи, че има придобити осигурителни периоди и в България. Към заявлението следва да приложи всички документи, с които разполага и които наличието на осигурителни периоди в България. Съветваме Ви за повече информация да се обърнете към Националния осигурителен институт, както и към компетентната институция в Австрия. Съдействие и информация можете да получите и от ръководителя на Службата по трудови и социални въпроси към посолството на Република България във Виена, Австрия - д-р Тинка Троева, на следните координати: Schwindgasse 8 1040 Wien Tel.: +43 1 505 31 13, +43 1 505 64 44 Fax: +43 1 505 14 23 E-Mail: social@embassybulgaria.at Web: http://www.mfa.bg/embassies/austria Консултации по телефон: вторник и четвъртък от 13.00 до 15.00 часа Приемно време: вторник и четвъртък от 15.30 до 17.30 часа, след предварително записвате по телефон или електронна поща Г.Я./ТПООУТ |
Обществено осигуряване |